С класическото 3:0 насред „Лаута" ЦСКА показа, че може без всеки играч.

Клубната история го е доказала многократно. Колко пъти през годините на социализма непреклонни генерали и полковници решаваха, че отборът трябва да се подмладява. Веднъж без гениален футболист като Димитър Якимов, друг път без колосален играч като Георги Денев.

След 10 ноември 1989, когато „чичко паричко" започна да си казва думата, един по-един заминаха за Валенсия Любослав Пенев, за Барселона Христо Стоичков и за Порто Емил Костадинов. След това последва порция от друго трио - Димитър Бербатов в Байер (Леверкузен), Стилиян Петров в Селтик и Мартин Петров в Сервет. На феновете оставаше утехата, че ЦСКА е запазена марка и винаги продава на грандове и класни клубове.

На „Армията" обаче винаги витае духът на бързата взаимозаменяемост. Със сигурност от „Титан" не са се ръководили от тази философска максима, когато продадоха през зимата Зику, Платини, Спас Делев и Нелсън.

Към продажбата на четиримата основни играчи на ЦСКА, трябва да се добави и протакащият се случай от комисии към БФС за допинг пробите на Тодор Янчев, Румен Трифонов и Костадин Стоянов.

Получи се „всяко зло за добро". Избуя таланта на Антон Карачанаков. В защитата се вижда добро бъдеще на юношата на „армейците" Ангел Грънчов.

Зложелателите на „армейците" сигурно се ядосват много, че на вратата на „червените" е повече от стабилния Раис Мболи и също така, че от „Титан" не продадоха Жуниор Мораеш, който сега съвместява Зику и Платини заедно, като хем вкарва голове, хем участва в тяхното изработване.

Армейският дух, въпреки всевъзможните трудности, които се създават на ЦСКА отвън и отвътре, кара отборът да се мобилизира до краен предел.

Покрай случаят с Нджонго Присо, който се оказа ключов футболист в състава на Стойчо Младенов, най-вероятно за пореден път ще се докаже, че ЦСКА разчита не на отделни футболисти, а на името си.