Димитър Бербатов направи първата си изповед пред английските медии. Така най-точно може да се определи разговорът на Мат Лейтън от "Дейли мейл" с новия любимец на феновете на "шпорите", в който той говори за всичко - от задръстванията в Лондон до присъединяването на България към ЕС.

"Бербатов е потресен. Той все още не може да свикне с новата обстановка. Всичките тези задръствания... всички пътувания по Бонд Стрийт и Оксфорд Стрийт. "Такса за задръствания? Както е това?", пита Бербо. Аз обяснявам всичко за трафика, за Червения Кен (кмета на Лондон - б.р.).

"Въпреки това движението е кошмарно", протестира българинът. Обяснявам, че таксата е 8 паунда, за да влезеш в центъра, и 100 паунда глоба, ако забравиш.

"О, човече, трябва да запомня това", възкликва Бербатов, после добавя:  "Прекалено е голямо. Когато живях в Леверкузен, имаше 200 000 души. А Лондон колко е голям? Представи си разликата. Това, че знам езика, ми помага малко, но трябва да опозная града.

Опитвам се с колата. Тръгвам. Научавам улиците, понякога се губя, но имам навигация. Засега е добре. Влизал съм само в магазини за дрехи. Оксфорд стрийт ми е най-интересна", казва Димитър. Дали още българи ще дойдат скоро в Лондон? "Чакаме да видим кога ще ни приемат, макар че не съм сигурен дали е добро за България.

Сега у нас е много скъпо, за вас може да не е, но не и за обикновените хора. И ще става все по-скъпо и по-трудно. Хората ще идват тук, защото в България не могат да изкарат достатъчно пари. Няма работа, а когато имаш семейство, търсиш най-доброто за тях. Да им купиш храна, дрехи и да ги подкрепяш, а за това трябва хубава работа", обяснява Митко.

Този талантлив нападател може да струва на Тотнъм  11 милиона паунда, но никой друг в Премиършип не оценява повече стойността на парите. Сега на 25, той е израснал при комунистическия режим и е живял в несигурност, която моделира характера му.

"Това важи за всички момчета от националния отбор. Спомням си, като бях в ЦСКА. Когато не си от София и отидеш там, живееш в общежитие. Така е за всички. Нямаш пари, нямаш много за ядене. Трудно е, но си помагаме.

Трябва да не забравяме началото, защото когато си постигнал нещо, лесно можеш да го загубиш. Шегувахме се, смяхме се, но беше много трудно. Напуснах дома си, но никой не ми плащаше. Получавах пари от семейството си. Едва когато влязох в първия тим, взех малка сума. Когато пораснеш, започваш да мислиш различно. Виждаш реалността. Понякога си мисля, че е по-добре да си аматьор.

Да играеш за удоволствие, не за пари. Може би е по-добре. В лицето на моя баща имах отличен учител. Той ми казваше всичко. Как да играя, как да вкарвам, как да спирам топката. И сега преди мач му се обаждам, за да ми даде кураж. Той е бил професионален футболист - първо ляво крило, после защитник. Горд съм, че съм му син.

Той е бил играч, който е използвал главата си, а аз харесвам именно този тип... В България по неговото време е било трудно да се направят пари. Трябва да ставаш в 6 часа всяка сутрин, за да се наредиш на опашка за хляб. Помня това от времето, когато бях на 7 години - бяха огромни, по два километра. Но това ме научи на много неща. И аз знам, че баща ми и майка ми са дали най-доброто за мен и опитвам да им се отблагодаря", продължава Бербатов, след което признава една своя грешка:

"Спомням си една вечер преди мач, когато се прибрах в 4 след полунощ. Не бях пил. Баща ми ме чакаше и директно ме попита: Не искаш ли да бъдеш играч? Казах му, че искам, но приятелите са ме накарали да изляза с тях. Всъщност, опитах се да кажа нещо, но това, което си спомням, е, че той беше много спокоен. Това ме изненада. Очаквах да полудее. Поучих се от грешката си и никога не я повторих".

В момента Димитър е сам. "Да, сега съм сам. Концентрирам се върху работата си. Това е и причината от Тотнъм да ме привлекат. Да играя. Да вкарвам голове". Както всички свои връстници, Бербатов е продукт на успеха на България на Мондиал`94 - ерата на Христо Стоичков, сегашният селекционер.

"Баща ми ме запозна с него, когато бях на 9. Мисля, че веднъж са играли един срещу друг", спомня си той. - Световното в Щатите бе изключително преживяване. Тогава всички повярваха, че българите можем да направим нещо голямо. В България има много млади играчи, които чакат да бъдат открити и да покорят света".

Бербатов дава отговор и на въпроса защо често звучи като филмова звезда. "Учих английски, гледайки филми. Това, което знаех от училище, го забравих - добавя българинът. -  Когато дойдох в Англия, исках да играя срещу Алън Шиърър. Той беше един от най-добрите".

Бербатов се връща и към шестте години в Леверкузен, където вкара 91 гола в 200 мача и игра финал в Шампионската лига. "Това беше първият ми сезон там, бях още хлапе. В този момент не си мислех наистина какво става. Победихме Ливърпул и Манчестър Юн, за да стигнем дотам. По-късно обаче си помислих: По дяволите, това може да не ми се случи никога повече".

Сега Димитър вкарва голове за Тотнъм. Привлече интереса на Манчестър Юн, но предпочете "шпорите" заради Мартин Йол.

"Прекарах шест невероятни години в Германия, но беше време за промяна. В Англия има много добри играчи и е най-силното първенство в света. Ще се опитам да си върша работата, да вкарвам. Когато правиш това, славата и уважението ще дойдат сами.

Било ми е много трудно да стигна дотук. Единственото, което искам, е да стана по-добър играч. Вярвам в себе си. Това е всичко, което мога да кажа", завършва Димитър и започва да пресмята колко дължи за такси за задръствания".