Лестър си помисли, че е загубил две точки, когато завърши наравно 2:2 с Уест Бромич, но 24 часа по-късно лисиците вече празнуваха спечелената точка. Единственото предсказуемо нещо в този сезон на Висшата лига е неговата непредсказуемост, след като преследвачите се провалиха и оставиха Лестър с три точки аванс на върха.
10 кръга преди края има ли кой да вземе титлата в най-добрия и най-луд сезон в Премиършип?

Съдбата ли води Лестър към титлата?

Триумф за всеки от отборите в Топ 4 ще звучи като романтична приказка, но Лестър да стане шампион ще бъде най-великата история не само на Висшата лига, но и на британския спорт за всички времена. Дали лисиците получават помощ от съдбата, за да изминат пътя от едва спасил се отбор до върха само в рамките на 12 месеца? В опит да се вдигне на крака след едва третото поражение през кампанията тимът на Клаудио Раниери се измъчи доста срещу Норич в събота, преди позабравената резерва Леонардо Уйоа да донесе успеха в 89-ата минута. Последва първоначално разочарование за 2:2 с УБА, но след това Раниери се смя последен в сряда заради издънките на преките конкуренти.
Всеки неутрален фен ще стиска палци в оставащите 10 кръга за Лестър. Преди 12 месеца те бяха на дъното след загуба с 0:2 от Ман Сити, а след 28 кръга и равен 0:0 у дома с Хъл Сити се намираха на 7 точки от спаситенлия бряг. Тимът, изграден върху гръбнака на защитниците Роберт Хут и Уес Морган, се противопостави на всякаква логика. Нголо Канте се превърна в трансферното откритие на кампанията за само 6,5 милиона паунда, а трансформацията на Рияд Марез и Джейми Варди е просто "върхът на айсберга". По същото време през 2014/15 Варди имаше само 1 гол и 4 асистенции, а сега е с 19 попадения и същия брой голови пасове. Марез пък имаше 2 гола и 3 асистенции, сега е с 14 гола и 11 асистенции.
С малко помощ от съдбата и непрекъснато провалящите се противници Лестър все още може да напише най-забележителната, удивителна и необикновена история във Висшата лига.

Може ли Тотнъм да спре 55-годишно чакане

Последният път, когато Тотнъм оглавяваше класирането през март, бе през 1964 година. Шпорите ще трябва да чакат още, за да повтарят това, след като изпуснаха шанса си - загубиха с 0:1 от Уест Хем в сряда. Те не спечелиха мач и през март 1964 г., когато на 19-ия ден бяха изместени от бъдещия шампион Ливърпул по голова разлика. Накрая на сезона Тотнъм завърши едва четвърти, въпреки че неговият легендарен реализатор Джими Грийвс заби 35 гола в 41 срещи.
Легендарният Бил Никълсън все още преправяше състава, спечелил дубъл през 1961-а, но никой на "Уайт Харт Лейн" не вярваше, че 55 години по-късно шпорите все още няма да са станали шампиони отново. Много традиционалисти ще се радват да видят Тотнъм начело след толкова време, но предстоят твърде много тестове за нервите преди този велик клуб да може да съзерцава новата слава. Кейн с 16 гола е реализатор №1, но срещу Уест Хем не му провървя. Шпорите бяха надиграни от чуковете и заслужено загубиха, защото изглеждаха измъчени и изтощени от ангажиментите си на три фронта - ФА Къп, Висшата лига и Лига Европа. Сега обаче Почетино трябва час по-скоро да вдигне хората си преди дербито на Северен Лондон с Арсенал в събота от 14:45 часа.

Титла или фалит за Венгер

За много футболни пуристи перфектното сбогуване на Арсен Венгер в Арсенал ще бъде да се прибави още една титла към неговата витрина. Французинът е спечелил 3, последната бе с "Непобедимите", които изкараха целия сезон 2003/04 без поражение. Изпълни ли голямата цел след дълги години разочарование, Венгер ще може най-накрая да си тръгне доволен. При провал в битката за върха Арсен също ще обмили бъдещето си, защото в много аспекти това бе сезонът, който Арсенал очакваше. Вместо да се възползват от кошмарните сезони на Юнайтед, Сити и Челси, артилеристите паднаха от Суонзи с 1:2 у дома и се намират в най-ниската си точка. В последните 13 сезона техният среден точков актив намаляваше 7 пъти след 5 март. Това е тенденция, която Венгер ще се опита да обърне. Защото още един провал вече ще дойде твърде много за човека, който остави отпечатъка си върху Арсенал от септември 1996 година насам.