ЦСКА: За "лудите" от "Енимълс", клетвите на боса пред иконите и четирите големи куфара...

Бившият футболист на ЦСКА Денис Причиненко разказа в подробности за последния сезон на "червените" в професионалния футбол. Дефанзивният играч, който на "Армията" игра като централен защитник и вътрешен халф, публикува в личният си блог дългата история на сезон 2014/2015, в който "армейците" загубиха 8 точки преднина пред Лудогорец, простиха се последователно с лицензите си за Европа и "А" група и се озоваха в аматьорския футбол. Причиненко разказва и лъжите, които Александър Томов изрича в очите на футболистите в съблекалнята и как отборът е мизерствал в турски хотел.

Източник: CSKA.BG

Понякога да си тих е най-добрият отговор.

Предишният ми опит повлия на поведението ми в настоящето. Опитът ми помогна в тази ситуация. Много от играчите не бяха свикнали с такава ситуация и се оплакваха, че трябва да им бъде платено скоро или ще започнат да имат финансови проблеми. Аз бях в ситуация, в която ми се дължаха повече от 5 заплати. Затова се държах различно, намалих разходите си и пестях парите си, за да бъда готов за всичко. В крайна сметка, винаги можеш да извлечеш нещо полезно от всяка ситуация. От всяка грешка трябва да си взимаш поука и да правиш нещата по различен начин, да се адаптираш към всичко. Грешката ми в Севастопол беше слабото разпределение на разходите ми. Този път не повторих тази грешка. От времето си в Севастопол се научих да управлявам парите си.

Грешка повторена повече от веднъж е решение.

Беше петък, точно преди четвъртия мач след зимната пауза и аз започвах като титуляр. Всеки от футболистите седеше в лобито на хотела и проверяваше банковата си сметка дали новият собственик е спазил думата си и е превел парите. Разбира се, той не го направи. Беше едва петък, така че имаше на разположение още един ден, за да го стори, чух съотборниците ми да си говорят. Аз обаче знаех, че няма транзакции в събота. Помня, че му бях толкова ядосан, че не можех да се концетрирам върху мача на следващия ден. Мъжът винаги трябва да спазва думата си.

Източник: LAP.bg

Беше последният мач за сезон 2014/15 и не можех да играя, защото бях наказан за 5 жълти картона. Точно преди мача собственикът ни дойде в съблекалнята и ни каза: "Момчета, не се тревожете, ще вземем професионален лиценз. Обещавам и, че заплатите ви ще бъдат платени днес и в понеделник ще бъдат по сметките ви. Пожелавам ви успех и победа днес". Всъщност, повярвах на всичко, което ни каза, защото имахме много икони на Исус Христос и Дева Мария в съблекалнята, а знаех, че българите са вярващи. Бях сигурен, че няма да ни излъже в тази стая.

С тези думи собственикът излезе от съблекалнята, а ние спечелихме мача с 3:0. Беше малък щастлив край на целия сезон. Спечелихме последния мач и в понелденик щях да имам повече от 3 заплати по сметката си, което беше голяма сума за мен. Бях в добро настроение. Имах резервиран билет за Берлин в понеделник, но го смених за вторник, за да си проверя сметката и да изтегля пари за лятната си ваканция.

Източник: LAP.bg

В понеделник цял ден не излизах от апартамента си. Бях прекалено нервен и постоянно проверявах телефона си за смс-потвърждение, че парите по сметката ми са пристигнали. Чаках ли, чаках, но съобщението не дойде. Съотборник ми се обади и ми каза: "Денис, сега говорих със собственика и той ми каза, че има някакви технически проблеми с превода, но утре ще си получим парите на 100%". Жалко, отново трябваше да сменя деня на полета си за сряда и това ми костваше още 50 евро. Във вторник също не получих смс-а. Гледах телевизия и около 15 ч. имаше специално съобщение по новините: ЦСКА ФАЛИРА, КЛУБЪТ НЕ ПОЛУЧИ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ. Бях толкова ядосан, че дори не мога да го опиша.

Веднага отидох до ИКЕА, купих си 4 големи куфара, прибрах се в апартамента си и си събрах дрехите в големите куфари. Обадих се на Якуб Дивиш, който тази вечер си тръгваше с кола от София за родния си град Прага: "Якуб, имаш ли място за мен и 4-те ми куфара?". Той само се засмя и ми каза: "Разбира се, пътуването е 14 часа, така че ще ме държиш буден". Обадих се и на собственика на апартамента и му казах, че напускам това място завинаги и съм му оставил парите за наема за 2 месеца на масата. Той се опита да каже нещо, но вече бях затворил телефона. Взех си такси и отидох при Якуб. Пристигнах и единственото, което му казах беше: "Хайде, човече, да се махаме от това място". Негативното ми отношение към България изчезна след няколко дни. Казах си:

Без значение дали ситуацията е добра или лоша - ще се промени.

Когато пристигнах в Берлин 2 дни по-късно, София вече ми липсваше малко. Когато мисля за времето си в България, чувствата ми са само добри. Негативните моменти ги обърнах в забавни истории. Никога няма да забравя тази красива страна, красивия град София, завладяващата българска култура, новите приятели, които срещнах, изумителните фенове на ЦСКА и легендарния клуб ЦСКА. Много от приятелите и семейството ми се чудят защо винаги говоря с добро за времето си в София, защото много неприятни неща ми се случиха там и клубът още ми дължи много пари. Но не съжалявам за нищо. Ако можех да върна времето назад, когато подписах с ЦСКА, отново бих направил същото. Беше изумителен период и съм сигурен, че ще посетя България още много пъти. Още повече, че там научих много важно нещо: научих се да прощавам на хората, които са ми навредили.

Източник: LAP.bg

Научил съм се да не се присмивам на човешките действия, да не плача за тях или да ги мразя, а да ги разбирам.

Това беше краят на престоя ми в ЦСКА. Точно преди 1 година направих дебюта си за един от най-големите клубове в източна Европа, подписах договор за 3 години, изграждах си голяма и обещаваща кариера и всичко беше просто перфектно. Водех безгрижен живот и имах всекидневни мечти за бъдещето си: да стана легенда на ЦСКА, да играя на международно ниво с тях и да получавам оферти от други големи клубове. И това бъдеще започна да става реалност. Всичко вървеше нагоре, но сега отново бях на дъното. Тригодишният ми договор не значеше нищо. Отново бях безработен. Нещата могат да се променят толкова бързо, така върви животът. Но аз научих много от това. В София срещнах много хора - добри и лоши, и поуката, която си взех от престоя ми в София е: Отнасяй се добре и с уважение към всички, дори към тези, които са груби с теб. Не, защото те са почтени хора, а защото ти си такъв.