Джиро д'Италия стартира от България! Колоездачната обиколка на Италия, едно от най-престижните многоетапни състезания в света, избра страната ни като стратегическа локация в стратегията си за глобален растеж. Колоната от колоездачи ще потегли на 8 май от Несебър, а два дни по-късно ще достигне и София.
Това ще бъде 109-то издание на Обиколката на Италия, като тя ще приключи в последния ден от месеца не къде да е, а във Вечния град - Рим. Дотогава най-добрите колоездачи ще се борят с безпощадните изкачвания на Алпите и Доломитите в преследване на легендарната "Маля Роза" (розовата фланелка на лидера).
Разбира се, подобно изключително спортно събитие за България не би било възможно без компаниите, дали своя принос като спонсори. Една от тях е най-големият български сайт за спортни залози, познат като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан. Специално за "Джирото" платформата е подготвила на клиентите си и специални изненади.
Но ако трябва да се направи своеобразен списък, то кои са най-големите легенди на Джиро д"Италия - имената, които през различните декади са записали имената си със златни букви в историята на Обиколката?
Еди Меркс (Белгия)
Еди Меркс (долу) не просто участваше в Джирото - той го превземаше. Първата му победа през 1968 г. беляза началото на ера, в която никой не бе в безопасност.
Известен с прякора "Канибала", защото не оставяше дори "трохи" за конкурентите си, Меркс притежаваше уникалната способност да бъде най-добър както в бруталните изкачвания на Доломитите, така и в спринтовете на равнинен терен.
Неговите пет на брой розови фланелки са истински паметник на физическото съвършенство, но зад тях стоят и моменти на огромна драма, включително скандалната му дисквалификация през 1969 г., която разплака цяла Белгия - страна, приемаща колоезденето изключително насериозно.
Източник: IMAGO
Фаусто Копи (Италия)
Ако Меркс е силата, то Фаусто Копи е елегантността и страданието. Неговото съперничество с Джино Бартали след Втората световна война буквално раздели Италия на две.
Копи беше първият "модерен" колоездач - той въведе диети, научни методи в тренировките и аеродинамична позиция. Неговите победи често бяха постигани след епични солови бягства от по 100 километра през планинските проходи.
За италианците той не беше просто шампион, а божество, което доказа, че волята може да победи дори най-стръмните баири на съдбата.
Мигел Индурайн (Испания)
Индурайн донесе в Джирото една почти роботизирана прецизност. През 1992 и 1993 г. той демонстрира стратегията на "абсолютното спокойствие".
Докато съперниците му като Клаудио Киапучи атакуваха неистово в планините, "Големият Мигел" просто поддържаше своето мощно, равномерно темпо, знаейки, че ще ги "унищожи" в етапите по часовник.
Неговото тяло, с огромен капацитет на белите дробове и нисък пулс, изглеждаше създадено в лаборатория за победа на две колела.
Бернар Ино (Франция)
Бернар Ино беше последният от "старата школа" лидери, които контролираха целия пелотон. Когато Ино кажеше, че днес няма да се атакува поради лошо време, никой не смееше да го опровергае.
Но когато той решеше да атакува, го правеше с ярост. Неговата победа през 1980 г. остава легендарна, след като той буквално "прегази" конкуренцията в снежна буря през прохода Стелвио.
За него Джирото беше въпрос на чест - той искаше да докаже на италианците, че един французин може да бъде по-корав от тях в техните собствени планини.
Марко Пантани (Италия)
Марко Пантани (най-горе) не беше просто колоездач, той беше явление. Макар да има само една титла от Джирото (1998 г.), неговото влияние върху състезанието е неизмеримо. Пантани беше последният истински "планински специалист", който можеше да атакува от самото подножие на върха и да остави всички останали далеч зад себе си.
През легендарната 1998 г. той постигна последния до момента дубъл Джиро-Тур (победа в Италия и Франция в един сезон), нещо, което дори съвременните суперзвезди трудно успяват да повторят. Със своята бандана, обеци и агресивен стил на каране прав на педалите, той се превърна в идол за милиони.
Макар кариерата и животът му да завършиха трагично, за италианските тифози Пантани си остава "Il Pirata" - човекът, който превърна изкачването на планини в изкуство.
Грег Лемънд (САЩ)
Грег Лемънд е може би най-великият колоездач, който никога не успя да покори Джирото, въпреки че имаше всички качества за това.
Неговата кариера в Италия беше белязана от лош късмет и здравословни проблеми, включително инцидента с ловна пушка, който почти прекрати живота му.
Въпреки това, присъствието на Лемонд в пелотона на Джирото промени спорта - той беше първият, който използва карбонови рамки и аеродинамични кормила.
Неговата липса на победа в Италия остава една от големите несправедливости на колоезденето, но пък трите му титли от Тур дьо Франс циментираха статута му на световна икона.
Защо Джирото е по-трудното състезание?
Много експерти твърдят, че докато Тур дьо Франс е най-престижното състезание, Джиро д'Италия е най-трудното от физическа гледна точка. Пътищата в Италия са по-тесни, времето през май е капризно (от 25 градуса в Сицилия до минус 5 на върховете), а изкачвания като Мортироло и Зонколан са по-стръмни от всичко, което Франция може да предложи. Именно тази непредсказуемост прави героите на Джирото толкова специални - те не са просто спортисти, те са оцеляващи.
Сайт №1 за спортни залози у нас напомня, че хазартните игри са само за пълнолетни и към тях трябва да се подхожда с повишено внимание.
