Алуисио Шавес Рибейро Мораеш Жуниор е роден на 4 април 1987 година в Сантос, Бразилия. Юноша на клуба, който е дал на света Пеле. Вендерлей Люксембурго му дава дебюта в мъжкия отбор редом до Робиньо,Диего, Марсело и Заго. Играе 15 мача през сезон 2006/2007 и вкарва гол при 3:0 над Ботафого. С негов гол срещу Сао Каетано тимът става шампион на щата Сао Пауло. Още в първия мач от следващия сезон бележи и на Фламенго за 3:1, но е даден под наем в Понте Прета и след това в Санто Андре. През лятото на 2010 година подписва с румънския Глория (Бистрица), като за 32 мача вкарва 18 гола. На 12 февруари 2011 година е продаден на украинския Металург (Донецк) за 1,25 милиона евро. Заради проблеми с плащанията така и не играе. Подписва с ЦСКА миналото лято, като през сезона в 26 мача вкарва 16 гола и е голмайстор и №1 на първенството ни.


- Доволен ли си от сезона в ЦСКА?

- Не мога да съм доволен, след като не станахме шампиони. Дължахме го на тази невероятна публика, която ни подкрепя по невероятен начин. Дори в последния мач те бяха много по-добри от феновете на другия отбор. ЦСКА е толкова силен благодарение на тези хора. Бяха ми разказвали за тях, но сега видях, че те са по-добри от очакванията ми. Единственото хубаво е, че все пак Бруно загуби баса.

- Какъв бас?

- Преди всеки сезон се хващаме на бас кой ще вкара повече голове. Този сезон просто го отвях благодарение на ЦСКА и на моите съотборници. Той има само 6, а аз направих 16. Но дори и това бих разменил за един гол в последния мач и титла за ЦСКА.

- Все пак беше избран от колегите си от всички професионални отбори за №1 в България.

- Това също е хубаво постижение. Но не е съвместимо с шампионската титла. Бих дал приза и картината на Емил Гъргоров за неговия златен медал. Сигурен съм, че и всеки един от моите съотборници би се съгласил на същото.

- Добре ли се разбираш със съотборниците си в ЦСКА?

- Прекрасно. Те са невероятни момчета. С тях направихме всичко възможно да спечелим титлата. И повече. Но накрая не успяхме. Това още ме боли.

- Какво научи първо на български?

- Благодаря. Но първо беше "Ей, ташак!" Труден език. Но вече се оправям, колкото да си изям боя. Знам и педераст. Вече мога да си поръчвам какво искам в заведенията. Но си остава трудно.

- Защо не остана в Сантос?

- Защото започнаха да не ме пускат. И да трия пейката. След това ме преотстъпваха на няколко пъти. И когато дойде офертата от Глория с татко, който ми е мениджър, решихме, че е време да се преместя в Европа. Бруно вече играеше на високо ниво и това ми помогна. Не съжалявам, че направих това.

- Брат ти е футболист, баща ти е бил футболист. Сестра ти също. Кой е най-добрият в семейството?

- Най-добрият е цялото семейство, когато сме заедно. Това е като шега. Може би, ако се гледа отстрани, най-добрият е татко. Той има най-сериозната кариера до момента.

- Как се казва баща ти?

- Известен е като Алуисио. Играл е в Сантос, Фламенго и Понте Прета през 70-те и 80-те години на миналия век. Мама също е била спортист. Тя е била щатски шампион по тенис. Но след това сме се появили ние. Сестра ми също бе много добър футболист, но след това получи контузия. Можеше да стигне и до националния отбор.

- Значи ти си кръстен на баща си.

- Да, заради това съм Жуниор.

- А спомняш ли си кой е първият ти треньор?

- Трябва да е била мама. Тя ме водеше на стадиона, за да гледаме Бруно. Той вече тренираше. Аз съм бил на 4. И в един даден момент съм се появил на терена. И от този момент нататък явно са се отказали да ме спират. Иначе играехме и тенис.

- В Сантос започваш заедно с Робиньо. Поддържате ли връзка?

- Разбира се. Той е невероятен футболист. Дори в един момент татко му беше мениджър, но след това се разделиха.

- Харесва ли ти животът в София?

- О, да. Това е голям град, европейски. Първо бях в Бистрица, след това в Донецк. В София обаче се чувствам идеално. Като добавим и публиката, и всичко си идва на място. Тук се чувствам идеално.

- Какво е любимото ти ястие?

- По принцип от дете съм луд по зелето. Тук имате доста интересни рецепти. Мога да ям зеле по цяла година. Иначе всички знаят една шопска.

- А ракията харесва ли ти?

- Много е силна. Не е за мен. Опитах я, ама е доста по-силна от румънската. Заради това предпочитам бира, когато излизаме с момчетата.

- Българска музика?

- Предпочитам бразилска. Въпреки че има някои ритми, които са доста близки.

- Все пак президент на Бразилия стана жена, която е с български корени.

- Да. Това е много интересно. На мен ми беше интересно, защото тогава точно преговарях да пристигна в ЦСКА. Искам да опозная България, но в момента не ми остава време. Иначе, когато бях в Бистрица, сигурно съм ходил поне 10 пъти до замъка на Дракула.

- А как ти се виждат българските жени?

- Красиви. По цял свят има красиви жени. Но аз съм обвързан. С Пресила сме заедно от училище.

- Всички говорят за твой трансфер. Какво е твоето мнение?

- Аз ще се съобразя с ЦСКА. Ако те сметнат, че има добра оферта за мен от европейски отбор, силен европейски отбор, бих се съгласил на трансфер. Иначе с удоволствие бих останал в ЦСКА, за да си свърша работата. Да станем шампиони и да пробием в евротурнирите. Всичко е в ръцете на ръководството. Обичам ЦСКА и тази публика. Няма проблеми да остана.