Господин Томов, сериозно, не си правете труда. Вместо да говорите лично на всяка пресконференция, просто пускайте един запис. И без това думите Ви винаги са еднакви.

Какво друго да си помисли човек след поредната едночасова медийна изява на Идеолога и изпълнителния директор Александър Тодоров.

Събитието уж бе посветено на Стойчо Младенов и това, дали ще продължи да бъде треньор на отбора - нещо изключително важно, поне за редовите привърженици на ЦСКА.

Самият наставник обаче изобщо не присъстваше, а темата за неговото несъстояло се напускане бе приключена набързо. Както и тази за кризата в отбора и трите поредни загуби, последната от които - крайно дискусионното 0:2 в Коматево.

Останахме с впечатлението, че и за него виновен е Тодор Батков. Защото така и не се е извинил за 2008 година. Така де - къде ще ми иска феърплей, като няма доблест да се извини!?

Наред с отколешния си противник, Томов успя да се заяде на няколко пъти с журналистите (нормално, като не са им точни въпросите), но както абсолютно винаги, не каза нищо важно.

Стана ясно, че ЦСКА гони класиране в Лига Европа, за да вземе „5 милиона, ако влезе в групите". Така Томов щял да върже бюджета за следващия сезон. Как точно изчисли, че ще получи 5 милиона при влизане в групи, не е ясно. Всъщност, парите май са по-малко. Карай, важното е да се хвърлят някакви цифри в общественото пространство.

Стана ясно и че за миналата година ЦСКА е похарчил над 14 милиона лева. Това бе комай почти единственият факт от днешната медийна изява на преподавателя в СУ.

Показаха се някакви табла, с някакви цифри, реални задължения, очаквани, но нереализирани печалби... който разбрал - разбрал.

Останало го слушаме всеки път - „ние сме спасителите, Титан са подлеци", „Намалихме дълговете с 50, 30, 70 (процентите варират)", „пускаме акции", „разчитаме на феновете", „обиждат ни, но ако не бяхме ние (разбирай „Аз, Александър Томов"), „2014 бе година на мъка и подвиг" и т.н, няма смисъл да пускаме пак цялата плоча - и без това Лупи го прави всеки път.

Да обобщим - пак не разбрахме откъде ЦСКА ще намери пари, не разбрахме и как Сашо Тодоров оцелява, след като през миналата година е работил „почти без пари".

Не разбрахме бори ли се за титла тимът или му стига второто място, щом като се кани да влиза в Лига Европа.

Изобщо цялото настроение около седянката на „Армията" сякаш бе описано най-точно от един оператор, наивна душа, която се осмели да помоли:

„Може ли да приключвате скоро, че ми свършва паметта на камерата".

Слава Богу, приключиха... до следващото представление.