Футболът е явно някаква магия. Бях решил, че българското му измерение никога повече няма да ме заинтригува. Дори мислех да пиша за Барселона и Гуардиола тази седмица.
Лъгал съм се. Или може би човек таи дълбоко в себе си някаква надежда, че и най-лошото нещо може да се промени в даден момент. Ако приемем, че съм в ролята на един отчаян привърженик на футбола, то определено трябва да се случи нещо, за да бъда върнат към нашите стадиони. С конгреси няма да стане, това е сигурно. С търсене на идеалното време за игра и отлагане на първенството до въпросния момент - също. Но пък с нещо ново и различно - може.
Кумирите
Всеки сигурно си избира любими играчи още като дете. Аз не можех да откъсна очи от играта на Любо Пенев. Роден съм през 1974 г. и когато той почна като централен нападател на ЦСКА, тъкмо се опитвах да разбера какво е нужно, за да стана добър футболист. Много треньори са ми говорили за отделни детайли, но едва в играта на Любо Пенев намирах реално практическо приложение на техните обяснения. Друго беше да видиш с очите си как трябва да се съхрани топката с гръб към вратата (Мишо Вълчев например го правеше страхотно), как да се върнеш назад и да участваш в разиграването и когато трябва да успееш, да стигнеш до върха на атаката (примерът с Наско Сираков е удачен в случая). Или пък как да подадеш финалния пас и да създадеш гола (Лъчо Танев има много подобни).
Има доста играчи, които правеха един или два от тези елементи в играта, но накуп ги видях само у Любослав Пенев още докато бе в ЦСКА. Някак неусетно станах негов привърженик и до днес с гордост мога да твърдя, че това е най-силният български централен нападател, а защо не и футболист изобщо, който съм гледал с очите си. Да, пристрастен съм и не съм забравил за Бербатов и Стоичков. По някакъв странен начин съдбата ми подари възможността и професионално да контактувам с него като журналист. Един от първите ми коментари на голям мач в БНТ бе на негов знаменит двубой, макар и в края на кариерата му - срещу Шахтьор (Донецк) в София. И най-трудно ми е било после да го критикувам. Но си признавам, че сляпо вярвам в неговия професионализъм и съм убеден, че един ден ще стане голям треньор.
Назначаването на Любо Пенев
За последните 10 години най-трудното нещо в ЦСКА е да преброиш колко пъти в отбора са се връщали като наставници няколко човека. Те безспорно са прекрасни специалисти и аз винаги ще ги уважавам, но някак се получи ефектът на зациклянето. Така че в тази връзка проблемите в червения клуб тази пролет не ми бяха интересни. Дали щеше да е Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, когото винаги страшно много ще ценя, защото съм имал щастието за много кратък период от време да ми бъде и треньор, Стойчо Младенов или Пламен Марков - това няма голямо значение. Тях вече съм ги виждал и знам какво да очаквам. Една титла, купа или добро представяне в Европа няма голямо значение, защото проблемите на всеки български тим са в начина на работа.
Винаги съм споменавал няколко имена като най-добрите възможни за българския футбол. Сред тях на първо място е Любослав Пенев. Ако се върнем в миналото, едва ли може да намерим по-голям професионалист от него. Всеки, гледал дори една тренировка на националния отбор във времето, когато Любо беше помощник на Пламен Марков, щеше да види, че най-добрият партньор на Бербатов всъщност е точно Пенев. Защото той още може да играе в "А" група при това с огромен успех. Но това си му е от характера явно.
При неговите здравословни проблеми от 1994 г. всеки друг би се отказал. Не и той! А дали е лесно да се изправиш на общо събрание на същия този ЦСКА срещу Илия Павлов в края на 90-те години, и то отказвайки се от спокойствието на края на кариерата си в Испания? Е, Любо го направи. На него хъс и амбиция никога не са му липсвали. Да, това са лични емоции и мое лично отношение към него, но те имат значение. Защото създават определени очаквания и желания у привържениците, и то не само на мен.
Аз не съм ходил на мач у нас от сигурно три години, като последният бе един турнир на ЦСКА с участието на англичаните от Лутън Таун и точно заради тях бях на стадиона. Но сега ще отида в първия удобен момент! И то не в журналистическата ложа, а на сектор "В". Защото у Любо Пенев виждам нещо интересно. Нещо, което може да ме накара да гледам български футбол пак. Нещо, което да ме развълнува отново.
Горчивият път във футбола
Може спокойно да се върнете назад във времето и да си спомните колко трудни мигове е имал като футболист. Малцина си спомнят, че една нелепа контузия срещу Дунав в мач от турнира за Купата на България го извади от полуфинала с Барселона в КНК. Точно тогава Стоичков бе забелязан от Кройф. Онзи двубой бе големият мач в историята на това поколение заедно с четвъртфинала срещу Марсилия, а Любо Пенев не можа да играе. И до днес се въртят повторения на гола, който Костадинов вкара на "Парк де Пренс", но пасът беше пак на Пенев и определено може да бъде наречен съвършен. Каква бе наградата? Съдбата му отреди място до нас пред екраните на Световното първенство. Върна се с характер и игра на европейското, за да бъде отново сринат от публиката, която го обвини за всичко. После трябваше да води ЦСКА в периода между Илия Павлов и Васил Божков и пак го направи, макар отново повечето негативи да останаха за него.
Едва ли сега трудностите в ЦСКА вече като главен мениджър могат да бъдат същите. Хубавото е, че явно в неговите ръце ще бъде цялата власт. А той не е от хората, които правят компромиси. Дори с име като Луиджи Симони не го направи. А за да бъдете убедени, че човекът има собствено мнение и не се притеснява да го казва, може да се сетите за онази реплика със "супата".
ЦСКА се нуждае от хора като Любослав Пенев. От времето, когато змиите започнаха да съскат, този клуб има необходимост от силна фигура, която да контролира работата. Време е този клуб да се ръководи от един човек в спортно-технически план. И то с мотото: "Който иска да работи по моя начин - е добре дошъл, който не иска - да духа супата!" Не случайно успехите дойдоха след подобен стил на Стойчо Младенов. Само където бившето ляво крило имаше навика да удря по масата. Съжалявам, че Георги Илиев-Майкъла не изкара по-дълго време като спортно-технически директор на клуба, защото и той има подобен характер. Онова поведение се харесва в Борисовата градина и съм убеден, че Любо ще го донесе отново.
Опитът в бранша
Тук критиците на Пенев ще имат сериозен коз. Факт е, че новият главен мениджър на ЦСКА не е бил на такава позиция преди. Но пък и няма да са прави. Защото по-възрастните може би помнят как бе взет Аспарух Никодимов за старши треньор в ЦСКА. И той нямаше кой знае какъв опит като треньор. Но човекът още тогава имаше заложено у себе си да работи по начин, който е важен за ЦСКА. И изгради един наистина невероятно силен европейски отбор в началото на 80-те, който отстрани два действащи европейски клубни шампиона на континента - Нотингам и Ливърпул. Щеше дори и финал да играе, но трите гола за 18 минути срещу Байерн изненадаха българските играчи повече, отколкото германските.
И ако не искате пример от средите на ЦСКА, нека видим последните успехи на Левски! Какво представляваше Станимир Стоилов в първата си година? Човек с огромна амбиция и желание за работа, които явно е запазил и до днес. Сигурно е имал проблеми, но е специалист, който е готов да се учи и да се развива. Да вземе всичко, което може от големите клубове и да работи. А Стоилов дори няма опита на Пенев като футболист! Така че за настоящия мениджър на червените е по-важно с кого ще реши да работи в клуба. Не може да има човек като Сираков, но пък трябва да се довери на някого. Някой с качества, които са присъщи за "Народна армия" (споменаването на това име на стадиона никак не е случайно).
Освен екипа, по-сериозният проблем за мен е времето, когато той застава начело на клуба. Има страшно много примери в съвременния футбол за млади специалисти, които поемат подобна отговорност в средата на сезона (месец март само в България може да бъде определен като начало на първенство). Любо Пенев няма да има тези важни два месеца време за подготовка, но пък не разполага с друг избор. Примерите са доста, но ще спомена два. Хосеп Гуардиола имаше възможност да започне дори по-рано с подготовката на Барселона от миналото лято. На обратния полюс пък е Тони Адамс, който трябваше да гради нещо в движение и когато създаде своя отбор, бе уволнен, за да бере друг сега плодовете от работата му. Дано Пенев да е осъзнал с какво се захваща и с какво разполага.
Привържениците
Хората, които ходят да гледат футбол в Борисовата градина, понякога имат склонността да унищожават големите си имена. Само като си спомня на какво е подлаган Емил Костадинов и ми се плаче. Няма такъв терор от публиката! Правеха едни и същи неща с Христо Стоичков понякога, но единият бе обиждан, а другият обичан. После в мъжкия състав се появи Виторио Павлов като един прекрасен играч от школата, но бързо бе съсипан. Да не говорим за хилядите други примери в този клуб. Може и да ви се струва преувеличено, но най-голямата опасност за Любо Пенев не идва отдругаде, а от сектор "А" на стадион "Българска армия". Защото какъвто и треньор да е бившият централен нападател, то със сигурност не е магьосник и фокусник. До лятото този отбор няма да се промени като лица. За чисто нова подготовка е вече твърде късно, освен ако той няма солидни връзки в спортно-техническата комисия и да се отложи пак първенството. Ще трябва търпение, а това е дума, която вече липсва в речника на българските привърженици. Дано я намерят!
Започнах с кумирите, с тях и ще завърша. В България имаме някакво странно умение да унищожаваме великите си личности. Склонни сме да си внесем треньори от Сърбия и да ги направим "генерали", или да мислим, че началото на 90-те години е близо във времето, а да не създаваме собствени герои. Наши си, от България. Когато големите ни личности се върнат на стадионите ни и те поемат отговорността да работят за футбола на терена, а не на "Иван Асен II", в страната ни може пак да има футбол. Убеден съм, че с хора като Любо Пенев това ще стане. Той е на правилното си място. Един ден по този път надявам се да се върнат Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Георги Иванов. За да запазим надеждата, че тази игра може пак да е хубава и в нашата си държава.