Босненският халф Сергей Якирович е в ЦСКА от лятото на 2005 година. Халфът се наложи веднага в титулярния състав на Йешич и игра перфектно срещу Ливърпул и Леверкузен. Сега босненецът е пред трансфер в Пашинг. В почивния си ден Якирович се съгласи да отговори на въпросите на "Топспорт".

- Сергей, как върви подготовката в Правец?

- Нормално, доволен съм от тренировките до момента. Темпото на заниманията е доста високо, но няма начин, вече свикнахме.

- Притесняваш ли се, че през есента оставаше по-често резерва?

- Нормално е да се притеснявам. Всеки футболист иска да играе, а когато това не става, се замисля какво не е наред.

- При теб какво не е наред, защо формата ти спадна толкова рязко?

- Когато оставаш по-често резерва, самочувствието ти спада, губиш игрова форма. След известно време треньорът решава да те пусне в игра, но ти вече не си същият. Не е достатъчно самода тренираш. Един футболист се нуждае от мачове, за да поддържа форма.

- Когато дойде в ЦСКА, с Мурад Хидиуед се разбирахте добре. След това какво стана с теб и отбора?

- През есента на 2005 година всичко вървеше прекрасно. Отборът печелеше без проблем. Случваше се до 20-ата минута да водим с 4:0. През пролетта обаче всичко се срина. Кажете ми как да не съм в слаба форма, като целият отбор игра зле. Кой от футболистите се представи добре миналата година? Просто нямаше такъв.

- Оценката за престоя ти в ЦСКА за тази година и половина?

- Винаги може и по-добре. Всеки футболист Знае кога се представя на ниво и кога трябва да даде повече от себе си. В момента знам, че не се намирам в най-добрата си форма, но не се предавам. Не съм от тези играчи, които казват: "Не мога повече да играя, спирам" и вдигат бялото знаме.

- Тежи ли ти още, че нямаш спечелена титла на България?

- Как да не ми тежи. Миналата година бях убеден на 150 процента, че ще станем шампиони. Водехме със седем точки пред Левски, а по едно време бяхме на толкова зад тях. Така и не разбрах какво стана. Факт е, че отборът бе разбита команда цялата пролет.

- Преживя и добри моменти, спечели купата и суперкупата на страната?

- Така е. Радостен съм, че вдигнах две купи с "червените" и играх в Европа. Най-важното обаче си остава шампионската титла, която така и не успяхме да спечелим.

- Защо отпаднахте от Бешикташ миналата есен?

- Единствената причина е, че нямахме дълга резервна скамейка. Не може цял сезон група от 12-13 футболисти да изнасят всички мачове. В нормалните отбори треньорите разчитат на 18-20. В София турците бяха "умрели", но както вие българите казвате, сполетя ни малшанс. Допуснахме една грешка и отпаднахме. След това в групите на УЕФА се видя, че Бешикташ не са нищо особено.

- Усещате ли вече промени, след като ЦСКА има ново ръководство?

- Въобще не мисля за това. Не че не ме интересува какво става в клуба, но най-важното за мен е да тренирам и да играя. Още повече че отново трябва да спечеля титулярното място.

- Ако дойде и Даниел Моралес, това няма ли да е още по-трудно?

- Чакайте малко. Всеки се бори за своето. Като дойде Моралес, не означава, че веднага ще заиграе като титуляр. Г-н Марков решава на кого да заложи.

- Какво става с трансфера ти в Пашинг?

- Двата клуба вече водеха разговори. Остава мениджърът ми да се разбере с австрийците за исканата сума от ръководството на ЦСКА.

- Би ли останал и през пролетта в ЦСКА, този път може и да станете шампиони?

- Аз имам договор до края на юни с клуба. За първото място само ще кажа, че всичко е възможно. Двете точки зад Левски не са проблем.

- Затворена страница ли е националният отбор за теб, кога за последно игра за Босна и Херцеговина?

- Нормално е да не е така. Но първо трябва да играеш на добро ниво в клубния си отбор и след това може да чакаш повиквателна. По-рядкото ми влизане в игра в ЦСКА се отрази и на националния отбор. За последно бях извикан за една контрола с Япония през февруари 2006 година. Оттогава вече една година никой не се сеща за мен.