ационалният вратар на Беларус и ЦСКА Фьодор Лапухов даде интервю пред "Блиц". Вратарят бе първото зимно попълнение на ЦСКА, като заради проблеми с пръста бе аут за мача с Арда.

Фьодор, пръстът как е?

- Лека-полека се възстановявам. Вече не ме боли. Надявам се скоро време всичко да е наред.

Феновете питат кога ще те видим отново в игра?

- Докторите казват, че трябва още малко да почивам, за да няма рецидив и да се оправи изцяло пръстът ми. Иначе бих искал да играя още сега.

Може ли да ни разкажеш как стана контузията?

- На тренировка. Имаше стълкновение, ударих топката с ръка и един от съотборниците ми просто стъпи върху пръста.

Показа ли му червен картон?

- Не, не (смее се). Продължихме да играем. Въобще не предположих, че съм със счупен пръст.

Виновникът кой е, ще го разкрием ли?

- Не си заслужава, няма смисъл да обвинявам момчето.

Свикна ли в ЦСКА и имаш ли вече приятели?

- Общувам с всички, с някои по-добре. Питам ги разни работи. Още нямам сериозни приятели.

Имаше ли конкретни оферти от други отбори?

- От Русия имаше. За Локомотив (Москва) не знам, за Спартак (Москва) - да.

Знаеше ли нещо за ЦСКА, преди да дойдеш?

- Знаех, че това е един от най-старите отбори и с най-голяма история във футбола в България. Че има много трофеи и успехи. Едно от най-сериозните имена у вас.

Ако не е тайна, кога ЦСКА се свърза с теб? Кога беше осъществен първият контакт?

- Точно не помня, някъде между 1 и 10 януари тази година. С мен се свърза треньорът на вратарите Тодор (б.р. - Тодор Кючуков), после говорих с треньора Томаш и със спортния директор.

Фьодор, играеш отлично и с левия крак, и с десния - нещо нетипично за вратар.

- Не, не. Не е точно така (смее се). Десния крак го използвам по-скоро за ходене.

Не е много характерно вратарите да играят добре с крака, макар че съвременният футбол вече го изисква. При теб това е дар от Бога или е в резултат на много тренировки?

- Не мисля, че е дар от Бога, изпълнявам заръките на треньора и се старая все пак да играя с краката. В Европа се иска вратарите да подкрепят защитниците, да излизат. Трябва да владееш добре краката си.

Понякога играеш направо като либеро.

- Да, случва се така, че се включвам напред. Когато е налага, защото има и такива ситуации.

Фьодор, може ли да разкажеш повече за себе си, в личен план - в какво семейство израсна, имаш ли братя, сестри?

- Имам двама по-големи братя. Майка, татко, баба, дядо - всичко си имам. С единия от братята ми живеех на квартира в Минск, казва се Дима. С три години е по-голям от мен. Родителите ми живеят извън Минск. Мама си има градина, там си копае, гледа си плодове, зеленчуци. Живеехме в града заради тренировките ми, трябваше да съм постоянно на разположение. Най-големият ми брат е на 30 години, отдавна не живее с нас.

Разбрахме от беларуски медии, че като малък си тренирал спортна гимнастика и шахмат, така ли е?

- Да, така беше. Още от училище, когато бях в първи клас, на първия етаж имаше отделена цяла стая, в която се намираше шахматният клуб. Беше много интересно, влязох да видя какво е, хареса ми и започнах да играя шах.

Знаеш ли кои са най-известните съветски шахматисти за всички времена?

- Знам, разбира се. Гари Каспаров, Ян Непомняшчий, Анатолий Карпов...

През 2023 година, по време на мач, контузваш футболист на съперника, който губи съзнание. Впоследствие му се извиняваш, даже го посещаваш в болница. Така ли е наистина?

- Има такъв случай, да. Това за нас (б.р. - бившият му клуб Динамо Минск) е изключително важен съперник, защото две години бяхме на първо място, а те на второ. Ударихме си главите с футболист на противника. Но той загуби съзнание не от това, че се удари в моята глава, от това, че когато падаше, се удари в собственото си коляно. От това загуби съзнание. Но така или иначе беше неприятна гледка. Аз му намерих координатите, потърсих го. Никой не се разсърди за станалото. Това е спорт, има такива неща.

Хубавото е, че си му се извинил.

- Да, отидох при него, поговорихме и всичко беше наред.

Фьодор, вярно ли е, че ти си бил футболистът с най-голям апетит в Динамо Минск , обичаш да хапваш?

- Да. Обичам да си хапвам доста. Много тренирам, трябва и много да ям. Имам големи габарити, голямо момче съм и трябва повече да се храня.

Харесваш ли българската кухня?

- Дори не зная каква е националната кухня на България. В заведенията, които посещавам, готвят наистина много вкусно. Около хотела, в който съм настанен, там всичко е много вкусно.

Не оказва ли влияние на килограмите фактът, че доста си угаждаш на масата?

- Не, не. Спокойно. Следя си килограмите.

Кои са вратарите, на които си се възхищавал?

- Бразилецът Eдерсон от Манчестър Сити, възхищавам му се как играе с краката. А като вратар, който играе на голлинията стабилно и на ниво - Тибо Куртоа.

Имаш ли гадже?

- Да, разбира се. Тя сега си оформя документите и се надявам следващата седмица да е тук при мен в София.

Усещаш ли приликата между българския и руския език?

- О, да разбира се. Дори има въпроси, които разбирам. Близки са езиците, има общи думи в двата езика.

Суеверен ли си?

- Да. Всички си имат свои зрънца, суеверия, но няма да разказвам и да изпадам в подробности за своите суеверия.

Колко дузпи си спасил?

- Много са. Последните мачове в Лигата на конференциите спасих 2 от 4. И в шампионата имах спасени дузпи, през последната година - 3.

Избираш ли си ъгъл, към който да се хвърлиш при дузпа?

- (Смее се). Няма да го кажа, остава за мен. Няма да разкривам как точно хващам дузпите.

Знаеш ли кой е най-големият съперник на ЦСКА?

- Разбира се, че Левски. Това си е дерби.

Дербито наближава - на 2 март.

- Знам, знам, вече чувам как феновете коментират предстоящия мач още отсега.

Фьодор, всичко наред ли е в съблекалнята на ЦСКА, спокойно ли е?

- Да. Спечелихме последния мач, всичко беше супер. Даже да не печелим, след това оставаме в съблекалнята, казваме си някои неща и сме като едно голямо семейство. Всеки вярва на треньора.

Кажи тогава нещо за треньора Александър Томаш и за треньора на вратарите Тодор Кючуков.

- Томаш налага определен стил на игра. Всички трябва да играят свързано, да има екипна работа. Това е неговото изискване. Томаш има чудесен подбор на футболистите, всички са професионалисти. Затова мисля, че трудът ни скоро ще даде плодове. А Тодор прави много интензивни тренировки, много добър треньор е. Той доста анализира и работи усилено върху тактиката. Изключително квалифициран е и вярвам, че като треньор ще се издига все повече.