Трепетите около световните квалификации на Англия отминаха, време е отново да се наслаждаваме на футбола. Не ви ли втръсват тези седмици с мачове на националните отбори? Безкрайните дискусии как може да се подобри представителният ни тим, какво трябва или не трябва да бъде неговото бъдеще, защо сме боклуци, защо не сме боклуци, местни, чужденци, получужденци, Ходъл, Уодъл, Дани Милс и прочие.

Нищо не оправдава подобна суматоха. Сякаш за да имаме добър национален отбор, трябва да разполагаме с големия електронен колайдер, който да създаде футболист, по-добър от Майкъл Карик. Някои хора наистина си мислят, че по научен път може да се изобрети успешен отбор на Англия или че вероятно съществува някакъв таен код за това.

За разлика от повечето хора, които четат този материал, аз съм виждал как Англия печели Световната купа и истината е, че тогава дори не играеше блестящ футбол. Бяхме прагматични и солидни, но не и вълнуващи. Този факт винаги е убягвал на медиите, както и това, че всъщност тези характеристики важат за почти всички формации на тима оттогава до ден днешен.

За всички тези 47 години се сещам само за половин дузина срещи, в които сме демонстрирали страхотен футбол срещу добри отбори и сме ги побеждавали. На този етап нямаме основание да се надяваме, че това може да се случи отново. Няма смисъл да се критикува Англия за това, че не играе добре. Все едно да се караш на дете с говорен дефект за това, че не произнася правилно думите. Англия винаги е играела на моменти добре, на моменти - зле. Нападат треньора Рой Ходжсън, че отборът му не действа достатъчно атрактивно, сякаш 100 години този тим е показвал смайващ футбол.

Дори и в легендарни мачове като този срещу Холандия на европейското през 1996 г., когато ги бихме с 4:1, играхме добре през първото полувреме, стояхме солидно 20 минути от второто и това бе всичко. Просто не сме в състояние 90 минути да демонстрираме страхотен футбол. Не разполагаме с високи стандарти, по които да се мерим и сравняваме.

Нямаме традицията на голям футболен отбор. Никаква. Когато четем всички тези вайкания за тима обаче - сякаш всичко е било точно така. Никога не сме били толкова добри, въпреки че сме разполагали с достатъчно ресурси. Не разбирам защо не можем да си научим този урок. Явно отказваме да приемем истината, която е била очевадна в продължение на десетилетия.

Свен Горан Ериксон разбираше психологията ни и затова той е най-добрият мениджър, който Англия е имала някога. Най-добрият мач на отбора ни, който съм гледал, е победата с 5:1 срещу Германия. Бяхме страхотни в продължение на целия двубой. Дори Емил Хески вкара гол. Това бе просто един проблясък - по-скоро случайност, и втрещеното изражение по лицето на Ериксон доказваше, че и той е бил наясно с това.

Още в следващия мач всичко си дойде на мястото - безлично 2:0 у дома срещу Албания - вторият гол - в 88-ата минута. Ето това е истинската Англия.
Трите четвъртфинала на Свен на големи първенства бяха заклеймени като провал от хора, които си нямат понятие от английски футбол. Спомням си, имаше такива, които не искаха Англия да стане световен шампион с този прагматичен футбол.

Пълна идиотщина. Подходът на Свен беше отлично първо полувреме и не толкова добро второ. Той знаеше, че ни бе достатъчно да играем на ниво по двайсетина минути на мача, за да имаме доста добри шансове да го спечелим.

Двайсетина минути добър футбол и няколко сносни преки свободни удара ни закараха доста далеч, въпреки че останалите 70 минути бяхме скучни и монотонни. За три големи първенства Свен загуби само една квалификация, играейки по този начин.

Той познаваше границите на своите футболисти и не изискваше нищо повече от тях. Това е много по-важно и полезно, отколкото да ги мъчиш да достигнат някакъв непосилен за тях стандарт.

А всъщност, както и в момента, онзи отбор на Ериксон бе един посредствен тим, който постигна прекалено много за възможностите си. Оказа се на няколко глупави грешки и едно съдийско недоглеждане от полуфинал или финал.

Не е трябвало да се надяваме на нещо повече, не бива да го правим и сега. Критиците на Рой Ходжсън, както и тези на Ериксон и Фабио Капело, искат да видят един английски отбор, който никога не е съществувал в историята.

Само когато всички ние - от играчите и мениджъра до феновете и пресата, прегърнем идеята, че Англия е скучна и прагматична, не искаме нищо повече от това Англия да е скучна и прагматична и не ни тревожи фактът, че Англия е скучна и прагматична, може да имаме някакви шансове за успех. И дори в този случай всички знаем, че гаранция няма. Защото това е Англия.

Превод: "Марица"