В сряда следобед магистрала "Тракия" бе футболна, а по стечение на обстоятелствата жълто-черните знамена и шалове от автомобилите и автобусите по посока София допреди няколко години бяха част от АФД Тракия, понастоящем ФК Ботев (Пловдив). А вечерта след като 75-годишният легендарен Чико долу на пистата прегърна купата с Ботев след победата над Лудогорец с 2:1, историята се разтвори, за да бъде написана още една страница в жълти и черни букви.

"Васил Левски" за първи път миришеше на футбол, когато вътре е играл Лудогорец. Първенецът на България от последните 6 години така и не успя да си спечели достатъчно темпераментни привърженици - такива, които могат да те понесат на крилете на емоцията и за 90 минути да те вкарат в друго измерение. Независимо кой бе съперник на Лудогорец - Реал, Ливърпул, Арсенал...., този стадион нямаше такова излъчване. А да не говорим, че е малко конфузно на финал за купата публиката на Лудогорец да не надхвърля и 500 човека. Но това е друга тема, защото Ботев си е Ботев - един от вечните носители на футболните емоции

България това бе мач АнтиЛудогорец - Лудогорец, като в първия отбор в различна степен влизат запалянковци на всички наши тимове освен тези на Локомотив Пловдив. Причините са ясни - заради безпардонната политика на така наречения Втори фронт Лудогорец успя да си спечели омразата дори на част от тези, които преди няколко години идваха на "Васил Левски" и скандираха "българи - юнаци". Съдийството, решения на комисиите в БФС, арогантното на моменти поведение на шефове на клуба - всичко това постепенно оформи АнтиЛудогорец, съставен и от обикновени симпатизанти на други клубове, и от така наречените хейтъри. Някои любители на футбола за първи път от десетки години бяха "принудени" да стискат палци за Ботев, макар и само за период от 90 минути.

И като че ли още в началото на финала всички тези настроения се стовариха върху така наречения проект "Лудогорец" и го задушиха, просто не му даваха да диша - нахално начало, да види съперникът, че Ботев освен с публика, ще респектира и със спортно-технически аргументи. Видимо Николай Киров бе решил да рискува вместо дa си започне тихо и кротко като на типичен финал от ролята на аутсайдер. Вариант бе да се кротува, да се руши играта, да се гняви топката до почивката, а след това вече да се играе на контраатаки.

Снимка 295619

Източник: LAP.bg

Треньорът обаче бе изиграл мача в главата си и всичко започна по неговия сценарий и продължи до 95-ата минута. Ботев започна така, сякаш е със статута на Лудогорец. През първите 20-30 минути така и не се разбра кой е скъпият тим. А головете, които отбелязаха жълто-черните, бяха висша класа. Косоко заслужава да му се отдели някой ред повече. Първото попадение той вкара в стил Тиери Анри или Ромарио - от средно разстояние, но с изключителна прецизност и лекота - само насочване на топката, и то през защитник на другия отбор. Случайно или не, това стана точно в 19:12 часа - годината на основаването на Ботев. В такива моменти вратарят не очаква, че владеещият топката ще я цъкне като на шега по диагонала.

Наистина страхотно изпълнение. А вторият гол бе истинска наслада за окото -цък, цък, цък, голово подаване с ждроб на Косоко и шпагатов голов удар с ждроб на Антонио Вутов! Какво повече да иска непредубеденият зрител?! Ето това му трябва на човек, обичащ футбола в чистия му вид. И, разбира се, някъде тогава най-важният фактор - публиката започна да навлиза в непозволени територии, за да кресне в лицето на съперника, че това е Ботев, Ботев от Пловдив и сега и точно сега е моментът купата да бъде оцветена в жълто-черно.

Снимка 295626

Източник: LAP.bg

Неразделна част от истинския футбол е истинската публика с факлите, с димките, с огромните знамена, с автентичните песни и скандирания, създаваща атмосфера, с която проектите няма как да се сдобият, ако ще да вадят милиони и милиони за купуването на емблеми и за построяването на бази и съоръжения. Това бе голямата разлика в сряда на финала за купата: Отборът победи проекта. Не се случва често напоследък поради различни причини, но когато миришещ на футбол клуб като Ботев празнува след честна победа на терена и прегръща купата, това вече е нещо различно и е позитивен сигнал, че нещата лека-полека могат и да се случат не само за един мач, за един финал и за един сезон.