Нападателят на Спартак (Вн) Стойко Сакалиев ще е един от футболистите, на които най-много ще се разчита да задържат отбора в „А" група. Бургазлията даде интервю пред „Меридиан Мач", в което говори за настоящия си клуб и ЦСКА.

- Стойко, как се чувстваш в Спартак?
- Добре, всичко е наред. Надявам се, когато започне полусезонът, да играем още по-силно. Засега показваме напредък, който, вярвам, че ще продължи.

- Ще успее ли Спартак да се спаси от изпадане, след като в момента е на 15-о място?
- Убеден съм, че ще останем в групата и ще бъдем приятната изненада на пролетта. Мисля, че можем да стигнем до 9-ото място. Не знам кой ще изпадне и не ме интересува, но съм убеден, че Спартак предсрочно ще си осигури оставането в елита. Това първенство е доста интересно. Нито може да се каже кой ще изпадне, нито кой ще стане шампион.

- Какво се промени в отбора след идването на Драголюб Симонович?
- Вече имаме нов стил на игра, повече идеи, ентусиазъм и настроение. Мисля, че това ще допринесе за по-доброто ни представяне през пролетта.

- В събота игра срещу ЦСКА. Как видя „червените"?
- ЦСКА направи много силно първо полувреме срещу нас. Новите им попълнения се вписват добре и отборът е доста силен. Играят с едно докосване, хубаво пресират по фланговете. Желая им успех в първенството.

- Защо Димитър Пенев не те остави в отбора през лятото?
- След подготовката в Боровец ми казаха, че не попадам в списъка за следващия лагер на отбора. Така приключи всичко. През лятото в ЦСКА имаше много лъжци.

- Кого визираш - Томов, Костадинов...
- Те си се знаят, аз не искам да им назовавам имената.

- Като че ли с изключение на Феро, ти имаше проблеми с всички треньори, с които работи на „Армията" - Йешич, Пламен Марков, Стойчо Младенов...
- Понякога наистина се случват странни неща. Йешич например ме пренебрегваше от самото начало. Не ме пускаше да играя, нямаше ми доверие. През есента на 2005-а, когато бившият ми отбор Нефтохимик гостува на „Българска армия", Йешич ме пита дали съм здрав и ме пусна титуляр. Аз вкарах два гола, феновете бяха доволни, а играта все повече ми потръгваше. През есента вкарах 12-13 гола, бях водещият реализатор на ЦСКА, но въпреки това Йешич гледаше с недоверие на мен. Така например през януари 2006-а, по време на подготовката ни в Тунис, той не ми вярваше, че ме боли крака. Преди една контрола му казах, че няма да мога да играя, защото болката е силна, той обаче ми отвърна, че трябва да изкарам едно полувреме. Лошо е, когато един треньор няма доверие на футболистите си.

- Защо Йешич не ти вярваше?
- Нямам представа, явно някой го е заблуждавал.

- А какви бяха проблемите ти с Пламен Марков и Стойчо Младенов?
- С Пламен Марков е силно казано, че съм имал проблеми. Между нас не е имало скандали. Що се отнася до Стойчо, се дразних, че не ме пускаше в игра, като все казваше, че съм контузен, а аз си бях здрав. Уважавам Стойчо като треньор и не съм предполагал, че в един момент точно при него няма да получа шанс за изява. Беше ми неприятно, че не разчита на мен. Искам да отбележа обаче, че именно Стойчо заедно с Йешич са двамата най-добри треньори, с които съм работил на „Армията". Не случайно под тяхно ръководство ЦСКА постигна най-големите си успехи за последните години.

- Не смяташ ли, че не успя да получиш пълна реализация във футбола?
- За мен хубавото във футбола тепърва предстои.През лятото ми изтича договорът със Спартак и ставам свободен агент. Ако направя силна пролет, мисля, че ще се получат интересни неща с кариерата ми.

- За какво съжаляваш?
- Съжалявам за контузията, която получих по време на лагера на ЦСКА в Тунис. Тази травма ме извади задълго от футбола. Смятам, че можех да допринеса доста повече за „червените". Един ден ще дам на ЦСКА това, което не успях досега, само не знам дали ще го направя като футболист или под някаква друга форма. ЦСКА за мен е една голяма любов. Още си пазя фланелката, която показвах след головете си. За мен да играя в ЦСКА бе детска мечта, която за радост се сбъдна.

- В ЦСКА като че ли бе отписан за футбола и се очакваше край на кариерата ти?
- Да, минавало ми е през главата да се откажа. Сега съм здрав и съм превъзмогнал тази тежка контузия. Често казано, след като се възстанових, д-р Бочев ми каза, че шансът ми да играя отново футбол е под 50%. Когато чух това, започнах сериозно да се замислям.

- Колко сезона още мислиш да играеш и къде искаш да завършиш кариерата си?
- Ако говорим за родната „А" група, стига да съм здрав, мога да играя до 36-37 години. Иначе е ясно, че ми се иска да завърша кариерата си на „Армията" с екипа на най-големия български клуб ЦСКА.

- Какво ти липсва в Спартак?
- Единственото, което ми се иска, е Спартак да играе с по-голямо самочувствие.