Първите дни, в които федералното правителство на Съединените американски щати спира работа, няма да навредят много на американската икономика. Няма служители, които да не са получили заплатите си, защото дните са неработни, и се очаква твърде малко предприятия да усетят ефекта, пише The New York Times.

Тази ситуация обаче може много бързо да се промени, ако безизходната ситуация продължи по-дълго. Колкото повече време, в което правителството не работи, минава, толкова по-голям ще е икономическият удар - и този път, толкова по-големи са и шансовете растежът на икономика да забави темп.

Спирането на работа на правителството все пак е частично - т.нар. "важен персонал" продължава да работи и много от услугите все още се предлагат.

То обаче коства на икономиката в продуктивност, показват историческите данни, заедно с приходите, които федералното правителство получава от таксите за паркове и музеи. Компаниите от частния сектор, които имат договор с него, също спират временно работа. Разходите за пътувания намаляват, увреждайки местните икономики. Когато правителството се забави да плати на своите контрактори, това му коства и допълнителни разходи под формата на лихви.Забавянията на федералните чекове, разрешителни и лицензи забавят работата на останалата част от икономиката. Кризата хвърлят сянка и върху потребителските харчове и оптимизма на бизнеса.

Докато правителството е в такава ситуация, федералните агенции не публикуват важни икономически данни, на които бизнесът и инвеститорите разчитат, за да правят решения всеки ден. Веднага след края на кризата икономическата активност се възвръща бързо на предходни нива, но не и преди частичната блокада да е увредила растежа.

16-дневният "шътдаун" през октомври 2013 г., например, е коствала около 20 милиарда долара загубена производителност, намалявайки с 0,5% годишния икономически растеж през четвъртото тримесечие, твъдят от Moody"s. Тогава общо 850 000 държавни служители не ходеха на работа, но получиха заплати - общо 2 милиарда долара възнаграждения за тези дни.

Частният сектор също страда. През 2013 г. спирането на работата на правителството намали темпа на създаване на нови работни места с около 120 000 в рамките на две седмици. Като цяло, кризата струва на икономиката поне 0,1 процентни пункта ръст на седмица, а може би и много повече.

Икономическите съветници на президента Доналд Тръмп изчислиха, че всяка седмица, в която правителството е спряло частично работа, ще струва по 0,2 п.п. от годишния икономически растеж. Standard & Poor's поставят оценка на около 6,5 милиарда долара изгубени всяка седмица.

Последици може да има и за Wall Street. Почти едномесечното спиране на работата на федералното правителство през 1995-96 година доведе до 5-процентен спад на цената на акциите. Засега ефект върху пазарите няма, но ако кризата продължи по-дълго, е възможно да видим масови продажби и спад на цените.