С легендата на ЦСКА и голмайстор номер 1 за всички времена на България Петър Жеков говорим по повод назначаването на един от питомците му и колега на поста централен нападател Любослав Пенев начело на "армейците" като треньор. Митичният стрелец на "червените" говори какво мисли за хода с поставянето на Любо на мястото на чичо му Димитър и за периода, в който го е учил на тънкостите как се бележат голове.

- Петьо, как оценяваш назначаването на Любо Пенев като треньор на ЦСКА?
- Бях приятно изненадан от факта, че Любо пое ЦСКА. Смятам, че оттук нататък отборът го очакват много добри дни, защото Любослав е изключително амбициран и подплатен с опит и успехи като футболист.

- Не се ли притесняваш, че няма треньорски опит?
- Веднага ще ти припомня как започна треньорската си кариера един от най-големите наставници на ЦСКА Аспарух Никодимов. Когато Паро бе назначен през 1979-а на този изключително отговорен пост, бе едва на 34 години. Неговия "опит" се състоеше в работата му преди това в детско-юношеската школа на "армейците". И всички видяха какво стана после. С Паро ЦСКА отстрани малко след това действащите европейски шампиони Нотингам и Ливърпул, елиминира испанския първенец Реал Сосиедад. Стигна до полуфинал в същия турнир за КЕШ, като би 4:3 в София Байерн.

- Какъв е козът на Любо като треньор?
- Искам пак да отбележа, че Любо е момче на ЦСКА и има вроден инстинкт да печели трофеи.

- Каква ще е функцията на кондиционния треньор от Испания Хесус Паредес?
- Любо ми е разказвал много за него и преди това. Той не е само кондиционен наставник, който да се грижи за физическата подготовка на футболистите. Луис Арагонес, както и при предишните наставници, с които е работил, са му поверявали и тактическата подготовка на тимовете, където е бил. А това в момента за ЦСКА е едно голямо богатство.

- Очакваш ли в детско юношеската школа да се появят и други испански специалисти?
- Аз не се съмнявам, че тандемът Любо Пенев-Хесус Паредес ще заработи още от самото начало. Любо е поставил условие юношеските формации да се движат в една схема с мъжкия тим. Така че само това да стане - вече ще е добър знак, че се работи наистина в перспектива. А дали ще дойдат и други испански специалисти е въпрос на бъдеще.

- Припомни за времето когато Любо се е учил на голови тайни от теб?
- Това беше, когато той, Емо и Ицо бяха заедно. Треньор беше Димитър Пенев, а помощници му бяхме Стоил Трънков и аз. Имахме късмет, че и тримата бяха от младежка възраст невероятни професионалисти. След две изморителни тренировки оставаха на терена в Панчарево и продължаваха да тренират, докато топката вече не се вижда в мрака.

- Какво беше първото, на което научи Любо?
- Няма да забравя как малкият Пенев се оплакваше, че не можел да играе с десния крак и че на "Армията" ще го скъсат от подигравки. Аз обаче го убедих, че не трябва да се отчайва и ще го науча как да играе и с десния крак. Във времето той започна да не прави разлика с кой крак бележеше голове. Казвах му, че трябва, когато удря топката, глезенът му да е стегнат, за да се получи отсечен удар. И най-важното, колкото е по-далеч от вратата, да бие топката по-ниско, по-близо до тревата. И обратното - колкото е по близо да гледа ударът му да е най-малко на четири-пет сантиметра над тревата. Ицо например се страхуваше да бие топката с глава. А после ми се обаждаше от Барселона да ми каже: "Бате Петьо, вкарах с глава". Аз знаех и за тримата какво правят във всеки един момент в отборите, в които играят. Но да се върна конкретно към Любо - той научи и как да гардира. Внушавах му как по най-добър начин да използва факта, че е як и може с тези свои физически данни да пази добре топката. Освен това да добавя, че Любо премина и през други големи треньори, докато беше в Испания. Само споменаването на Гус Хидинк във Валенсия и на Радомир Антич в Атлетико(Мадрид) е достатъчно. Също така му бях казал как да си пази краката, тъй като е централен нападател и постоянно е обект на "вниманието" на защитниците.

- Какво си му казвал?
- Казвах му неща, които аз съм ги научил от собствен опит. Обикновено слагах предпазни кори само отпред на краката, но не и отзад. Когато за първи път сложих и на двете места, не можех да мръдна. Бях като в ботуши. Не можех да ритна топката. Постепенно обаче разбрах как да си наглася крака и всичко се оправи. Та и при Любо беше същото.

- На първата пресконференция, която даде, Любо заяви, че навсякъде, където е играл, се е съветвал със своите наставници за треньорските тайни. Как ще коментираш този факт?
- Действително е така. Много пъти, когато се е връщал за мачове на националния отбор или пък е бил в почивка, сме се засичали в България ми е говорил надълго и нашироко какво е научил. Така че сега му предстои да го прилага. Пожелавам му успехи, които не се съмнявам, че ще постигне. Показа го мачът с Беласица.