Мартин Луков е титулярният вратар на Дунав. 23-годишният страж прави фурор в елита, а само за няколко мача счупи клубен рекорд. Ето какво сподели Луков за отличната серия на дунавци, за хобитата си и за всичко останало.

- Марто, сравняват ви с английския Лестър. Как гледате на това сравнение в съблекалнята?
- Не е сериозно да ни сравняват, защото все още не сме постигнали нищо. Гледаме с насмешка, имаме закачки, че сме "БГ Лестър", но всичко е на майтап.
- Вие сте изненадата на Първа лига в тази група. Очаквахте ли го?
- Знаех, че сме добър отбор и че ще печелим точки, но чак толкова не очаквах. Може би никой от нас не очакваше, че ще тръгнем толкова силно. Със сигурност това ни помогна, тъй като нямаше голям натиск към нас.
Нашата цел остава една - да не изпаднем особено след като натрупахме точки, свалихме напрежението, играем спокойно и това си личи. Целта ни ще е такава, докато не я изпълним.
- В момента вие правите фурор в елита, чупите рекорди. Усещате ли по-различно отношение спрямо вас специално?
- Чак фурор не бих казал, че правя. Честно да ви кажа, разбрах преди няколко дни, че чупя рекорд. Не се чувствам по-различно. Аз тренирам и се стремя всеки мач да покажа максимума от себе си, да помагам на отбора. Ако питате за феновете, мисля, че те ме харесват още от "Б" група. Така че нищо не се е променило.
- Вие сте в отбора още от "Б" група. По-сладко ли е, когато си минал през всички стъпала?
- Да, защото пътят беше труден и дълъг. Имаме момчета, които са в отбора от "В" група, и се радваме на успехите, които постигаме сами.
Нали знаете как някои отбори ги вкараха в Първа лига, докато ние печелихме с разлика
Трудностите се изразяваха в конкуренцията - Поморие, Локомотив ГО, не само тези отбори бяха доста силни.
- Чувала съм, че имате и други емоции в "син" цвят. Това ли ви мотивира да направите страхотен мач срещу ЦСКА-София?
- Мотивира ме мисълта да играя за Дунав, Дунав да постига успехи. "Синият" цвят е допълнителна мотивация, защото знаете през коя школа съм минал (б.р. - школата на Левски) и ЦСКА са ми голям дразнител, признавам (смее се).
- А този отбор ЦСКА ли е за вас?
- Не. Със сигурност - не.
- Как ще се чувствате срещу любимия Левски?
- Пределно мотивиран за победа. Още отсега мисля за този мач. С ЦСКА е по-различно, защото към тях изпитвам спортна злоба. С Левски е различно, по-скоро искам да се докажа, но преди всичко да бием на Герена.
- Предстоят ви обаче мачове с някои от по-силните съперници в елита. Дали те няма да спрат силната серия на Дунав, или имате сили да ги изненадате?
- Всичко е възможно, футбол е. Ние искаме да трупаме колкото се може повече точки. Нямаме за цел първо място. шестици и т.н. Но съм сигурен, че ако продължим да играем по този начин - с желание и себераздаване, предстои да вземем още доста точки.
- Коментира се доста това, че играете като домакини в Разград. На вас, играчите, как ви се отразява?
- Условията в Разград са перфектни. Липсва ни единствено това, че ако бяхме в Русе, може би щяха да дойдат повече хора да ни гледат, атмосферата да е различна. Да, те пътуват и в Разград. Ето с ЦСКА-София имаше 4-5000. Но ако играехме в Русе в момента, както печелим, щеше да има минимум 10 000 на всеки мач. Убеден съм даже.
- Знам, че сте започнали скришом от родителите си да се занимавате с футбол.
- Да, бях 3-4 клас. Баща ми не ми даваше да тренирам футбол, защото ходех на плуване. Той ми казваше: "Рано ти е, рано ти е", а имах съученици, които вече тренираха. Един ден му казах, че излизам навън с един приятел. Качихме се двамата на едно колело и айде на стадион "Славия"(смее се). Записах се сам, не казвах на никого, докато следващия месец не стана време да плащам такса. Прибрах се вкъщи и гузен-негузен му викам: "Тате, трябват ми 20-25 лева", не помня колко беше. И той се учуди и ми вика: "Защо?!". И аз: "Тренирам футбол от един месец". И той: "Какво? Не вярвам". Но дойде на стадиона, запозна се с треньора, плати таксата и така (смее се). Точно бях спрял с плуването.
- А сега как вашите гледат на успехите ви?
- Радват се много, подкрепят ме. Не изпускат мой мач, но досега не са идвали никога в Русе да ме гледат.
- Юноша сте на Славия и Левски. Какви бяха причините да не продължите в София?
- В Славия имаха интерес, можеше да се стигне до договор, но се случи така, че се застъпихме с Георги Петков, който се беше върнал в отбора. Казаха ми, че няма как да получа шанс за изява и е по-добре да ме пуснат, за да се развивам. Последната една година тренирах с първия отбор, мисля, че ме харесваха, но така стана, че при "белите" бяха Стефано Кунчев, Емо Петров. Нямаше кой да ти даде шанс, при положение че имаше такива вратари, а аз бях малък.
- Русе не е ли малко скучен град за млади хора, каквито сте повечето в отбора?
- Не (смее се).
- Ама има малко дискотеки?
- Зависи кой какво си търси. Но има къде да излезеш, да се разходиш, има кафенета, имам приятели.
Русе е много красив град, не е скучно, не ми се прибира в София
- А фенките как са?
- Е, има и красиви фенки (смее се).
- Юношата на ЦСКА Юли Ненов ли ви е най-близък в отбора? Как мелите брашно на тема "сини" и "червени"?
- Да, той, Бранимир Костадинов и Марио Петков. С Ненов се бъзикаме нонстоп. Аз го майтапя, че неговият отбор вече не съществува. Аз съм работил с баща му с аматьорския национален отбор. Знаехме се, но в Русе станахме много добри приятели и си живеем супер. Обичам да се закачам на тази тема и с Веселин Великов (б.а. - треньорът на Дунав е бивш играч на ЦСКА) и като цяло с всички привърженици на "червения" отбор. Има защо в последните месеци и не си трая (смее се)
- Заедно ли живеете с Ненов?
- Не, но той е нахален и идва постоянно (смее се).