За 75 лета ЦСКА се превърна от един от многото български футболни клубове в истински феномен и като всеки феномен не изникна на празно място. Той е рожба на времето си, но има своите често забравяни корени в миналото, без което бъдещето е немислимо.

5 май 1948 г. остава в историята като официалната рождена дата на ЦСКА, но на този ден в един генералски кабинет просто е подписан обединителният протокол между два клуба. Решението за сливането е взето ден по-рано, когато мощно "ура" оглася концертната зала на Централния дом на войската (днешния Централен военен клуб) в столицата - шефовете на Септември и ЦДВ прочитат декларации на своите управителни съвети, че приемат идеята за обединение. От трибуната не прозвучава нито дума за някакъв указ от управляващата по онова време БКП, в който и до днес някои неуморно търсят произхода на клуба, защото в основата на разбирателството е не партийно инженерство, а стремежът към чисто спортни резултати.

Социалистическата футболна историография дълги години премълчаваше фактите, които съвсем красноречиво доказваха родствената връзка на ЦСКА с друг армейски клуб - АС-23. Историята му е сравнително кратка и продължава точно 21 години и 5 дни. Всичко започва през далечната 1923 г. Тогава на 4 ноември се сливат Атлетик, водещ началото си от 1913 г., с Офицерски спортен клуб (ОСК) от района около улица "Цар Иван Асен II" и Слава от квартал "Редута", които са се обединили още в края на 1921 г. На 27 януари 1925 г. софийска община отпуска "за вечни времена" на АС-23 парцел в местността Пустинята в Борисовата градина. Игрището, на което днес се намира чакащият своята основна реконструкция "Българска армия", отначало представлява гола поляна с барака за събличане край нея. До началото на 40-те години на миналия век с частни парични дарения и държавна помощ става най-модерният ни стадион, който първи у нас има тревно покритие и дренаж, като отвсякъде е заобиколен от трибуни.

Още с появата си АС-23 изпъква като клуб не като другите. Клубните цветове са черно и бяло, на емблемата си има изправен черен лъв в бял кръгъл щит, ограден в черен кант, а кръстник на знамето става тогавашният министър на войната генерал-майор Иван Вълков. Първият му председател е кадрови офицер, в ръководството влизат военни и полицаи. През годините клубни шефове стават генерал от Въздушните сили, главен редактор на популярния по онова време вестник "Утро", известен юрист... Някои от тях впоследствие са пратени в затвора от така наречения Народен съд.

АС-23 бързо става не само елитен, а и елитарен, добре организиран клуб с изрядна документация, развиващ много спортове. И още по-бързо се превръща в страшилище за Левски. Сините апологети старателно крият и до днес един нелицеприятен за тях факт - АС-23 е единственият български клуб, постигал двуцифрена победа над Левски - 11:4 на 22 януари 1939 г. в среща от турнира за Коледната купа на вестник "Спорт". Разгромът при това идва на игрище "Левски", отнето от някогашния Атлетик. "Асистите", както ги наричат на времето, два пъти са столични първенци и стават държавни шампиони през 1931 г., а десетилетие по-късно печелят и Царската купа на финала в Добрич, който е част от националния събор в чест на първата годишнина от освобождаването на Южна Добруджа и мирното й присъединяване към Царство България.

Клубът е известен с продуктивната си детско-юношеска школа, от която излизат цяла плеяда известни футболисти. Капитан на отбора е най-добрият голмайстор на България преди Втората световна война - Любомир Ангелов-Старото, капитан и на националите ни, а освен него в А тима са и останалите от нападателната петорка - Георги Пачеджиев-Чугуна, Владимир Тодоров-Балерината, Бенжамен Аструг и Вучко Йорданов. В своето недълго самостоятелно съществувание АС-23 изгражда 13 национали. През 1944 г. АС-23 е първи в столичната елитна дивизия, а държавното първенството е прекратено от политическите трусове след деветосептемврийския преврат. Идва краят на "асистите" или началото на живот под друга форма. Клубът е заклеймен като "фашистки", защото е отбор на царското офицерство, а новата власт на всяка цена иска да скъса с всичко предишно, обявено за ретроградно и реакционно. Единственият възможен начин за оцеляването на АС-23 е сливането му с други клубове под ново название. На 9 ноември 1944 г. се обединява с Шипка-Победа и Спартак от квартал "Подуяне" под името Чавдар. За клубен шеф е избран някогашният зам.-председател на АС-23 генерал Владимир Стойчев, който по същото време командва армията ни в Отечествената война, в управата е включен бъдещият военен министър Добри Джуров, който впоследствие ще се окаже ключова фигура в историята на ЦСКА, а секретар става също кадър на АС-23 - бъдещият външен министър Иван Башев.

Основа на състава на Чавдар дават дотогавашните титуляри на АС-23, сред тях са и футболисти, които скоро Левски под крилото на министерството на пощите, телеграфите и телефоните ще "напазарува" и ще се превърнат в сини легенди - Георги Пачеджиев-Чугуна, Иван Димчев-Бачин, Драган Георгиев. Чавдар получава небесносини екипи и съвсем естествено играе своите мачове на стадиона на АС-23. Още през 1947 г. става клуб към профсъюза на военните, но изпитва финансови затруднения, които са причината да изпадне от елита на столичното първенство. Чавдар официално е военизиран на 15 февруари 1948 г., когато преминава към ЦДВ (Централен дом на войската) - организация, включваща театрални, певчески и други културно-масови военни колективи, и приема названието ЦДВ. Малко по-късно идва и обединението със Септември под името Септември при ЦДВ.

Така "дървото на живота" на бъдещия ЦСКА добива своите ясни очертания. После биват написани стотици златни страници история. Вижте някои фрагменти от нея...