Може и да остаря с няколко дни, но триумфът на Рой Кийн в Съндърланд бе толкова чист, толкова класически, толкова богат като потенциал за бъдещето сред мениджърите от неговото поколение, че вечно търсещият внимание Сам Алърдайс няма да ни липсва, ако наистина се окаже неангажиран през следващия сезон. На негово място и с неговия агресивен стил Висшата лига ще има Рой Кийн.

Засега работата на Кийн на тренировки, на тъчлинията е безупречна. Той се подигра с опасенията, че кариерата му след годините на играч ще напомня изгорял от многобройните сражения боен кораб.

Не че няма причини Кийн и война да попадат в едно изречение: 11 червени картона и лидерска роля сред групата играчи на Манчестър Юн, които опитаха саморазправа с рефера Анди д'Ърсо, който после изпрати кървавото послание, че футболът е на прага на анархия. Да не забравяме и нуждата Сър Алекс Фъргюсън да го посещава в затвора след една бурна нощ. Помним грубо пресметнатия шпагат, който сложи край на кариерата на Алф Инге Хааланд, испанската експлозия в лицето на мениджъра на Ейре Мик Макарти и накрая вербалната атака срещу съотборниците му от Манчестър Юн, която, случайно или не, съвпадна с края на кариерата му в клуба.

Това може и да не е профил на човек, който изгражда добрата репутация на футбола, но Найъл Куин, който го доведе в Съндърланд, въпреки че бе наречен от Кийн Майка Тереза при конфликт между двамата в навечерието на Мондиал 2002, бе достатъчно проницателен, за да успее да канализира често насилствената сила на Рой Кийн в съвсем друг контекст.

Контекстът на отговорността. Да бъдеш способен да дадеш облик на хората и обстоятелствата, които ги съпътстват. Да създадеш отбор може би не съвсем по свое подобие, но да го накараш да споделя ценностите и разбиранията ти за това как трябва да се играе футбол. Куин направи брилянтното предположение, че може да видим съвсем различен Рой Кийн, когато говорим за мениджър, а не за играч. Защото без съмнение той бе най-влиятелният играч в първите 15 години на Премиършип заради всички уроци, които е научил от двама от най-великите мениджъри в английската игра - Брайън Клъф и Сър Алекс Фъргюсън.

Куин просто осъзна, че зад привидно арогантната визия се крие човек с интелигентност и характер, който е научил урока си. За него е било необходимо да прекали с пиенето и да се окаже зад решетките, но той е осъзнал ефекта от поведението си върху целия отбор на Юнайтед и накарал Анди д'Ърсо да се изказва в негова защита скоро след инцидента помежду им. Е, можеше да не чупи крака на Хааланд или поне да не си признава по-късно, че го е направил нарочно, но и това е нещо, за което Кийн със сигурност съжалява...

В Съндърланд той имаше всички причини да избухне, когато осъзна, че играчите, които трябва да ръководи, нямат нито футболния му талант, нито футболния му хъс. Детонация обаче нямаше. Само серия от решения, които разкриха способността му да намери баланс между таланта на всеки играч и желанието му да даде всичко от себе си.

Забелязал вдъхновеното представяне на бившия си съотборник Дуайт Йорк за Тринидад и Тобаго на Мондиал 2006 и усетил необходимостта от едно последно доказателство от страна на ветерана за истинската стойност на кариерата му, която мина между брилянтния успех и вечните съмнения, той видя в негово лице инвестиция едновременно в талант и желание.

Силната му ръка обаче е и достатъчно практична. Наскоро Кийн изостави трима от играчите си, които не дойдоха навреме за сбора и не се качиха в автобуса за пътуване за мач. Отборът тръгна без тях и това бе достатъчно наказание. Той бе пределно ясен и нямаше нужда от повече взаимни обвинения.

Поредица от тестове очакват Кийн в първия му сезон във Висшата лига. Абсурдно е да предположим, че името му вече е изградено и кариерата му досега гарантира обаждане от "Олд Трафорд", когато Сър Алекс прецени, че времето му е дошло.

Във Висшата лига Кийн ще трябва да докаже старото правило, че само в трудни времена постигаш истинския ореол на футболен човек. Но той вече даде впечатляващи доказателства за способността си да приема предизвикателствата.

Когато Ирландия научи новината за неговото оттегляне от Мондиал 2002, никой не пренебрегна факта, че той бе основната причина отборът изобщо да пътува до Далечния Изток. Той носеше Ейре на гърба си. Днес, когато бившият му отбор гостува в Италия, за да брани най-малкия възможен актив на света, кой може да забрави начина, по който Кийн реагира на идентична ситуация през 1999 г. Неговата игра, неговият отказ да приеме факта, че Ювентус ще играе на финал в Шампионската лига, му костваха чрез един жълт картон възможността да играе на финала, но пък за някои наблюдатели това е най-силната индивидуална изява, която изобщо някога е виждана.

Подобна всеотдайност от Кийн Съндърланд ще има на тъчлинията във всеки от следващите 38 мача на елитен футбол. Засега той успява да я придаде и на тези, които избира да бъдат на терена.

Рой Кийн казва, че е изминал пътя от "абсолютна лудост" до "пристрастяване" за 8-те си месеца мениджърска кариера досега. На най-интересният въпрос в Съндърланд, дали иска да победи Нюкасъл, той просто отговаря: "И Манчестър Юн, и Челси, и Арсенал, и Евертън..."
"Когато се съгласих да бъда мениджър, това бе пълна лудост от моя страна. Сега няма да ме чуете да кажа, че ще бъде чудесно да завършим четвърти или пети отзад напред във Висшата лига - продължава Рой. - Искаме да оставим следа и да имаме потенциал."

В събота Кийн отпразнува промоцията в елита, разхождайки кучето си Тригс и мислейки за бъдещето. Той ще има на разположение 25 млн. паунда, за да доведе звезди на "Стейдиъм ъф Лайт" и вярва, че може да повтори успеха на Уигън и Рединг от първите им сезони в елита.