Днес се навършват точно 50 години от един паметен мач между Левски и ЦСКА за първенство. Прословутото Вечно дерби се играе на 24 март 1973 година. 

В този ден "Армейците" повеждат с гол на Димитър Марашлиев в 59-та минута, но само минута преди последния съдийски сигнал Левски успява да възстанови равенството с красив гол на Павел Панов. Секунди след попадението на "сините" идва и вълшебният миг на Вълшебния стрелец. ЦСКА изпълнява център, топката е подадена към Петър Жеков и той матира вратаря на Левски с топовен шут от центъра на терена.

Голът на Жеков от Халите живее вече половин век

Голът на Жеков от Халите живее вече половин век

Срещу Левски

И до ден днешен се водят спорове от колко точно метра е изстреляна топката. От мача няма видео архив и единственият начин да се разбере истината е от хора, които са присъствали на събитието.

Привърженици на ЦСКА, които са присъствали на мача, разказаха пред ТОПСПОРТ своите спомени от паметния сблъсък.

Костадин Петков: Дори нямаше време за неприятни емоции след изравнителния гол на Павел Панов. Всичко се случи в една минута. Лошото беше забравено за секунди. Топката беше подадена към Жеков, той си я нагласи и я изстреля към вратата на Стайков. Вратарят на Левски скочи, след като топката вече беше влязла във вратата му. Ударът със сигурност беше от централния кръг на терена, може би в неговия край, но беше от там. После Бат Петьо невъзмутимо се изсекна и се върна в нашата половина.

Николай Слатински: В съзнанието ми е останало, че голът беше от центъра, но все пак минаха 50 години. Всичко се беше объркало, страдахме, че сме ги изпуснали накрая, бихме център и топката беше подадена към Жеков. Той беше с уникална интуиция къде да застане. Шегуваха се, че трябва просто да се изрита топката накъдето и да е, тя винаги ще отиде при Жеков. Стана за десети от секундата, струва ми се, че тогава си помислих "как се шутира толкова силно без (почти без) засилка"? Сега бих казал, че при всички случаи изстрелът беше от големия централен кръг.

Георги Дечев: За мен беше обикновен мач. Никога не съм се притеснявал от мачовете с обединения отбор. Още повече, че в състава им бяха цели 8 играчи от Спартак (София). От кого да ни е страх? От Митков - Шопа, от Пилето Гайдарски или от Типеца. Още повече, че синьо-белите само като видеха Марашлиев, знаеха, че резултатът е 1:0 за нас. Честно, не си спомням гола на Марата, но да, към края на мача противниците ни понатиснаха. Баща ми, с когото бяхме заедно, стар локомотивец, към 85-тата минута се надигна да си ходи към Банкя по задачи и промърмори - "Тези гол няма да ви вкарат". Наистина, Стоян (б.р. вратарят на ЦСКА) бе безпогрешен. Бяхме в сектор "А", по-близо до "Б" и с очите си видях как някой, дали не бе Бобата Жечев, блокира Йорданов и Пальо Панов извъртя страшна ножица. Това минута преди края. Всички сме на крака, обединените се радват, ние мрачно ругаем...

Ако някой каже обаче, че е видял в подробности гола на Жеков - ще излъже. То беше такава галимация, не е за описване. Моят спомен е за нещо нереално - Трънков търкулна след сигнала топката към Жеков, да кажем 50 см от центъра напред и се случи чудото. Всички видяха кълбото чак като влезе в мрежата. В първия момент никой не можеше да повярва - и след това избухнаха разнопосочните емоции. На другия ден баща ми продължаваше да се ядосва, че е пропуснал това зрелище.