За 75 лета ЦСКА се превърна от един от многото български футболни клубове в истински феномен и като всеки феномен не изникна на празно място. Той е рожба на времето си, но има своите често забравяни корени в миналото, без което бъдещето е немислимо.
5 май 1948 г. остава в историята като официалната рождена дата на ЦСКА, но на този ден в един генералски кабинет просто е подписан обединителният протокол между два клуба. Решението за сливането е взето ден по-рано, когато мощно "ура" оглася концертната зала на Централния дом на войската (днешния Централен военен клуб) в столицата - шефовете на Септември и ЦДВ прочитат декларации на своите управителни съвети, че приемат идеята за обединение. От трибуната не прозвучава нито дума за някакъв указ от управляващата по онова време БКП, в който и до днес някои неуморно търсят произхода на клуба, защото в основата на разбирателството е не партийно инженерство, а стремежът към чисто спортни резултати.
Социалистическата футболна историография дълги години премълчаваше фактите, които съвсем красноречиво доказваха родствената връзка на ЦСКА с друг армейски клуб - АС-23. Историята му е сравнително кратка и продължава точно 21 години и 5 дни. Всичко започва през далечната 1923 г. Тогава на 4 ноември се сливат Атлетик, водещ началото си от 1913 г., с Офицерски спортен клуб (ОСК) от района около улица "Цар Иван Асен II" и Слава от квартал "Редута", които са се обединили още в края на 1921 г. На 27 януари 1925 г. софийска община отпуска "за вечни времена" на АС-23 парцел в местността Пустинята в Борисовата градина. Игрището, на което днес се намира чакащият своята основна реконструкция "Българска армия", отначало представлява гола поляна с барака за събличане край нея. До началото на 40-те години на миналия век с частни парични дарения и държавна помощ става най-модерният ни стадион, който първи у нас има тревно покритие и дренаж, като отвсякъде е заобиколен от трибуни.
Още с появата си АС-23 изпъква като клуб не като другите. Клубните цветове са черно и бяло, на емблемата си има изправен черен лъв в бял кръгъл щит, ограден в черен кант, а кръстник на знамето става тогавашният министър на войната генерал-майор Иван Вълков. Първият му председател е кадрови офицер, в ръководството влизат военни и полицаи. През годините клубни шефове стават генерал от Въздушните сили, главен редактор на популярния по онова време вестник "Утро", известен юрист... Някои от тях впоследствие са пратени в затвора от така наречения Народен съд.
АС-23 бързо става не само елитен, а и елитарен, добре организиран клуб с изрядна документация, развиващ много спортове. И още по-бързо се превръща в страшилище за Левски. Сините апологети старателно крият и до днес един нелицеприятен за тях факт - АС-23 е единственият български клуб, постигал двуцифрена победа над Левски - 11:4 на 22 януари 1939 г. в среща от турнира за Коледната купа на вестник "Спорт". Разгромът при това идва на игрище "Левски", отнето от някогашния Атлетик. "Асистите", както ги наричат на времето, два пъти са столични първенци и стават държавни шампиони през 1931 г., а десетилетие по-късно печелят и Царската купа на финала в Добрич, който е част от националния събор в чест на първата годишнина от освобождаването на Южна Добруджа и мирното й присъединяване към Царство България.
Клубът е известен с продуктивната си детско-юношеска школа, от която излизат цяла плеяда известни футболисти. Капитан на отбора е най-добрият голмайстор на България преди Втората световна война - Любомир Ангелов-Старото, капитан и на националите ни, а освен него в А тима са и останалите от нападателната петорка - Георги Пачеджиев-Чугуна, Владимир Тодоров-Балерината, Бенжамен Аструг и Вучко Йорданов. В своето недълго самостоятелно съществувание АС-23 изгражда 13 национали. През 1944 г. АС-23 е първи в столичната елитна дивизия, а държавното първенството е прекратено от политическите трусове след деветосептемврийския преврат. Идва краят на "асистите" или началото на живот под друга форма. Клубът е заклеймен като "фашистки", защото е отбор на царското офицерство, а новата власт на всяка цена иска да скъса с всичко предишно, обявено за ретроградно и реакционно. Единственият възможен начин за оцеляването на АС-23 е сливането му с други клубове под ново название. На 9 ноември 1944 г. се обединява с Шипка-Победа и Спартак от квартал "Подуяне" под името Чавдар. За клубен шеф е избран някогашният зам.-председател на АС-23 генерал Владимир Стойчев, който по същото време командва армията ни в Отечествената война, в управата е включен бъдещият военен министър Добри Джуров, който впоследствие ще се окаже ключова фигура в историята на ЦСКА, а секретар става също кадър на АС-23 - бъдещият външен министър Иван Башев.
Основа на състава на Чавдар дават дотогавашните титуляри на АС-23, сред тях са и футболисти, които скоро Левски под крилото на министерството на пощите, телеграфите и телефоните ще "напазарува" и ще се превърнат в сини легенди - Георги Пачеджиев-Чугуна, Иван Димчев-Бачин, Драган Георгиев. Чавдар получава небесносини екипи и съвсем естествено играе своите мачове на стадиона на АС-23. Още през 1947 г. става клуб към профсъюза на военните, но изпитва финансови затруднения, които са причината да изпадне от елита на столичното първенство. Чавдар официално е военизиран на 15 февруари 1948 г., когато преминава към ЦДВ (Централен дом на войската) - организация, включваща театрални, певчески и други културно-масови военни колективи, и приема названието ЦДВ. Малко по-късно идва и обединението със Септември под името Септември при ЦДВ.
Така "дървото на живота" на бъдещия ЦСКА добива своите ясни очертания. После биват написани стотици златни страници история. Вижте някои фрагменти от нея...
свиня
на 06.05.2023 в 19:47:06 #11Поредната комунистическа манипулация. Създадение с указ на БКП отбор менте на ЦСКА Мацква няма нищо общо с отбора на българските офицери - АС 23. Отборът е разтурен от новата власт на 9.9.1944 и голяма част от футболистите му стават жертва на червения терор като заплащат с живота си. Тази статия е гавра с тяхната памет !
waterloo
на 05.05.2023 в 11:41:50 #10Факт: В нотариалният акт издаден на Офицерския клуб АС 23 се говори за 58.546 дка ОБЩА ПЛОЩ която обхваща ИГРИЩЕ (не стадион) както и игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика и административна сграда на клуба! Всичко това скромно се премълчава. А приказките за някакви си 4 трибуни и затревен терен не е необходимо да коментирам. На този "единствен" стадион с уж "затревено" игрище не е игран нито един мач на националния ни отбор!
waterloo
на 05.05.2023 в 11:30:21 #9Leck mich am Arsch, Asi!
waterloo
на 05.05.2023 в 11:28:46 #8Клуб “Атлетик” всъщност получава 16 дка в местността “Пустинята” (днешната Борисова градина) на 03.01.1922 година. През 1923 година “Атлетик” и ОСК “Слава” се обединяват под името АС-23. На 27 януари 1925 г. софийска община препотвърждава отпускането на горните 16 дка „за вечни времена“ на обединените отбори на АС-23 като компенсация за отнемането на игрищата, на които играят Атлетик, Слава и ОСК преди обединението им като впоследствие общото застроено и незастроено пространство според издадения нотариален акт от 1933 година е 58,5 дка. За разликата между 16 дка и 58,5 дка тоест допълнитените близо 40 дка няма официален документ от Софийската община но има сведения, че става дума за терени принадлежащи на царското семейство и лично на цар Борис III, което обяснява и факта, защо само на АС 23 е издаден нотариален акт tyj kato поначало нотариални актове за отпуснати от общината терени не са били издадени на никoй друг софихаки клуб Всички клубове, които са успели да изградят стадиони са направили това със собствени средства без общинска или държавна помощ. Единственото предоставено от Столична община са терените за строеж. Държавата не участва по никакъв начин, с изключение изграждането на стадиона на АС-23 (днес “Българска Армия”), където финансова помощ оказват от БОК, Министерство на война и НМО “Бранник.” Без него всички останали терени са национализирани и отнети от държавата, без тя да е собственик на никой от тях и без клубовете да бъдат обезщетени по никакъв начин след стъпването на красноармейският ботуш в България.
a.sentseto
на 05.05.2023 в 11:26:30 #7waterloo, mach dich auf den Weg, Trottel! Siehst du nicht, dass heute wir, die Armeemänner, das Jubiläum CSKAs feiern?
waterloo
на 05.05.2023 в 11:20:29 #6Комунистическите отрочета се опитват да прехвърлят вината за убийствата на хиляди достойни български офицери върху Цола Драгойчева като имат наглоста да твърдят, че само двама генерали от бившия АС 23 били осъдени. Фактите обаче показват, че едни от членове на "народния съд" са били Добри Джуров и Здравко Георгиев - бъдещи Председатели на клуба на "народната власт" ЦСКА. Без да се отрича неоспоримия факт, че Цола Драгойчева е била една от най-отвратителните комунистически функционери в онези години, отбелязвам само че тя няма лично участие в тези процеси, а е само техен морален поддръжник. Тук помествам само част от произнесените присъди на Четвърти състав на Върховния "народен съд", който е имал общо 12 състава. Първи процес на Четвърти състав на Върховния нариден съд, в който участват като членове полковниците Добри Джуров и Здравко Георгиев: Осъдени на смърт генерали: Константин Лукаш, Асен Николов, Никола Наков, Трифон Трифонов, Асен Каров, Борис Иванов, Антон Балтаков, Рафаел Банов Осъдени на смърт полковници: Христо Иванов, Иван Попов, Стефан Недев, Никола Костов Осъддени на смърт подполковници: Илия Йончев, Филип Тотоманов, Петър Пенчев, Александър Апостолов Останали осъдени на смърт по низши чинове: общо 7 души Осъдени на доживотен респ. на 15 и 10 години строг тъмничен затвор: общо 58 офицери Осъдени от същия Четвърти състав при Втория процес: На смърт: 17 генерали и офицери На доживотен респ. 15 и 10 години строг тъмничен затвор: общо 58 офицери Смразяващо е да се четат данните за съдебната касапница сътворена от "народния съд", в който дейно участват и бъдещите председатели на комунистическия клуб на "народната власт" ЦСКА, Добри Джуров и Здравко Георгиев. А комунистическите отрочета отбелязват "скромно" само двама убити генерали от АС 23. Мърши!!!!
waterloo
на 05.05.2023 в 11:12:47 #5Не ми се коментира колко гнусна е самата идея да се изкарват за наследници на бившия офицерски царски клуб АС 23 комунистическите палачи на намиращия се от 2016 година в Държвния архив клуб на "народната власт". Но подобна перверзност е присъща само на бившите комунистически гниди и техните наследници в днешно време от рода на дроидa и дузина подобни оранжеви "симпатяги" пишещи в този форум. Вече имах удоволствието да прочета някаква скалъпена статистика на уж официално изиграните мачове между Левски и АС 23. Направо да се смееш! По-долу помествам статистическите данни на официално изиграните мачове между двата отбора. В нея не са включени двата неофициално играни мача между отборите, от които единият е благотворителен и завършва при резултат 11 : 4 за АС 23, а другият е приятелски и завършва при резултат 12 : 3 за Левски Левски срещу АС-23 за първенство: 1923/24 6:0 за Левски и 5:1 за Левски 1924/25 5:2 за Левски и 6:0 за Левски 1925/26 7:1 за Левски и 3:1 за Левски 1926/27 3:2 за Левски и 4:0 за Левски 1927/28 3:1 за Левски и 2:1 за АС-23 1928/29 2:1 за Левски и 4:4 1929/30 2:0 за Левски и 2:1 за АС-23 1930/31 3:3 и 3:1 за АС-23 1931/32 5:3 за Левски и 3:1 за Левски 1932/33 2:2 и 3:2 за АС-23 1933/34 2:0 за Левски и 2:0 за Левски 1934/35 0:0 и 2:1 за Левски 1935/36 1:0 за АС-23 1936/37 2:2 и 2:1 за Левски 1937/38 АС-23 не е в националната дивизия 1938/39 0:0 и 1:0 за АС-23 1939/40 2:1 за Левски и 2:1 за Левски 1940/41 0:0 и 2:0 за Левски 1941/42 3:0 за Левски и 5:0 за Левски 1942/43 1:0 за Левски и 3:2 за Левски 1943/44 3:2 за АС-23 :19: Баланс в столичното първенство и националната футболна дивизия: 38 мача, 24 победи за Левски, 7 победи за АС 23, 7 равенства, голова разлика 98 – 45 за Левски
VLAD
на 05.05.2023 в 10:28:01 #4Както би казал култовия гьон Милко Континентала - ФАКТИ и само ФАКТИ.
krasimirov
на 05.05.2023 в 10:25:46 #3Честит празник на всички армейски сърца, които туптят с ритъма на ЦСКА!
angela-domuschieva
на 05.05.2023 в 10:15:06 #2Добре бе смукАЧКО! Като повториш 1000 пъти ,че Чавдар—LITEX става на 75 години,а не на истинските 7(е добро число),мислиш ли че ще стане истина
a.sentseto
на 05.05.2023 в 10:13:08 #1ЦСКА е АС-23, това е така! Обаче историята на ЦСКА се разделя на 3 основни периода според мен : -Годините на АС-23 (1923-194 -Годините на ЦСКА (1948-2016) -И годините на ПРЕРОДЕНИЯ ЦСКА (2016-днес) Затуй армейците трябва да празнуваме началото на всяка една ера и затова празнуваме 28 октомври, 5 май и скоро трябва да почнем да празнуваме датата на юредическите трансформации с жертвените агънца Литекс и Чавдар Етрополе!