Васил Божков е пред завръщане на бял кон в ЦСКА. Новина, която хвърли в делириум „червена" България. Всъщност, новина де факто все още няма, защото бизнесменът и бивш собственик на клуба все още не е обявил нищо. На „Армията" обаче вече доволно потриват ръце.

По-късно се появиха и информациите за сливане с Литекс на друг мастит роден богаташ - Гриша Ганчев. Взеха да се смятат и титлите - 31 „червени" + 4 „оранжеви" = 35. Берекет версин! Чакала се само държавна благословия за новото дружество. Дали е законно или не, според редица медии, че и функционери - няма значение. Със сигурност не е особено морално.

Според други „правни инвалиди", покупката на марката ЦСКА е напълно достатъчно новосформираният клуб да стане правоприемник на стария. По тази логика всеки може да извади исканите пари и да обяви че има 31 титли. Емблемата обаче не е носител на успехите и историята, тя просто е „марка".

Не това в случая е най-важното. Дето се вика, това да беше - чудо щеше да е. Далеч по притеснителна е късата памет на много от феновете и откровения гьонсуратлък, както казват комшиите, на някои „червени шамани" и лидери на мнение сред общността.

Както имаме предвид ли? Годината е 2007-а и Васил Божков тъкмо се е отървал от ЦСКА за сметка на Александър Томов и Прамод Митал.

Написаното е дело на човек, който вчера бе на първа линия за срещата с бизнесмена:

"ЦСКА вече не е на Божков! Най-авторитетният български клуб най-сетне се изтръгна от смъртната хватка на задкулисната футболна олигархия.

На историята принадлежи седемгодишната агония в Борисовата градина, довела отбора до ръба на съществуването, а неговите привърженици до жестоко морално страдание. Отива си един ненавиждан собственик, който не можеше или не искаше да стане "свой" на червената общност.

От първия до последния ден той говореше за "армейците" в трето лице и с хладно безразличие всячески се дистанцираше от ценностната система на ЦСКА. Истеричната реакция на сините кръгове и трогателната носталгия по Божков и Орманджиев подсказват много неща.

И най-вече това, че промяната на властта в Борисовата градина бе не просто наложителна, а животоспасяваща. Каквото и да се случи, по-лошо за ЦСКА не може да стане!(...)"

Сигурно мнозина от Вас си спомнят това, сещат се и чие дело е. Ето, на това му се вика от „Осанна" до „Разпни го", но в обратен ред. Разтърсващ морален и душевен катарзис, изживян от автора, а и от мнозина фенове, само за няколко години. И разбира се, впечатляващи пророчески „дарби". Защото след Божков дойде... Ликвидаторът Лупи. И като стана въпрос за Сашето...

„Томов, айде Ч.Р.Д."

А това помните ли го? Доста по-скорошно е и бе издигнато под формата на транспарант от Сектор Г преди има-няма няколко месеца. За същия човек, който през 2008 бе изгонен с шутове, плюнки и псувни от „Армията".

Трябва едно нещо да бъде разбрано правилно. Тук не става въпрос само за (част от) феновете на ЦСКА. Просто за момента те са христоматиен и удобен пример.

Късата памет и синдромът на "фурнаджийската лопата" (в случая с хулителите на Божков) и стремежът да се хващаме за всяка реална или привидна сламка, която пишман-спасители (в случая с Лупи) са готови да ни хвърлят вече е отличителна черта на цялото българско общество. А това значи, че положението е изключително притеснително.