Най-успешният британски футболен наставник Сър Аликзандър Чапман «Алекс» Фъргюсън празнува днес 20 години начело на Манчестър Юнайтед. За това време коравият шотландец спечели всичко в Англия и Европа, но изобщо не мисли да спира.

Амбициозният мениджър жадува още титли – 19-те с „червените дяволи” не са му достатъчни. Няма значение, че на 31 декември ще навърши 65 години.

Едни го боготворят, други го мразят до смърт, но Сър Алекс не оставя никого равнодушен към себе си.

Като футболист Фъргюсън играе централен нападател. Кариерата му не е особено впечатляваща. В нея има един епизод, в който показва наченките на чепатия си характер. През 1969 г. неговият Рейнджърс губи с 0:4 от Селтик на финала за Купата на Шотландия. Мениджърът обвинява Алекс за поражението, защото... не си пазел човека при един корнер. Вбесеният таран изхвърля медала си от финалния мач. А иначе 2 години по-рано става най-скъпият трансфер в родината си като преминава от Дъмфърмлин в Рейнджърс срещу 65 000 паунда.

В момента седмичната заплата на Фъргюсън е 77 000 лири. За да стане по-ясна тази сума пресметнах, че знаменитият шотландец получава 22,36 лева... на минута.

Треньорската му дейност започва истински в тима на Сейнт Мирън. Той успява да вкара отборчето в първа дивизия през 1977 г. Скоро след това е уволнен – нещо което се случва за първи и засега за последен път в кариерата на Алекс. С Абърдийн печели много в Шотландия. Най-знаменит е триумфът на финала за КНК в Гьотеборг на 11 май 1983 г. Тогава тимът на Алекс Фъргюсън сразява Реал с 2:1. Решителният гол в продължението забива Хюит в 112-ата минута.

След смъртта на Джок Стийн, мениджърът на Абърдийн води националния отбор на Шотландия на Мундиал ’86.

На 6 ноември 1986 г. Фъргюсън е назначен за наставник на закъсалия Манчестър Юнайтед на мястото на Рон Аткинсън. Отборът е предпоследен в класирането в старата Първа дивизия. Алекс започва кариерата си при „червените дяволи” трагично. Тимът му губи с 0:2 от Оксфорд два дни след назначението. Побелелият шотландец измъква Юнайтед до 11-ото място в края на сезона, като успява да промени манталитета на футболистите си и ги отказва от алкохолните оргии. Малцина разбират, че в края на 1986-а той преживява лична драма – майка му умира от рак.

За следващия сезон мениджърът прави 4 значими трансфера като купува Стив Брус, Брайън Маклеър, Вив Андерсън и вратаря Джим Лейтън. По-късно взема Гари Палистър и Пол Инс, но титлата, която Манчестър Юнайтед не е печелил от 1967 г. все се изплъзва. Търпението на феновете се изчерпва и те започват да искат оставката на Фърги в края на 1989-а. По-късно алекс Фъргюсън ще нарече това време на провали „най-мрачният ми период във футбола”.

През януари на следващата година Ман Юнайтед гостува на Нотингам за Купата на Англия. Очакванията са за победа на Форест и уволнение на Алекс. Но става обратното – 1:0 за гостите. Мениджърът запазва работата си и през май спечелва първия си трофей начело на „дяволите”. Те вземат купата на страната след преиграване с Кристъл Палас.
Така Юнайтед влиза в турнира за Купата на носители на купи, въпреки че приключва 13-и в шампионата.

Идва първият европоход след тъпото наказание на английските клубове да не играят в турнирите на УЕФА. Именно Фъргюсън и неговият отбор връщат помръкналия блясък на островната школа. Те печелят КНК, като „червените дяволи” стигат до финала в Ротердам след 7 победи и равенство и голова разлика 20-3. Там се изправят срещу фаворита Барселона и го побеждават с 2:1 на 15 май 1991 г. Финалът се превръща във вендета на Марк Хюз – Спарки, който е натирен от Барса. Уелското крило вкарва и двата гола за своя отбор.

Главата на Фърги е спасена, за да спечели той през 1993 година първата от осемте титли в Премиършип. За нея е неоценима заслугата на дошлия от Лийдс луд чародей - французина Ерик Кантона. Когато той пристига, отборът е 10-и в класирането. Убийственият дует Канто -Хюз донася трофея на „Олд Трафорд” след 26-годишно очакване.

Върхът в мениджърската кариера на Алекс Фъргюсън настъпва през 1999 г. За знаменития „требъл” помага и късметът, но той както знаем е със смелите и можещите. Манчестър Юнайтед печели по приказен начин Шампионската лига.

Апотеозът идва при головете на Шерингам и Солскер в допълнителното време на финала на 26 май на „Камп Ноу” срещу Байерн. Но преди това срещу Юве „червените” изглеждат аут след 1:1 вкъщи и 0:2 в началните минути в Торино. Кийн ги повежда към обрата до 3:2, който ги прати в Барселона.

Чудо се случва и на полуфинала за Купата на Англия с Арсенал. Резултатът е 1:1, Кийн е изгонен. В последната минута на редовното време е отсъдена дузпа за „артилеристите”. Петер Шмайхел спасява удара, а в продължението Райън Гигс преминава като колчета за слалом целия тим на съперника и вкарва фамозен гол.
На 12 юни същата година Алекс Фъргюсън е посветен в рицарско звание и получава титлата Сър.

Той притежава рекорди, които скоро няма да бъдат подобрени. Няма мениджър с 8 титли на Висшата лига и никой не е печелил 5 пъти Купата на Англия. Не е ясно дали ще се появи и наставник, който да е вземал титлата, купата и европейски трофей с шотландски и английски отбор. Той записа своя мач №1000 с Манчестър Юнайтед на 23 ноември 2004 г. срещу Лион.

Фърги обяви преди време, че сезон 2001/2002 ще бъде последният му на „Олд Трафорд”. После обаче размисли и обяви, че остава. Новите американски собственици на Юнайтед също крояха шапка на Сър Алекс, но разбраха, че той е вече институция и за момента е непоклатим на поста си.

За добро или за лошо Фъргюсън ще продължи да води „червените дяволи”. Още през май ще разберем дали ще ги натика в ада или ще ги снабди с по чифт крила при поредния триумф.

Рицарят – социалист, който влезе в речниците


Алекс Фъргюсън е многостранна личност, чиито занимания извън футбола са не по-малко любопитни.

Всички знаят за любовта на шотландеца към състезателните коне и особено към прословутия Скалата на Гибралтар.

Но с това далече не се изчерпват интересите му.

Сър Алекс е меломан и взима уроци по пиано в свободното си време. Интернет пространството също не е непозната територия за него, въпреки възрастта му. Фърги е собственик на сайт за резервации на места в заведения, който се казва Toptable. Освен това мениджърът на Юнайтед си чати редовно с привърженици на отбора в нета след мачове.

По политически убеждения той е социалист. Фъргюсън не крие симпатиите си към британския премиер Тони Блеър и го подкрепя винаги, когато може.

Алекс е много горд с рицарското си звание. За да не забравя откъде е тръгнал, е нарекъл имението си „Феърфийлдс” - на името на корабостроителницата в Клайдсайд, където е работил баща му.

Малцина знаят, че когато е приключил кариерата си като футболист Фърги купува пъб, който дава под наем. След това размисля и решава да си изкарва хляба по друг начин – знаете какъв.

Като че ли никой освен него не може да се похвали, че е удостоен със званието почетен гражданин на цели три града – Манчестър, Абърдийн и родния Глазгоу.

През 2005 година Алекс Фъргюсън попадна в авторитетния речник на английския език Collins English Dictionary с фразата “squeaky-bum time”. Тя е приписана на него и в свободен превод означава „време за бум-прас”. Така мениджърът надъхвал футболистите си преди мач.

Легенди се носят за възпитателните методи на Рицаря на Британската империя. Когато някой играч сбърка, на почивката в съблекалнята го чака „терапията на сешоара”. Това означава, че Яростния Фърги започва да му крещи неистово в лицето.

Тираничният шотландец не търпи неподчинение, като този термин при него може да включва всичко. Звучи като виц случаят през 1981 година, когато като наставник на Абърдийн глобява нападателя Джон Хюит, защото си позволил... да го изпревари на магистралата с колата си.

Когато улучи Дейвид Бекъм с бутонка в челото Сър Алекс наруши една своя традиция. До този момент Фърги риташе единствено чаши с чай,които раздават на играчите на почивката.
Суровият мениджър се разделя с всеки, който си позволи да му противоречи. По време на господството му на „Олд Трафорд” бяха натирени играчи като Гордън Страхан, Пол Макграт, Пол Инс, Лий Шарп, Яп Стам, Дуайт Йорк, Дейвид Бекъм и Рууд ван Нистелрой.

Все пак да не забравяме, че Алекс Фъргюсън ще остане в историята на футбола с постиженията си като мениджър, а не с чудатостите си.