Някога неохотен член на Съветския съюз, Латвия се опита да се позиционира като бизнес връзка между Изтока и Запада след рухването на комунизма. Тази идея все още е жива, но е изправена пред сериозни предизвикателства.
Банковите връзки между балтийската страна от еврозоната и чуждестранните клиенти, които се намират предимно в Русия, се разпадат в резултат на поредица от скандали. Освен това руските спедитори на нефт и въглища се отклоняват от латвийските железопътни линии в полза на вътрешните терминали.
Силните търговски връзки помогнаха за изглаждане на двустранните отношения, след като Латвия възвърна независимостта си през 1991 г., дори когато присъединяването на Рига към НАТО подразни Русия.
Според латвийския външен министър Едгарс Ринкевичс повратната точка на споразумението идва през 2014 г., когато руският президент Владимир Путин анексира Крим от Украйна, пораждайки вълна от спекулации, че ще направи същото с рускоезичните общности в Балтийския регион.
Вносът на услуги в Латвия от изток намалява
"Трябва да изоставим подобна илюзия, че може да има мостове или порти или нещо подобно. Изминалите 4 години бяха тревожен сигнал за всички. Все още не всички го схващат, но това разбиране бавно се прокрадва дори при онези, които говореха за такъв тип мостова концепция или концепция за порта в продължение на много години", каза Ринкевич пред Bloomberg.
За икономиката на Латвия развитието на събитията не е катастрофално - благодарение на появата на нови мотори на растежа. Докато износът на финансови и железопътни транспортни услуги спадна до 5-годишни и 10-годишни дъна през 2017 г. ИТ услугите се изкачиха до рекордни външни продажби, а транзитът по пътищата също напредна.
Тези нови бизнес области трябва да продължат да дават резултати. Най-голямата банка в Латвия - Swedbank AB предупреди през миналия месец, че мерките за преодоляване на злоупотребите във финансовата индустрия ще намалят икономическия растеж до 3% (от настоящите 4.2%) през 2018 г.
