В ЦСКА останаха малко футболисти, които се раздават във всеки мач, горят в играта и не зачитат нищо освен „червената" фланелка. Може би вече се броят на пръстите на едната ръка. Данчо Тодоров е един от въпросните играчи. Сърцатият пловдивчанин дойде на „Армията" през пролетта на 2003 година и се превърна в един от лидерите на отбора. Преди днешното дерби с Локо (Сф) Данчо се съгласи да отговори на въпросите на „Топспорт".

-Данчо, ако биете Локо (Сф), шампиони ли сте?
-Няколко пъти вече го казвам, докато не вдигнем купата или и на теория не станем първенци, всичко е възможно. Нека днес да победим Локо (Сф) пък после ще мислим за следващите мачове и така до края на първенството. Сигурен съм, че днес ще спечелим трите точки, просто сме по-добрият отбор, а и винаги се представяме силно срещу „железничарите".

-Неочаквано дербито не е между ЦСКА и Левски, а между вас и Локо (Сф). Това изненада ли е този сезон?
-За мен няма никакво значение дали дербито ще е с Левски, или с друг съперник. Щом двата отбора сме стигнали до тук и сме на първите две места в класирането, значи няма никаква изненада. Локо (Сф) се представя добре до този момент и съвсем заслужено е на тази позиция, но е доста далеч от нас.

-Толкова ли сте силни този сезон или другите са отчайващо слаби?
-Щом сме на върха, значи сме силни. Минали са вече 20 кръга и нямаме загуба, какво повече да коментирам. Другите отбори не ме интересуват. Щом сме се откъснали толкова много пред тях, означава, че наистина ги превъзхождаме. И стига вече с постоянните коментари, че не сме играели добре. Смятам, че ние показваме най-стойностния и постоянен футбол в България.

-Защо обаче през пролетта не се представяте, както през есенния полусезон? Направихте слаби мачове с Беласица, Спартак (Вн), Видима-Раковски и Пирин.
-За последния двубой не съм съгласен. Бихме Пирин с 3:0, създадохме куп положения и можехме да вкараме поне още 5-6 гола. За останалите срещи мога да кажа, че наистина се бяхме отпуснали. Срещу Спартак (Вн) на „Армията" изиграхме прекрасно първо полувреме. През втората част си помислихме, че сме си свършили работата и ни вкараха две попадения. Срещу Видима-Раковски пък цялото първо полувреме не направихме нищо, мислехме, че като сме първи, а те последни, домакините сами ще загубят. Стават обаче и такива мачове. Ще използвам едно клише - това е футболът, затова е интересна тази игра. Все пак ние не сме единственият отбор, който прави 2-3 слаби срещи.

-А защо половината отбори в „А" група играят с по 8-9 човека, наредени в защита, и чакат да стигнат до 0:0 срещу ЦСКА?
-Това е големият проблем, пред който се изправяме в голяма част от срещите ни. Съперникът ни се затваря и гледа само да руши. Ако някой играе срещу нас открит футбол, тежко му, без значение на „Армията" ли сме, или навън. Не сме като
Барселона или Реал (М), но сме силни на контраатаките и по крилата. Някой започне ли да се надиграва с нас, става страшно. Но напълно нормално по-скромните отбори гледат да се наредят пред наказателното си поле и да паднат с по-малко.

-Прави ли са феновете, когато негодуват срещу най-малката грешна стъпка от ваша страна. Не искат ли прекалено много от вас?
-Започвам вече шеста година в ЦСКА и претенциите на привържениците не са се променили. Прави са хората да искат да побеждаваме във всеки мач с много голове и едновременно с това да играем красиво. Но пак ще се върна малко назад, просто в някоя среща и аз не си обяснявам защо нищо не се получава. А от трибуните веднага почват да ни освиркват. Ще призова нашите верни фенове да спрат, защото така вредят не на нас, а на ЦСКА. Ние, по-опитните, вече сме свикнали, но когато се чуят освирквания по адрес на по-младите, те се стъписват. Опитвам се да помагам на младите, но е болно, когато започнат да те обиждат. Привържениците трябва да са сигурни, че винаги даваме всичко от себе си.

-Контузията на Настич спря трансфера ти в чужбина тази зима. Съжаляваш ли, че остана в ЦСКА и играе ли те се зад граница?
-Не знам дали травмата на Настич провали преминаването ми, но няма значение. Казвал съм го много пъти и пак ще повторя, че за мен е чест да се състезавам за клуб като ЦСКА. На „Армията" прекарах най-прекрасните си години. Но съм дал да се разбере на ръководството и на треньорите, че вече ми е време да изляза навън. И това мое желание никога не съм го крил, нито от шефовете, нито от г-н Младенов, всички го знаят много добре. Дали щях да бъда продаден през зимата, или през лятото, това е Божа работа, все някога ще се случи.

-През зимата ви напуснаха основни футболисти, липсват ли те в момента?
-Да, особено Вальо Илиев и Гошо Чиликов. Но Вальо даде много на ЦСКА и нямаше да е честно, ако го бяха спрели да премине в друг отбор.

-При евентуална титла, следва по-важното, участие в евротурнирите. Готов ли е този състав за една по-голяма крачка в Европа?
-Не искам да избързвам. Нека първо да станем шампиони, а след това идва ред и на останалите неща. Моето мнение е, че ни трябва още време и малко късмет, за да направим нещо значимо. Един голям отбор не се прави за половин година или за една.

-(Прекъсвам го.) Затова не трябваше ли през зимата да няма никакви продажби, а да бъде попълнен отборът с още няколко класни играчи?
-О, не към мен тези въпроси. Имаме си президент, който мисли за доброто на ЦСКА. Г-н Томов ни осигурява средствата, прави всичко, за да сме добре. Всички заедно преживяваме успехите и неуспехите, защото не може да жънем само победи, има мигове, в които не сме на върха. Само ще кажа, че за изграждането на един силен отбор трябват време, пари и търпение.

-През зимата претърпя първата си по-сериозна контузия. След като се завърна на терена, имаше ли вътрешна промяна в теб?
-За първи път ще го кажа. Не съм същият човек след травмата, това не е същият Данчо Тодоров, който искам и съм свикнал да виждам. Продължавам да чувствам болки, но винаги ще се раздавам за ЦСКА. Вече разбрах какво е на останалите ми колеги, когато са контузени, не го пожелавам на никого. Надявам се обаче всичко в най-скоро време да се върне по местата.

-Сърдиш ли се на Дарко Тасевски за грубото влизане през есента?
-Не, дума да не става. На всеки може да се случи, дори и на мен. Но като се замисля, може би никога няма да вляза по подобен начин в краката на съперник. Не ме е яд, че бях контузен, ядосвам се, като се сетя, че той нямаше как да играе с топката, а уцели направо крака ми.

-Ще заиграеш ли пак в националния отбор?
-Искам първо да честитя победата на момчетата срещу Финландия. Видя се, че през второто полувреме се представиха блестящо. А дали Данчо Тодоров ще играе в националния отбор, това само Пламен Марков може да каже.