Защитникът на ЦСКА Иван Турицов даде интервю за "Блиц", докато е на лагер с националния ни отбор преди контролата с Иран в Пловдив и гостуването на Черна гора в европейска квалификация. 

Ванка, предстоят два мача на националния ни отбор. Какво е усещането, когато облечеш екипа на България?

- Тръпката да играеш за България е изключителна. Да представляваш родината си, да чуеш химна преди мач, нещо невероятно е, трудно е за обяснение. Настръхваш, когато чуеш химна и играеш за България.

Имате ли информация за съперника за контролата в четвъртък - Иран, който е доста екзотичен и непознат, но и май доста добър отбор?

- Има няколко дни до мача, ще се подготвим добре. Треньорите със сигурност са подготвили видеа и най-различни тактики, ще бъдем готови.

A Черна гора какво ще ги правим?

- Тежък мач ще е, но ние сме професионалисти независимо кой е съперник. Видяхте със Сърбия как изпуснахме победата в последните секунди, а едва ли не преди мача според всички щяхме да загубим с голям резултат, но изненадахме мнозина. Черна гора има стойностен отбор, но излизаме за победата.

Какво е настроението в отбора и какво е отношението между левскари и цесекари? С кого си в една стая, ако не е тайна?

- С Георги Русев. За мен няма проблем да бъда приятел с момчета от Левски, Лудогорец и от другото ЦСКА. На терена нямам приятели, но извън него сме си приятели, все пак се познаваме от деца. Колективът е на доста добро ниво. С почти всички съм заедно още от юношите. С 90% от футболистите в националния отбор съм играл в различните юношески гарнитури.

Връщаме се към една много болна тема - мача ЦСКА - ЦСКА 1948, когато ти изпусна дузпата и това се оказа решаващо ЦСКА да не успее за 32-ри път да стане шампион. Още ли помниш това положение, преглътна ли го или го забрави?

- Тежък момент за мен и всички "червени" фенове. Наистина след самия мач беше много тежко специално за мен, защото едва ли не аз бях грешник. Вечерта почти не спах, само за това мислех.

Имаше ли сълзи в очите ти, плака ли?

- Да, имаше много. Даже след като свърши мачът, не исках да го показвам още на терена, беше ми много тежко и доста плаках. Това беше първата ми изпусната дузпа и това дойде в най-важния момент - и за мен, и за всички фенове, които обичат ЦСКА. Сега вече може да се каже, че дузпата е забравена. Е, и след 30-40 години, ако ме питаш за тази дузпа, ще се сещам, но сега гледам това въобще да не ми влияе на тренировъчния и футболния процес като цяло. Защото такъв тежък момент за един професионалист може да му повлияе доста лошо.

Избра ли си ъгъл, в който да биеш, или изчака вратаря?

- Не съм избирал ъгъл. Той тръгна в същия, защото явно вече всеки вратар научи моето изпълнение на дузпите, той просто остана до последно и... малшанс, това е.

Ти ли беше избран да изпълниш дузпата, защото тогава се говореше, че май някой друг е искал да бие?

- Не, единствено аз бях изпълнителят на дузпите в този момент. Не е искал някой друг да я бие и аз да не съм му дал. Казах и на треньора след това, когато говорихме за този момент, че аз съм искал и съм усетил, че желая да бия тази дузпа и дори, ако и в следващия мач срещу Левски, имаше дузпа - пак аз щях да я бия.

Сега, ако получите, ще искаш ли пак да биеш дузпа?

- Аз съм готов. И сега да има мач, готов съм да бия, но това е вече решение на треньора. Ако реши, че иска аз да изпълнявам - съм готов със сигурност.

Пропусна мача с Черно море, след това игра срещу Берое. Няма как да не поговорим и за това, което се изписа последните дни - че едва ли не си в лоши отношения с Нестор Ел Маестро, с ръководството на ЦСКА, че едва ли не си изваден от групата, защото преговаряш с други отбори - Ботев (Пловдив), Левски...

- Доста приятели, както и родителите ми - всички са от ЦСКА, ми звънят и това ми е най-болното. Защото специално на дядо ми приятели му се обаждат и му четат нещата, които ти ми изброи. Даже за такива неща ми става смешно, защото аз ги разбирам от медиите. Няма абсолютно нищо вярно в това, че съм преговарял с друг отбор и че съм имал проблеми с ръководството и с треньора. В много добри отношения съм и с шефовете, и с треньора. Имал съм разговор с треньора, обяснявал съм му, че това е напълно негово решение, че аз се чувствам добре и съм готов за игра. Решението е негово кой да играе и кой не. Доколкото тези неща, които писаха - за трансфери, че съм преговарял зад гърба на клуба, няма абсолютно нищо вярно.

Ако не е тайна, ръководството как реагира след прословутата, проклета дузпа, какво ти казаха шефовете?

- Всички ме подкрепиха, от никой не съм чул лоша дума - "защо не я би в другия ъгъл, защо не я вкара?". Аз щях да съм най-щастливият човек, ако я бях вкарал.

Това е много хубаво - сега най-после да си изчистиш името, хората да разберат, че всичко е наред при теб, че няма проблеми. И се надяваме да заиграеш още по-добре, да си възвърнеш формата. Какво смяташ за битката за титлата, след като ЦСКА изостава в класирането?

- За загубен шанс за титлата след 7-8 кръг е много рано да се говори. Mиналата година Манчестър Сити изоставаше доста от Арсенал през зимата, но стана шампион. Да, първите мачове бяха катастрофални за нас - не само резултатите, но и играта. Но лека-полека започваме да играем по-добре, както видяхте и срещу Берое беше добър мач за нас. Мисля, че ще се върнем на победния път. Това с изгубената титла е просто клише.

Кой е най-големият шегаджия в момента в националния отбор?

- Георги Русев. Той във всеки един момент може да разсмее всички, даже неочаквано - пуска майтапи, вицове...

А кой е най-труден за комуникация, най-затворен?

- Няма такъв. Аз с абсолютно всички съм в комуникация. Няма някой, който да е затворен човек и да е трудна комуникацията с него.

А в ЦСКА кой е майтапчия №1?

- Назон и Шопов. Назон се опитва да научава български думи и постоянно пуска бъзици, шеги и майтапи. Забавно е с него. Шопов също е с чувство за хумор.

Има още една гореща тема - отношението ти с феновете на ЦСКА, това, че ти отнеха капитанската лента. Какво се случи след мача със Сепси в София?

- Първият мач паднахме 0:2, тежък мач, тежък резултат. Тогава по-скоро феновете ме разбраха погрешно, така усетих аз. Защото след мача на прибиране към тунела чух много грозни обиди. Впоследствие видях човека и заради това реагирах, доста неприятни думи изрече по мой адрес. В този мач аз бях единствен българин на терена, опитах го да го привикам при мен, за да ми обясни какъв е проблемът. Защото аз бях единствен българин от ЦСКА в този мач. А този човек се държеше грубо с мен. След това другите фенове скочиха, те не чуха и не знаеха какво говоря, помислиха, че тръгвам срещу тях. А аз бях влязъл в пререкание само с един човек. Много добре знаеш колко са ме подкрепяли феновете, включително и след пропуснатата дузпа. Не очаквах тази огромна подкрепа, много привърженици се свързаха с мен, за което им благодаря. И е хубаво, че сега го казвам пред всички - че аз ще съм последният човек, който ще иска да тръгне срещу феновете, защото колкото пъти е ставал проблем, винаги са били зад мен. Беше важно да им кажа какво точно се случи.

Бил е единичен случай с човек, който те е нападнал.

- Да, абсолютно, и реагирах спрямо него. Да, не е нормално, но действах инстинктивно. Бях изнервен, неприятен резултат, и когато някой говори за родителите ми, по-скоро за майка ми, още повече се изнервям. Абсолютно никакъв проблем нямам с феновете.

Колко фенове те подкрепиха и ти изпратиха съобщения след пропуснатата дузпа?

- Хиляди съобщения получих.

Хиляди?!

- Да. Във всякакви социални мрежи се свързаха с мен, не само по телефона.

Смяташ ли един ден да си отвоюваш и да си върнеш капитанската лента?

- Абсолютно. Даже като ми съобщиха, че повече няма да бъда капитан на отбора, им казах, че това по абсолютно никакъв начин не променя ролята ми в отбора. Че капитанската лента е само, за да видят хората кой е капитан. Но аз в отбора всичко което съм правил - със или без капитанската лента, ще продължа да го правя. Аз винаги ще си бъда лидер на отбора.