"Vous pouvez tout gagner avec des enfants"*. Ако мистър Фъргюсън беше мосю Фержусон, ето какво би казал на Арсен Венгер. На "Емирейтс" днес Арсенал - Манчестър Юнайтед е много повече от спортно събитие. Идеалите на един човек ще бъдат подложени на изпитание. Футболът изслушва аргументите на Арсен Венгер и за всеобща изненада се оказва податлив на убеждаване. Сега, в един от най-горещите мачове за сезона, той отново трябва да докаже, че е прав. И то срещу човека, който вече го направи преди него.

Може ли Арсенал да спечели всичко с децата си? Едва ли някой очакваше, когато в 12 кръг от Премиършип дойде време за сблъсъка Арсенал - Юнайтед, "артилерситите" да са с равни точки с "червените дяволи" и то с мач по-малко, нито пък е очаквал европейски нощи като тази преди две седмици, когато Славия Прага загуби с 0:7 на "Емирейтс".

На 31 март Арсенал напусна "Анфийлд" надигран, победен и примирен с идеята, че ще завърши четвърти във Висшата лига, подчинен от фигури, излъчващи зрялост - Стивън Джерард, Джейми Карагър, Шаби Алонсо, Питър Крауч. Тогава ти се искаше да дадеш близалка на Сеск Фабрегас, за да го успокоиш. Преди по-малко от седмица обаче Джерард, Карагър и сие изглеждаха изплашени и беззащитни срещу децата на Арсенал и само късметът им даде шанса да измъкнат от Фабрегас и останалите една точка.

Малко след онази загуба на "Анфийлд" миналата пролет Арсенал отстъпи и на Уест Хям. Случайно или не оттогава отборът е непобеден вече в 22 мача, въпреки че загуби Тиери Анри. Миналата неделя обаче не децата на Арсенал, а Ливърпул, който бе подсилен с играчи за 51.7 млн. паунда през лятото, изглеждаше, че има нужда от уроци.

Дори букмейкърите, които плащат милиони на анализатори, за да виждат нещата преди нас, останалите, не успяха да предвидят това. В началото на сезона Арсенал беше оценен като кандидат за титлата с коефициент 12-1, най-голямата ставка за отбора на Венгер от много години насам. Сега шансовете му се оценяват на 9-4. Арсенал спечели 12 мача поред във всички турнири и продължи успешната си поредица с равенство на "Анфийлд".

Преди днес да се изправи срещу Манчестър Юн в своя дом, лондонският тим има правото да вярва, че няма да допусне първата си загуба. Това са три часа футбол от Висшата лига - час и половина срещу Ливърпул и час и половина срещу Манчестър Юн, които ще демонстрират истинския нрав на лидера в класирането.

Ако Арсенал спечели нещо от днешната си среща с Юнайтед, това не трябва да е изненада. Мачовете с отборите от Голямата четворка никога не са били проблем за
Арсен Венгер. Миналия сезон отборът постигна две победи срещу Манчестър Юн, 3 срещу Ливърпул и направи две равенства с Челси.

През сезона 2006/07 г. детският проблем обаче бе постоянен и загуби като тези от Уест Хям, Болтън и Фулъм провалиха кампанията на "артилеристите". Това са мачове, които те сега печелят. Вундеркиндите на Арсенал наистина са явление във Висшата лига, но Острова не за пръв път вижда нещо подобно.


Преди 12 години друга колекция от акселерати, напълно възмъжали във футболно отношение, обра овациите в сезон, в който се очакваше да не издържи на натиска и умората от сгъстения цикъл. Дейвид Бекъм и неговата златна генерация донесоха тогава дубъл на Манчестър Юнайтед, а най-опитният и изящен състав по онова време, Нюкасъл, водеше с 12 точки през януари и завърши с 4 назад през май.
Легендата на Ливърпул и един от най-тачените футболни анализатори в Англия, Алан Хансен, бе измежду тези, които предварително отписаха натрапващите се сравнения между Юнайтед '96 и Арсенал '08.

След миналата неделя Хансен по-добре от всеки друг знае грешката си. През лятото на 1995-а Манчестър Юн продаде Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис. През лятото на 2007-а Арсенал загуби Тиери Анри и Фреди Люнгберг. Точно както Алекс Фъргюсън преди 12 години, Арсен Венгер бе подложен на убийствена критика.

В първия мач за сезона 1995/96 г. стартовата единайсеторка на Юнайтед включваше братята Невил, Пол Скоулс и Ники Бът. Тогава Райън Гигс бе контузен, а Дейвид Бекъм бе на пейката. Средната възраст на стартовите 11 на "червените дяволи" тогава бе 25,2 години. Венгер започна настоящия сезон срещу Фулъм с отбор на средна възраст 25,5 години.

Манчестър Юнайтед беше отбор наполовина млад,наполовина опитен Стив Брус, Гари Палистър, Денис Ъруин, Петер Шмайхел, Рой Кийн и Ерик Кантона балансираха групата на Бекъм. Сега Арсенал на свой ред има Уилям Галас, Коло Туре, Жилберто Силва, Александър Хлеб и Томаш Росицки да помагат на Фабрегас и компания, при това Венгер си позволи да се откаже от опита на фигура като Йенс Леман, който явно изживява второ детство.

Разбира се, паралелите не могат да бъдат съвсем точни. Опитните играчи на Фъргюсън отпреди 12 години бяха по-възрастни и най-вече много по-врели и кипели в английския футбол, отколкото са по-зрелите хора на Венгер сега.

От друга страна в началото на сезона 1995/96 г. Бекъм, Гари Невил, Бът и Скоулс бяха на 20, Гигс беше на 21, а Фил Невил - едва на 18. Фабрегас, Тио Уолкът и Денилсон са също толкова непълнолетни, но останалите от "децата" на Венгер като Робин ван Перси, Бакари Саня и Ману Ебуе (24), или пък Емануел Адебайор (23) и Гаел Клиши (22) са малко по-големи.
Те, разбира се, са и много по-опитни. Преди 12 години Бекъм, Бът, Скоулс и братята Невил общо имаха 106 мача зад гърба си, когато сезонът след титлата на Блекбърн започваше. Сега само Фабрегас стартира кампанията със 153 мача за Арсенал. Ван Перси има 110, Фламини - 111, Клиши - 97, а Уолкът - 53 (включително за Саутхемптън).

Разбира се, след 1995 г. физическите натоварвания и броят на мачовете през сезона значително се увеличи, така че, ако Венгер спечели Висшата лига, както направи Фъргюсън тогава, постиженията могат да бъдат сравнявани.
Впрочем твърде рано е да говорим за такива неща. Часовникът едва се върна назад. Ако Арсенал продължава да е на върха, когато отново го преместим с един час напред, едва тогава сравненията ще бъдат уместни. Но пък е трудно да гледаш пробивите на Уолкът, без да си спомняш за Гигс или свободните удари на Ван Перси, без да си помислиш за Бекъм, както и да не правиш сравнения между Фабрегас и Скоулс.

Хората (особено германците) винаги ще помнят "Ноу Камп" и 1999 г., но Бекъм и компания правеха чудовищни обрати много преди и след това. Макар че минаха само три месеца, вече забравихме колко различно започна сезонът за Арсенал. След само една минута футбол от новия сезон Фулъм водеше на "Емирейтс" и трябваха много усилия и два късни гола, за да бъде постигната победа с 2:1. В над една трета от досегашните си 15 мача Арсенал губеше или бе при равен резултат 25 минути преди края. Каква е магията на тези два отбора?

Лондончанинът Бекъм бе истинска екзотика в Манчестър Юн преди 12 години, докато сега отборът на Арсенал е събиран по целия свят - от Сао Пауло до Абиджан. И в двата обаче има(ше) една особена задружност.

В ранните си дни групата на Бекъм излизаше за по няколко бири и преспиваше при родителите на Бен Торнли в Екълс. Да, сега едва си спомняме за Бен Торнли, на когото контузиите попречиха да се наложи в Юнайтед и игра за отбори като Хъдърсфийлд, Абърдийн и Блекпул, преди да слезе до нивото на полуаматьорския футбол. В началото обаче той бе рамо до рамо с Бекъм и Скоулс и двамата често говорят за него и сега. Ето колко задружен бе колективът в Юнайтед тогава.
Присъствието на Анри, толкова по-голям не само в годините, но и в статута си, може би наистина спъваше младите звезди на Арсенал. Днес това е техният отбор, техният успех и техният провал и те играят за нова кауза.

"Разбирам, че пресата и феновете не очакваха това от нас, казва Ван Перси. - Миналия сезон Арсенал не спечели нищо с Анри, защо да го направи без него!? Но аз съм тук всеки ден. Аз виждам това, което другите не виждат."

"Във футбола много неща са от значение и едно от тях е дали искате да играете един за друг - допълва холандецът. - Ако по време на мача си мислиш "Това не е моят ден", но аз ще се жертвам за приятелите си", значи всичко е наред."
Преди 12 години сезонът на Юнайтед започна разочароващо със загуба 1:3 от Астън Вила. Бекъм си спомня как, прибирайки се в тунела, си е мислил: "Какво, ако просто излезем на терена и докажем на всички, че грешат!?"

"Това бе сезонът на сътворението ни благодарение на мениджър, който повярва в нас, преди самите ние да сме повярвали в себе си", написа Дейвид в автобиографията си. Дали някой ден ще прочетем същото за сезон 2007/08 и Венгер в автобиографията на Уолкът?

Арсенал - Манчестър Юн

Днес от 14:45 ч.
Лондон, ст. "Емирейтс".
Съдия: Хауърд Уеб.

Арсенал: Алмуния, Саня, Туре, Галас, Клиши, Хлеб, Фабрегас, Фламини, Росицки, Уолкът, Адебайор
Контузен: Ван Перси
Наказани: няма

Манчестър Юнайтед: Ван дер Сар, Браун, Фърдинанд, Видич, Евра, Харгрийвс, Гигс, Нани, Роналдо, Тевес, Рууни
Контузени: Саха, Г. Невил, Скоулс, Карик, Силвестър, Парк Джи Сунг, Фостър
Наказани: няма

Баланс между двата клуба в лигата: 65 победи за Арсенал, 71 победи за Манчестър Юн, 40 равенства
Баланс във Висшата лига: 9 победи за Арсенал, 12 победи за Манчестър Юн, 9 равенства
Баланс на терена на Арсенал: 50 победи за "артилеристите", 22 победи за Манчестър Юн, 16 равенства

*Заб.: Можеш да постигнеш всичко с деца (фр.).

АНАЛОЗИ

Арсенал = Юнайтед

Тио Уолкот (18 г.)
Ляв нападател със силен десен крак, който стана жертва на големите очаквания в началото на кариерата си в Арсенал, но отличните му решения и техника вече доказват, че притежава нещо много повече от уникална скорост.
Аналог от златната генерация на Манчестър Юн: Райън Гигс

Сеск Фабрегас (20 г.)
Гениален футболист с естествено чувство за точния пас, а през този сезон и прекрасен реализатор. Човекът с идеите и с манталитета на победител.
Аналог: Пол Скоул

Робин ван Перси (24 г.)
Уникалната му техника е придобита с часове упражнения в детските му години. Точно като Бекъм може да изпрати топката, където си поиска, но и превъзхожда англичанина, защото никой не може да стреля като Ван Перси.
Аналог: Дейвид Бекъм

Матьо Фламини (23 г.)
Често подценяван от феновете и коментаторите, но никога от съотборниците си. Той е работохоликът, подходящият човек за мръсната работа, която все някой трябва да върши.
Аналог: Ники Бът

Бакари Саня (24 г.)
Работлив, бърз и спокоен. Не се замесва в скандали с реферите, не прави особено впечатление и по правило не греши.
Аналог: Гари Невил

Гаел Клиши (22 г.)
Универсален играч, който може да действа по двата фланга на защитата или в полузащита. Дебютира като тийнейджър, но трябваше да чака, за да се наложи в първия състав.
Аналог: Фил Невил

Емануел Адебайор (23 г.)
Нуждаеше се от време, за да се наложи след трансфера си за 5 млн. паунда и не се чувстваше добре до френска суперзвезда.
Аналог: Анди Коул (а аналогът на Анри е Ерик Кантона). Коул, когато бе на 23 години, разцъфна, след като излезе от сянката на Кантона.