Месецът е юни, годината е 2006. Играещият все още в Тотнъм Димитър Бербатов е поканен в българския парламент, за да получи специален плакет от депутатите в Комисията за младежта и спорта. Поводът е избирането му за посланик на УНИЦЕФ, а след официалната част тълпи от народни представители се редят на опашка за безценния параф на звездата.

Днес, почти три години по-късно, Бербатов вече е част от отбора на европейския клубен шампион, а автографът му е станал неколкократно по-ценен. И то не заради признанието на мениджър номер 1 в света, не след постоянните суперлативи от настоящи и бивши световни величия и не само заради головете в Шампионската лига и в Премиършип.

След безпрецедентна заповед на ръководството на клуба Бербатов и съотборниците му нямат право да раздават автографи, а българските депутати могат да се гордеят с рядко демонстрирана от тях находчивост.

Шефовете на настоящия лидер в първенството на Острова издадоха официална забрана на своите футболисти да подписват картички, фланелки, топки или каквито и да е клубни аксесоари на феновете, които бият път до Карингтън да видят любимците си отблизо.

Според ръководството на Червените дяволи причината се крие в твърде меркантилното отношение на някои фенове, които продават подписаните от играчите артикули и така печелят на гърба на Юнайтед. "Артикули с марката на клуба и с подписите на футболистите са собственост на самия отбор и само той трябва да получава приходите, а не други хора", коментира и мениджърът сър Алекс Фъргюсън.

Освен мисъл за повече финансова стабилност на отбора, поведението на клубните управници показва и още нещо - че декларацията за "неприкосновеността" на Димитър Бербатов от края на миналата година в никакъв случай не е дело на алчни родни страсти, а на цялостна клубна политика. Тогава нападателят намекна, че при такава сериозна трансферна сума на Юнайтед не им се губи нито стотинка повече, било то и на скромния роден пазар.

Явно финансовата криза, която за разлика от у нас, съществува съвсем наистина на Острова, се е усетила по-сериозно и във феншопа на европейския клубен шампион. А ръководството на клуба е решило да отговори на спадналия интерес на фенартикули с радикално затягане на режима. Концентрирането на търсенето само към лицензирания магазин със сигурност би помогнало на банковата сметка на отбора, а формулата за натрупване на "бели пари за черни дни" е утвърдена и работи не само във футболния маркетинг.

Дали има основание за подобни крути мерки, е друг въпрос. Според последни данни Манчестър Юнайтед се справя доста добре с финансите си и дори има изгледи да изпревари абонирания първенец Реал (Мадрид). След доклада на Делойт за състоянието на клубовете през миналия сезон стана ясно, че Червените дяволи изостават от Кралския клуб с пасив от около 40 млн. евро, който специалистите отдават на обезценяването на английската лира и стабилността на еврото.

В същото време Юнайтед не замисля грандиозни харчове както съгражданите от Сити, няма да плаща солидни неустойки като конкурента Челси и в същото време, за разлика от водача в лигата на богаташите Реал, уверено върви към шампионска титла и успехи на няколко фронта. Макар договорът с позакъсалия спонсор AIG със сигурност да претърпява корекции, желаещи да издържат европейския клубен шампион не липсват, а и трибуните на Театъра на мечтите не остават празни.

С други думи, след очертаващия се силен сезон с минимални харчове, Юнайтед ще успее да закърпи бюджета без нужда от особени реформи и напук на универсалното страшилище "финансова криза". Та в този смисъл малко ми се губи вината на малкия Джони, който ще остане без подпис, макар да е мрънкал поне седмица на баща си, за да може двамата да изминат шесте мили западно от Олд Трафорд, да преминат незабелязани портите на "крепостта" Карингтън, да пребродят 14-те терена и да намерят къде тренира любимият на малчугана Кристиано Роналдо, и то без да налетят на занимание на Сити или местния ръгби тим.

Според фенове на Юнайтед вземането на автограф е било достатъчно трудно предизвикателство и преди забраната, но след публикуваната в клубното списание заповед ще е направо невъзможно.

Очевидно е, че спекулата с подписани артикули придобива все по-заплашителни мащаби и погледнато от този ъгъл, решението на клубните шефове има основания. В световните аукциони ежегодно се поставят рекорди с продажбите на подобни стоки, а успехите и отличията на спортистите качват цените все повече и повече. Има каталози с колекционери от цял свят, които дават мило и драго за поредния артикул, собственоръчно подписан от настояща или бивша звезда.

А че на известните не им е много приятно, е ясно - всеизвестна е например неприязънта на баскетболната суперзвезда Майкъл Джордан към автографите и техните ловци. Същото до голяма степен споделят Христо Стоичков и легендарният бейзболист Джо ди Маджо, като заради продажбата на подписани бейзболни бухалки последният дори е водил дело срещу спортна верига, и то няколко седмици преди смъртта си. Даже Бербатов попадна в неловка ситуация преди години, когато се засече с холивудската звезда Морган Фрийман и му поиска безуспешно автограф.

"Не обичам автографите. Не обичам да привличам внимание", простичко каза филмовата звезда, снима се с футболиста и продължи по пътя си. Но при всички звезди, твърде скромни или прекалено конфликтни, това поведение и нежеланието за подпис на лист хартия, картичка или каквото и да е е по-скоро лично усещане. В никакъв случай не е заповед "от горе", а още по-малко не е обосновано от финансови причини или ограничаване на черния пазар.

Докато при Юнайтед за съжаление става дума само за пари - за наглед дребните, но пък многобройни продажби на артикули, когато подписите на Рио или Руни се появят на тях още във феншопа. И то без да има никаква нужда да ги чакаш с часове и накрая с усмивка и нетърпение да подвикнеш на своя любимец с маркер в ръка. Не е ли малко пресилено да зачеркнеш със същия този маркер мечтата на обикновения фен да персонализира всеки любим клубен аксесоар, за да го направи по-важен и ценен. За себе си, естествено, забравете продажбите.

Измамници и спекуланти винаги е имало и винаги ще има. Особено в скъпия свят на модерния футбол. Но преди всичко любимият клуб е нещо много лично - ако на всеки петима спекуланти има по един 8-годишен Джони, решението на шефовете на Юнайтед е недопустимо.

Недопустимо не за финансовите отчети, а за милионите като Джони, за които футболът е магия, а да се докоснеш до магьосник, е безценно. Както се казваше в една много футболна реклама - "някои неща не се купуват с пари".

 Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".