Милионите фенове на Манчестър Юн носят в себе си болката от трагедията край летището в Мюнхен. Тази година се навършват 50 години от гибелта на 23 души, сред които осем футболисти, осем журналисти, четирима пътници и трима от ръководството на легендарния клуб. Историята е разказвана хиляди пъти и се е превърнала в мрачна легенда...

В първи четвъртфинал за КЕШ Манчестър Юнайтед побеждава Цървена звезда с 2:1. В Белград на реванша англичаните само за половин час довеждат резултата до 3:0 с два гола на Боби Чарлтън и един на Денис Вайълет. След това обаче домакините се окопитват и стигат до крайното 3:3 след две попадения на Бора Костич и едно на Лазар Тасич. След мача самолетът „Лорд Бъгли", който е под полет 609 на английските кралски линии каца в Мюнхен, за да зареди с керосин.

Снегът вали на парцали. По принцип самолетът не трябва да излети. Но заради стриктна домакинска програма, изработена от английската футболна асоциация, мачове не могат да се отлагат и съответно футболистите не могат да преспят в Мюнхен. Самолетът прави два опита да излети, но пистата е скъсена заради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. В крайна сметка самолетът тръгва с един запален мотор, но се плъзга по пистата.

Страхът вече е изписан по лицата на играчите. „Ще загинем" крещи Джон Бери. Вместо да се отлепи от земята, самолетът се забива в една необитаема къща. Част от перките и опашката се разхвърчават настрани. А корпусът лумва от сблъсък в хангар с гуми и бензин. Часът е 10 и 9 минути на 6 февруари. Дата, която остава завинаги в сърцата на феновете на Ман Юнайтед.

Вратарят на отбора, североирландецът Хари Грег се превръща в герой. Успява да измъкне от пламтящия самолет първо Боби Чарлтън, а после и Денис Вайълет, като ги хваща за крачолите. После връзва изпадналия в несвяст Боби за една излетяла от самолета в нивите седалка. След това чува детски писък и се втурва да извади 22 месечната Венона, а покрай нея и майка и Вера Лукич.

Друга покъртителна картина, която се врязала в съзнанието на хората, е как хиляди правят опашка пред ковчезите на загиналите, а в една германска клиника оцелелият Мат Бъзби се бори за живота си. Неговият помощник Джими Мърфи му казва "Ти си призван да вееш нашето клубно знаме високо".

Тринайсет дни по-късно за купата на Англия Манчестър Юнайтед побеждава Шефилд с 3:0. Бъзби решава да направи нов отбор с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Десет години по-късно през 1968 година Манчестър Юнайтед става европейски клубен шампион. Мигът, в който взима купата в ръцете си, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и казва: "Тази купа е за вас".

Днес, когато милиони туристи се изреждат да разгледат митичното съоръжение „Олд Трафорд", забелязват на външната западна трибуна една паметна плоча с имената на загиналите. Специален часовник пред стадиона е спрял стрелките си на часа на катастрофата. От октомври 1958 г. се пее песента „Цветята на Манчестър". Песента е официално записана през 1962 г. от групата „Спинърс".


Меморандум за мача със Сити

В събота на 9 февруари мачът между вечните съперници Юнайтед и Сити ще бъде специален. Призовават се феновете на „небесносините" да бъдат толерантни. Играчите на Сити ще облекат специални фланелки без спонсори и ще играят с черни ленти като своите съперници. А тези на Юнайтед ще сложат екипи, които са подобни на онези от 1958 г., като върху тях ще има имената на играчите от оня период, както и техните номера. Разбира се, на тези фланелки и дума няма да става за реклами.
Сред жертвите отпреди 50 години е и журналистът Франк Суифт. Тогава той следи отбора на Юнайтед като репортер. Той е бивш много добър вратар на „гражданите" от периода между 1933 и 1949 г. За тази цел преди мача на „Олд Трафорд" на 10 февруари в събота на трите хиляди фенове на Сити ще бъдат предоставени по едно писмо и един фотос на Суифт. Писмото и снимката ще бъдат подписани от капитана на Ман Сити Ричард Дън, както и от техния треньор Свен Горан Ериксон. И ще бъдат помолени да не правят провокации и да уважат почитта към починалите. Както казва бившият секретар на Юнайтед Кен Рамсдън: "Това не е трагедия само за Юнайтед, а за целия град Манчестър."

Ако Едуардс беше оцелял

„...Дънкан Едуардс загина на 21 години. Той умира в болница на 21 февруари, петнайсет дни след катастрофата. Ако това снажно момче беше живо, Манчестър Юн щеше да стане европейски шампион още през 1958 г. А същата година и Англия щеше да стане световен шампион. По-добър футболист от него не съм виждал и мисля, че няма да видя. Ако трябваше да играя цял живот само с един човек, това щеше да бъде той..." Това са думи на сър Боби Чарлтън.
Той от своя страна претърпява голяма метаморфоза след случилото се. Преди катастрофата прилича на безгрижен юноша. След това е като войник, който е надживял смъртта в окопите и става крайно сериозен мъж , какъвто е и до ден днешен.
А за Едуардс се прави нещо, което за никой друг обикновен простосмъртен не е правено. Църквата в родния му град Дъдли, която носи името Сейнт Френсис, го е канонизирала. Образът на обаятелния нападател е изографисан върху витраж.
И до ден днешен се разправят легенди за този невероятно талантлив младеж. Така например бившият мениджър на Юнайтед Том Дохърти е категоричен: "Спокойно може да забравите вашите Бест, Пеле или Марадона. Дънкан беше най-големият!"



Жертвите:
(футболисти)
Джеф Бент
Роджър Бърн
Еди Колман
Дънкан Едуардс
Марк Джоунс
Дейвид Пег
Томи Тейлър
Лиъм Уелън

Членове на ръководството
Уолтър Крикмър(секретар)
Берт Уоли(треньор)
Том Къри(треньор)

Журналисти
Алф Кларк
Дон Дейвис
Джордж Фолоус
Том Джаксън
Арчи Ледбрук
Хенри Роуз
Ерик Томпсън
Франк Суифт

Други пътници
Кенет Реймънт
Бела Миклош (организатор на полета)
Том Кейбъл
Уили Сатиноф

Оцелели
(починали впоследствие от естествена смърт)
Джони Бери
Джеки Бланчфлауър
Денис Вайълет
Рей Ууд
Мат Бъзби(мениджър)
Франк Тейлър
Джеймс Тейн(пилот)
Джордж Роджърс
Питър Хауърд

Все още живи
Боби Чарлтън
Бил Фулкс
Хари Грег
Кени Морганс
Алберт Сканлън
Тед Елиърд
Вера Лукич
Венона Лукич
Г-жа Миклош
(съпругата на организатора на полета - загиналия Бела Миклош)
Н.Томашеви
Розмари Шевертон
Маргарет Белис