Петър Жеков е сред тези звезди на българския футбол, които не са имали късмета да творят в днешното дигитално време, където магията им щеше да очарова хора по целия свят, благодарение на социалните мрежи.

И как иначе - 253 гола в 333 мача в елита на България е нещо епохално, като се има предвид фактът, че Жеков спира с футбола едва на 31 години.

Петър Жеков е роден на 10 октомври 1944 г. в село Книжовник, Хасковско, като футболната му кариера започва на 18-годишна възраст в Химик Дитровград. Там Жеков играе година, преди да премине в Берое през 1963 г.

Паралелно с клубните успехи, нападателят не спира да бележи и в юношеския национален отбор, преди през 1964 г. да бъде пратен при мъжете, като за България Петър Жеков има 44 мача и 25 гола, участвайки на две Световни първенства.

В Стара Загора Жеков се утвърждава като водещ реализатор и става голмайстор на първенството през 1967 с 21 гола и през 1968 г. с 31 гола. Това го води в гранда ЦСКА, където Жеков продължава да твори история.

През същата тази 68-а година Жеков извежда като капитан българския национален отбор във финала на Олимпийските игри в Мексико, където играе на Мондиала 2 години по-късно.

Жеков завършва календарната година с умопомрачителните 84 гола - 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое и ЦСКА.

През 1969 г. той става първият българин, печелил "Златната обувка", вкарвайки 36 попадения с екипа на "армейците".

Петър Жеков играе в ЦСКА до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си. С екипа на "червените" той е петкратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г. и четирикратен носител на Купата на Съветската армия (1969, 1972, 1973 и 1974).

През 69-а, 70-а, 72-а и 73-а година завършва като голмайстор №1 в българския шампионат съответно с 36, 31, 27 и 29 гола. През 1970 и 1973 г. остава на второ и трето място по голове в Европа, добавяйки към колекцията си "Сребърна обувка" и "Бронзова обувка".

Голмайсторските качества на Жеков, който е наречен Вълшебният стрелец, са признати по целия свят. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света.

В Европа Жеков също е във вихъра си, като има 7 гола в 14 мача за КЕШ, както и 2 попадения в 5 срещи в КНК.

Той е желан от Барселона, след като вкарва 2 гола на каталунците при победата на ЦСКА с 4:1 през 1970 г. в коледен приятелски мач. Режимът в България обаче не позволява на Жеков да отиде в тима на Ринус Микелс, уточняват колегите от "dsport".

На 27 май 1971 участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа, като дори вкарва гол.

Кариерата на Жеков завършва без нито един приз за футболист на годината, като през 1969 г. той остава на второ място. Въпреки това, великият нападател остава в сърцата на феновете на ЦСКА и Берое, като той е голмайстор №1 за "армейците" със 144 гола.

След края на състезателната си кариера става треньор, като води Хебър Пазарджик през сезон 1977/1978 г.

От 1985 до 1990 г. е помощник-треньор в ЦСКА като през този период печели три шампионски титли на България през 1987, 1989, 1990 г., три купи на Съветската армия през 1986, 1989, 1990 г., три купи на Народна република България през 1987, 1988, 1989 г. и една суперкупа на България през 1989 г.

През сезон 1991/1992 г. е начело на Добруджа, когато добруджанци са в елита на България, като по-късно води още Ямбол и Вихрен Сандански. За последно Жеков бе член на Надзорния съвет на ЦСКА, част от който бе до 2015 г.