Луда откровеност, бягство от лудостта или грешка на растежа. Всичко това може да обрисува случващото се на ст. "Българска армия" в последно време.

Ако започнем с лудата откровеност, с този аршин отмери спортно-техническия шеф на "червените" Атанас Караиванов, но... на изпроводяк. Наско напусна ЦСКА със смесени чувства. Той хвърли оставка от пост в един от водещите клубове, което не е лесно да се направи. Преди него много хора са драпали да стигнат до тази позиция, но или не са стигали, а тези, които са стигали, са стискали кокала докато не ги изгонят.

Има разлика между това да те "духнат" и да си тръгнеш сам. Това е едната страна на нещата. Другата, по-прозаичната, е да се почувстваш свободен от работата си, която те задушава. Изключително чувство, което показва отговорност, принципност, достойнство и... разминаване на вижданията с шефа.

Бягството от лудостта се усмихна на двама души в последно време, които работиха на "Армията". За Караиванов вече говорихме, а другият, който моментално оздравя от "лудия червен синдром", е Йоан Андоне. Наставникът си прибра парите от "Титан", със скоростта на светлината се прибра в Румъния, където моментално всички "семейни проблеми", които имаше в София, се решиха. С усмивка на уста, ако цитираме отново обръщението на Наско Караиванов.

Определено битовизмите на лудостта, която се е настанила на "Армията", не понася на работещите. Трябва да конкретизираме обаче, че това се отнася за хората извън кръга на работниците "Титан". Явно въпросните хора се чувства добре в собствения си "червен" психодиспансер, който сами си създадоха. Играят си на някаква тяхна игра, образно наречена футбол, вярват си, че вършат правилни неща, ядосват се на грешките, които правят, но не ги признават.

Играчите са виновни на шефовете, че не вкарват, че не защитават името на ЦСКА, че не надскачат психиката си. А че не получават пари, че в тима се взимат чужденци, които чупят тавана на заплатата, това не се коментира. И така стигаме до грешката на растежа.

"Титаните" просто правят гаф след гаф, но се оправдават с всичко и всички други, но не и със собствените си грешки. Управлението на "Титаните" нагледно показва, че те просто не разбират от футбол, работят тотално на парче, кърпят нещата с очевадни бели конци и не се учат от грешките си. Напротив, готови са да ги повтарят отново и отново. Просто не са узрели още да ръководят футбол. Този бизнес, футболния, не е като ония, при който обикаляш улиците и чистиш.

И както се казва в мъдростта, че на обущаря децата ходят боси, така и при "Титан" - всичко около тях е чисто, а техният двор пълен с боклуци. Ето това е силата на лудостта в червено. Лошото е, че няма поставена диагноза, за да се предпише цяр.