Няма такъв отбор като ЦСКА! Да е на първо място на полусезона и да се тресе отвсякъде. На „Армията” може да има повече привърженици с леви убеждения, но вътрешният живот в Борисовата градина се развива като в доскорошния надежден символ на дясното СДС.

И при футболните „червени” както и при политическите „сини” се появява спиралата на портокала. Като тръгне да се бели се стига болезнено докрай. И когато плодът се оголи, се вижда, че е кисел и почти изгнил. Трябва дебело да се заяви, че от „Герена” нямат никаква вина за перманентното от 15-17 години състояние на ЦСКА.

За пореден път там гледат сеира. Бъзикат се с обърнати джобове и с оглед на стопената преднина от седем точки през 2006 година, съвсем нормално е да са с вдигнати глави и да не изглеждат унили. Шамарът от Тампере бе заместен от още по звучен самошамар на ЦСКА.

Бъдещето, или поне близкото такова, пред „червения” клуб съвсем не изглежда розово. Нищо, че пак се говори за много пари. Нито Аврам – синът на Глейзър, нито Ринат Ахметов или Константин Жеваго ще оправят „армейците” така както се иска на многобройните привърженици на отбора. Има една поговорка която казва,че „очи, които не се виждат, се забравят”.

А в случая с индиеца Прамод Митал нямаше и как да се запомнят. Още повече, че той дойде два пъти в България, за да види футболния си клуб. Точно колкото ЦСКА да падне срещу вечния съперник Левски и срещу един смешен съперник като Тулуза. Не Ахметов, не Жеваго, а Дарт Вейдър да стане собственик на ЦСКА, няма как да се почувства футболната топлина. „Червените” не са агенция на юпита, където да се водят счетоводни баланси било то тлъсти или „а ла Лупи” – дебели на думи и крехки откъм съдържание. На това място има стадион. На него има игрище. Върху него играят футболисти. А на трибуните има публика.

Тоест вече от въпросните 15-17 години я няма, поне що се отнася до мачовете в «А» група. На евродвубоите все още хората идват, но не се знае, ако нещата продължават, така и на тези срещи привържениците ще намалеят драстично.  Защото футболната история е пренебрегната за сметка на разни „глобални” сметчици.

Па макар и в тях да се настаняват като във временен пашкул разни мастити бизнесмени. След малкото пирово царуване на Прамод Митал има база на сравнение. Чужденец собственик на този отбор, колкото и да е пребогат, няма да пребъде. Какво може да топли редовия фен, че в някакви финансови световни топлисти се намират следващите потенциални притежатели на отбора каквито биха могли да бъдат Глейзър-младши, Ахметов или Жеваго.

Ако този от тях или някой друг, който стане собственик, не присъства поне на десет от трийсетте мача за първенство и на три-четири двубоя от евротурнирите, всичко ще бъде виртуално. А ЦСКА няма нужда от виртуален собственик. На всичко отгоре както изглежда „връзката” ще продължи да бъде Александър Томов. И вместо очаквани надеждни млади футболни пенсионери като Роберто Карлуш на „Армията” ще посрещат и изпращат анонимници като Том.

Като стане въпрос за добро ръководство, в ЦСКА с носталгия се споменава ерата на полковник Никола Миланов – Чопъра. И понеже няма как да се върне безвремието на соцстроя трябва да се направи някакъв аналог с демократичните времена, които очевидно за ЦСКА са все още като подвижни пясъци. В този смисъл страхът, който всяваше Васил Божков, сигурно бе полезен за климата в клуб, който е свикнал на подчинението. Тук искам да отворя скоба за тези, които ще се бият в гърдите с евентуалната 31-а титла.

По времето на велинградчанина пък дойде юбилейната 30-а. В ЦСКА да цакаш с титли е все едно да плашиш куче със салам. Това, че сегашната може да дойде на юбилей какъвто е 60-годишнината, е съвпадение. Все едно сегашното правителство да се тупа в гърдите, че Европа ни вкара в Евросъюза. Просто е станало през неговия мандат и толкова. И да продължим нататък пак за ерата „Васил Божков”. Просто при него нямаше как някой да си обърне джоба защото щеше да има меко казано твърд отпор.

А ЦСКА или ЦДНА винаги е вървял напред, когато е имало твърда ръка. Една от причините вундертимът на Крум Милев да е такъв е, защото „Чичето” ги е биел на път и под път в съблекалнята. Футболни гении като Георги Денев и Христо Стоичков още си спомнят шамарите на наставника им в различни времена Манол Манолов – Симолията. Да, Стойчо Младенов също е „хард рок” отвсякъде. Но и да тропне по масата или да викне, кънти на кухо. Но не от него, а от съвременната талашитна постройка на някогашната масивна сграда ЦСКА.

В този смисъл е добре дошъл някой мастит бизнесмен с парите си в ЦСКА. Но празнословецът Томов и кръгът около него е хубаво да се запознае с отколешната твърда линия на „Армията”. Да, наистина ще му е трудно, защото няма да е като преди 10 ноември 1989, когато твърдите директиви вървяха от само себе си заради цензурата. Сега трябва повече гъвкавост. Но нали затова е политик. Ако ли не може по този начин да си припомни простата шопска поговорка „Кое си иска, оно си сака”...