Le roi est mort. Vive le roi! Кралят е мъртъв. Да живее кралят! Това се случи днес с треньорската смяна на Пламен Марков със Стойчо Младенов. Проблемът е,че крилатата фраза на стадион "Българска армия" заприлича все едно сменяш салфетки. Няма смисъл да представяме отново екзекутора на Ливърпул.

По-добре да помислим как се стигна до фаталния край на неговия първи престой като старши треньор. За периода, когато водеше отбора срещу Галатасарай  и Торпедо(Москва). На някои бе удобно причината за неговото уволнение да е взимането на Лима и Соуса. Истината е, че на Стойчо не му осигуриха нормална селекция и той, дори и Фъргюсън да се казваше, нямаше как с наличните играчи да спечели нещо срещу турския гранд. А с руския Торпедо бе възмутително неговото поругаване, защото след дузпи може да отпадне и "скуадра адзура" с Роби Баджо на световен финал!

Досега обаче в ЦСКА не си извадиха грам поука. Пламен Марков бе уволнен почти по същия начин. Пак максимум обещания и минимум селекция. Какво гарантира, че Младенов, след като бъде приет с рози, после няма пак да им види бодлите. Или  както казваше Гочето Василев, няма ли да засъскат пак змии в Борисовата градина, макар и с други лица.
Много е важно сега на Стойчо Младенов да му се осигури това, което на Пламен не му дадоха - а именно повече търпение да наложи идеите си.

Това зависи не от публиката, а от тези, които се опитват на гърба на историята на ЦСКА да лъжат и да вдигат голи лозунги. Те си знаят кои са. Важното е отборът да придобие стил дори за сметка на това една година да не стане шампион. А после вече да се гони титлата, подплатена с реални възможности да се влезе в Шампионската лига. И там ЦСКА да се представи достойно.

Ако се позовем на факти, ще се види, че ЦСКА изобщо не изостава по титли от своя съперник. В крайна сметка от първата демократична 1989 година досега ЦСКА е ставал шампион 6 пъти - 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005. А основния му съперник Левски - 7 пъти - 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006. На път е да стане осми и все пак има директен двубой на 7 април, в който точките могат да останат три.

До края на сезона Левски има тежки мачове с Берое, Локомотив(Сф) и Литекс. Така че все още нищо не се знае. Разбира се, при домакинско реми с Литекс, тогава наистина "сините" могат да се поздравят с осма титла след 1989 година. Освен ако циркът в българския футбол не е пълен и не стане някоя компенсация за миналата година.

Добре е да се видят европейски примери за търпение. Има отбори институции, които дълги години чакаха нов миг на слава без да  изпадат в маниакална депресия, че нещата не вървят. Става въпрос за Интер и Ливърпул. Има и клубове, които не са от най-великите, но им върви картата. Това, че Лион - отбор без харизмата на Марсилия, Сент Етиен, ПСЖ, Реймс и дори Бордо, става толкова поредни години шампион на Франция не означава нищо.

Идва Рома и ги отвява и показва селския характер на отбора. Какво да кажем за Челси, който има едва три титли на Англия в историята си и от две години се напъва да стигне финал в Шампионската лига. Заради парите на Абрамович и модната аура на Мауриньо, "сините" от Лондон са като актуална поп група, чиято сила не е в пеенето, а във визията. Може ли кварталния лондонски тим да бъде сравнен с колосите Манчестър Юнайтед и Ливърпул? Просто Дидие Дрогба не е по-голям от вековните мигове на  "Олд Трафорд" и "Анфилд роуд".

И да се върнем пак на "Армията". Функционерите вместо да говорят много, да осигурят спокойствие на Димитър Пенев, Емил Костадинов и новия треньор Стойчо Младенов и неговия щаб. За да има спокойствие по трибуните и ЦСКА да не бъде свърталище на лаици и змии.