Бившият вратар Тодор Кючуков (37 г.) изкара няколко периода в ЦСКА - първият му беше от 1998 до 2000 г., последва втори през есента на 2001 г., а за последно бе на „Армията" и през есента на 2005 г. След края на състезателната си кариера в Бдин Видин през 2012 г. той се насочи към треньорската професия и доскоро беше наставник на вратарите на Банско. Кючуков работи в екип с Александър Томаш (старши треньор) и Костадин Мирчев (помощник), като тримата са големи приятели още от времето им в ЦСКА. От периода на „Армията" те са много близки и до днес с Димитър Бербатов. Тошко, Томаш и Косьо Мирчев също така са приятели и с треньорския щаб на червените в лицето на Христо Янев и Владимир Манчев, с които играят заедно на „Армията". Кючуков даде интервю за „Тема: Спорт" за ситуацията в ЦСКА и тази около Бербатов в ПАОК...
Г-н Кючуков, доколко ценен беше опитът, натрупан в Банско в периода юни 2013 - декември 2015 г.?
- За всеки бивш футболист, ориентирал се към професията, първият период е доста труден. Всеки, като играе, си мисли, че едва ли не знае всичко за футбола. И като минеш на другия край, разбираш, че не си наясно с много неща. Практиката е едно от най-добрите неща. Голямото предизвикателство е да приложиш на практика теорията, която си научил, като я представиш през своята призма. Като за първи период в екип с Томаш и Мирчев беше доста полезно за нас. Бяхме в такъв отбор като Банско, който не се бори за титла, така че имахме спокойствие да работим.
А какви бяха причините да напуснете?
- Ние имаме амбициите да се развиваме като екип. Стигнахме едно ниво и трябваше да надградим в посоката, в която смятахме, че е добра за нас, или просто трябваше да си тръгнем. И с ръководните фактори в клуба стигнахме до общото мнение, че нашите амбиции не се припокриват с техните. Така че се наложи да предприемем тази крачка да си тръгнем, за да търсим ново поле за изява, което се надявам да намерим скоро.
Как виждате ситуацията в ЦСКА, след като отборът стигна до "В" група?
- Дори и най-заклетият враг сигурно не е искал ЦСКА да отиде в третия ешелон. И то не заради слаби резултати, а по административен път. В годините ръководните фактори са водили такава политика, която се оказа доста грешна. Надявам се обаче
с човек като
Гриша Ганчев
ЦСКА да поеме по правилния път, да се стабилизира административно и организационно и да се върне по най-бързия начин на мястото си. Огромният плюс на този велик клуб е не по-малко великата му публика. И заради това съм убеден, че ЦСКА пак ще бъде на върха и отново ще е фактор № 1 в българския футбол. Това е само въпрос на време, защото такава е съдбата на ЦСКА. Този клуб е бил, е и ще си остане марка № 1 на българския футбол.
А какво е мнението ви за различните варианти, които се коментират около бъдещето на клуба - за оздравяване или пък купуване на чужд лиценз?
- Както всеки цесекар и аз следя процесите, още повече че съм приятел с треньорското ръководство. Чисто юридически не мога да изкажа мнение. Но смятам, че вариантите най-добре ще се уточнят от юристите на Гриша Ганчев. Дано се намери точното лекарство, ако мога така да се изразя, чрез което ЦСКА да се върне на мястото си.
В близки отношения сте с треньорското ръководство на ЦСКА, често ли се чувате с екипа на Христо Янев?
- Да, Ицо доста често коментира нещата с нас, допитва се за съвети и доколкото можем, сме му полезни. Той се справя добре с трудната ситуация, защото трябва да мотивира футболисти, някои от които минали дори през националните гарнитури. И сега е нужно да ги накараш да играят на ниво в аматьорска дивизия. Това не е лесно, но
Христо Янев се
справя чудесно
Феновете винаги са зад отбора и това дава много сериозен стимул.
Какво можете да кажете за вратарите в ЦСКА?
- Логично най-голям е приносът на Стоян Колев, който със своя богат опит има на какво да научи по-младите покрай него. По-малките като възраст вратари имат отлична възможност да се учат от човек, който е врял и кипял в професията, така че нека попиват колкото могат повече.
Как ви се струва представянето на отбора през есента? Достигна до полуфинал за купата...
- Досега ЦСКА срещна отбори, които не са му от нивото, макар по документи да се водят от по-висока дивизия. Съперниците в турнира не бяха мерило за реалното състояние, в което се намира ЦСКА. Разбира се, достигането до полуфинал бе улеснено от това, че досега отборът не срещна съперник от А група. Трудно е да се направи съпоставка на този етап. Изглежда сложна задача да се стигне до трофея, но ЦСКА е съставен от добри футболисти. Истинското изпитание ще е срещу отбори от първата четворка в елита, какъвто е Берое, а доскоро такъв беше и Литекс. Тогава вече ще можем да си вадим генерални изводи.
Отличи ли се някой футболист през есента?
- Философията на отбора е да залага на колектива и чрез него евентуално да блесне някой от играчите. Впечатление безспорно направи
голмайсторът на тима
Преслав Йорданов
който се отличи с попаденията си.
А какво е виждането ви за вратарите в България като цяло? Кой е най-добрият на този пост в момента?
- Ние сме давали доста добри вратари през годините и мисля, че това е факт и сега. Добро ниво поддържа Владо Стоянов, впечатление ми прави и младият Георги Китанов от Черно море. Има вратари с перспектива, трябва да спомена и двете момчета, които са в Англия - Митко Евтимов и Митко Митов. Вижда се, че все още раждаме таланти на този пост, въпросът е дали ги развиваме правилно. Един млад страж трябва да си извърви пътя на спокойствие и да му се вдъхва самочувствие. Ние малко куцаме в това отношение, защото търсим бързи успехи. Лошото е, че доста чуждестранни вратари започнаха да идват в България и вече изоставаме в развитието на тези кадри. Имаме добри вратари, но трябва да им се дава повече време.
Да ви върна към един любопитен момент от ноември 2011 г. - в един мач за купата с Банско срещу Левски (0:1) излязохте с екип на Тотнъм. Защо?
- Дори не осъзнавах, че това може да породи толкова много коментари. Просто в Банско бяха твърде малки екипите, не ми ставаха и реших да пазя със своя фланелка. Съдията не направи проблем и излязох с онзи екип. Не е имало провокация от моя страна, просто не ми ставаха фланелките на Банско (смее се).
Добре известно е, че вие, заедно с Томаш и Косьо Мирчев, сте много близки приятели с Димитър Бербатов. Каква е ситуацията около него в ПАОК? Доста се пише за проблеми в съблекалнята...
- Поддържаме редовно връзка с Бербатов. Моето лично мнение е, че има лично отношение от страна на треньора, с когото работи (б.а. - Игор Тудор), породено от това, че Бербатов е топфутболист от световна класа. И макар да е към края на своята състезателна кариера, се получава някакво напрежение. Може Митко да е казал нещо директно, което да не се е харесало на треньора и оттам да са тръгнали проблемите. Факт е, че има нещо, макар и да се преекспонира от гръцките медии. Но Бербатов не се чувства окей да влиза за по 15-20 минути, предвид че все още се чувства физически годен да играе от самото начало на мачовете.
Започна на „Армията"
заедно с Бербатов
Тодор Кючуков прави първите си стъпки в ЦСКА през есента на 1998 г. Преди това той играе за родния си Борислав от град Първомай (Пловдивска област) в... регионалните групи. По същото време на „Армията" започва да си проправя път и Димитър Бербатов, дошъл от Пирин Бл в самото начало на 1998 г. Двамата бързо се сближават и заформят приятелска група заедно с Александър Томаш и Константин Мирчев. Тримата, които сега са в треньорски екип - Кючуков, Томаш и Мирчев, са набор 1978 г., а Бербо е по-малък от тях - роден 1981 г. Затова го и взимат под крилото си. Неслучайно Митко посочва тримата като най-близките си приятели.
Иначе Тодор Кючуков минава още през Марек, Черно море, чешкия Сигма Оломоуц, руския Уралан, Родопа, Бейра Мар в Португалия, Спортист Своге, гръцкия Македоникос, Ком-Миньор Берковица, Банско и Бдин Видин.
Многократен шампион на България с юношите на ЦСКА, веднъж вдига купата на страната с тима през 1999 г. Бербатов му организира проби в няколко английски клуба, но не успява да подпише заради липсата на достатъчно мачове за работна виза.
Първото му участие във вечното дерби е паметно за него. ЦСКА печели с гол на Димитър Иванов в 30-ата секунда на 30 октомври 1999 г, а Тошко се отличава с две великолепни спасявания. Последният му мач с червената фланелка е на 4 декември 2005 г. - 6:0 над Вихрен на „Армията", като в състава за мача са настоящият треньор на ЦСКА Христо Янев (титуляр) и бранителят Александър Бранеков, който влиза като резерва.