Патрика: Вкарах за ЦСКА срещу Левски, а фенове надраскаха трабанта на баща ми

Петър Витанов-Патрика е роден на 19 март 1967 г. Юношата на ЦСКА е един от хората, оставили значима диря в историята на Вечното дерби. На два пъти вкарва по два гола на Левски - първо във финала за купата на 11 май 1988 година (4:1 за ЦСКА), а след това и за първенство - на 7 април 1990 година (2:2). С "армейците" e шампион на България (1987, 1989, 1990), носител на Купата на България (1987, 1988, 1989), носител на КСА (1989, 1990) и полуфиналист в турнира за КНК. Играл е още в Шумен, Славия, Етър, Янтра Габрово, както и в германския Люруп. Той говори за "Тема Спорт". Предлагаме интервюто, взето от Милен Димитров. 

Г-н Витанов, останахте далеч от футбола... С какво се занимавате?

- Имам частен бизнес.

С бившите ви съотборници виждате ли се?

- От време на време се чуваме. Той, животът, те удря наляво-надясно. А и, за съжаление, много хора си отидоха вече от този свят. Онзи ден гледах една стара снимка. Направо ми се доплака. Колко хора ни напуснаха: Румен Апостолов, Краси Досев, Трифон, Трънката, Безински, сега и Джеки...Уникален футболист и мъжкар беше Гошо... Всичките си отидоха без време.

Следите ли съвременния ни футбол?

- Ходя редовно на стадиона. Не изпускам мач на ЦСКА от 5 години.

Харесва ли ви играта и представянето на ЦСКА?

- Не съм за честата смяна на треньори. Не мога да кажа, че при Любо Пенев отборът е играл слабо, горе-долу същите бяха и футболистите. Може би някои от играчите не са харесали методите на Любо, който обича повече дисциплината. Трябваше им време на футболистите, за да заиграят както могат. Иначе Стойчо Младенов си е Стойчо Младенов, постигнал е много успехи с ЦСКА и то се вижда. Тимът демонстрира прогрес, но пък и сам знаеш какво се случва при идването на нов треньор - всички дават всичко от себе си, за да се докажат. Греъм Кери е класа над другите. Бих отличил още Мазику, Матей, Варела, Кайседо. Впечатлен съм от Турицов, Йомов, Дончев... Интересуват ме най-вече българите, чужденците - те са ясни. Те са наемници, идват и играят за пари. Някои са добри, а други абсолютни нули. Задължително е да се налагат юношите ни. Легионерите не могат никога да разберат каква е тежестта на фланелката на ЦСКА. Зарадвах се, когато взехме Калоян Кръстев. Той е младо, талантливо момче, във всички национални гарнитури се представя силно. Такива ни трябват и да им се дава шанс, разбира се. А не да се гледа краткосрочната печалба. Школа и българи - това е верният път пред ЦСКА.

Познавате Стойчо Младенов, играли сте заедно...

- Учил съм се от него, от Ради Здравков... Преди това сме ги гледали. Разкошен футболист и човек. За мен е било удоволствие и чест, че съм се опрял в него.

Ще успее ли ЦСКА да прекъсне хегемонията на Лудогорец?

- Да, абсолютно! Аз не считам, че разградският отбор ни превъзхожда с нещо. И Любо Пенев го доказа миналия сезон, като ги би два пъти, веднъж в Разград за купата и после с 4:1 на "Армията" за първенството. Имаме шансове за титлата. Но трябва да се обърне внимание и на школата. Взеха един португалец за началник, който не ставаше. Футбол не се играе с компютър. Там трябват хора, и то бивши футболисти, които разбират играта, а не само да са учили по учебник. Е, такива като Мауриньо са единици. Задължително е младите да имат някакъв пример, треньорите им да са известни футболисти, които да ги увлекат. От кого да се учат? От някой анонимник ли? ЦСКА винаги е бил ковачница на таланти. Мечтата ми е да видя 11 българи на терена с екипа на ЦСКА. Обидно ми е да гледам само две-три наши момчета в мачовете от евротурнирите. А после искаме да имаме национален отбор?

Кои бяха вашите идоли?

- Нали на мен ми викат "Патрика". Навремето имаше един френски национал - Патрик Ревели (род. 1951 г. Играл е в Сент Етиен, Сошо и Кан - б.а.). Той беше моят любимец. Имаше и брат, също добър футболист. Като деца всеки от нас си избираше псевдоним. Един беше "Кройф", друг "Гунди", трети "Пеле" и т.н. Аз бях "Патрика". И така ми тръгна този прякор, та до ден днешен. От нашитеми харесваше Стойчо Младенов. Той ми е подал ръка, както и Джеки, Мето Томанов. Не мога да подмина Спас Джевизов от по-старото поколение...

Казахте, че не обичате лигльовците. Каква беше ситуацията в съблекалнята на "Армията" по ваше време?

- Мога да я опиша с една дума - респектираща. Няма никога да забравя дебюта си във вечното дерби (31 август 1985 г.). Паднахме 1:2 на "Армията". В ЦСКА имаше цяла плеяда национали, големи играчи и личности. Сега е разглезена работа. Направиш му една забележка, той тича да се оплаква на президента или мениджъра си. Тогава беше съвсем друга работа. Тичаш като изоглавен и това е.

Имало ли е случай да ви пошляпват старите?

- Да, да, случвало се е да ни подвикват, да ни се поскарат. Но това е нормално. Ти си новобранец, ей, ще слушаш. Ние с Ицо винаги седяхме в края на съблекалнята, почти до вратата. Влизаше Манол Манолов и ни биеше по един шамар, ей така - профилактично. "Да не заспите" - така ни говореше. Е, как да му се разсърдиш на Симолията? Или пък бат Гошо ни подвикне: "Ей, малкият, я изтичай да ми донесеш екипа" или "Бегай да наредиш конусите"... И ти да се изправиш и да му се издървиш. Е, защо? Виж, тогава си имаше йерархия... Но това е съвсем друга тема. Така сме били учени - дисциплина, уважение към по-големите. Обаче виж и какво доверие към нас, малките, от страна на треньора. Няма да забравя - Пената ни изкара пет-шест човека от юношите и излязохме на "Герена" срещу Левски, бихме ги 3:1. Но ние умирахме за ЦСКА. Викаха ни "Бебетата на Пенев". Какъв трябва да си, че да пуснеш половин отбор младоци наведнъж, и то на "Герена"? Ние не предадохме никога доверието на другаря Пенев, както го наричахме тогава... (Вълнува се.) Ами Коце Янчев и Ивайло Киров? Много добри футболисти, каквито трудно можеш да намериш сега. След това при нас дойде Гошо Георгиев - Ламбадата, страхотен... В защита имахме Безински, с него спях в една стая по лагерите... Тежка работа. Национал. Рокаджия. Веднага се сещам за мачовете с Рода Керкраде. Холандците имаха един двуметров център-нападател Ван Лун. Ами, Краси, дето му отстъпваше поне с две глави, направо го изяде, не му даде да диша и в двата двубоя. Катереше му се по врата... На Панчарево бяхме в едно бунгало с Дечо Младенов и Лъчо Танев. Абе, какво да говорим... Обаче и Пената даде шанс на всички ни навремето. Гледа те преди мач и вика: "О, този няма да може да се справи". Просто усеща нещата, това или го имаш, или не. Поклон пред него... Велик!

Усещам, че се вълнувате много, докато разказвате...

- Е, как, е как... Настръхват ми космите. Виж, на тези хора навремето им гонехме топките, а по-късно бяхме техни съотборници. Една сбъдната мечта. Та аз при епохалната победа над Ливърпул с 2:0 (3 март 1982 г. - б.р.) бях зад вратата, гонех топките. И при загубата на финала за Купата на Съветската армия от Марек (0:1) през 1978-а също... Спомени, мечти... Докосваш се до футболните ти любимци... И изведнъж - хоп, тренираш и играеш редом до твоите идоли, в една съблекалня сте...

Кой е звездният миг в кариерата ви? 11 май 1988 г. ли?

- Да. (На финал за Купата на България вкарва два гола във вратата на Левски за победата на ЦСКА с 4:1- б.а.) А и освен това от този мач на Боби Михайлов кариерата му тръгна нагоре, отиде да играе и в Португалия, подписа с Беленензес малко по-късно. Шегувам се, разбира се. С Боби сме приятели и до ден днешен. Като се видим, си говорим за онзи мач.

Чувствахте ли се герой след двата гола във финала за купата?

- Не, никога не съм се чувствал герой. Да, да вкараш гол на "вечния враг" с екипа на ЦСКА за някой може би е върхът. Още от деца ни възпитаваха, че мач №1 в първенството е срещу сините. И при юношите съм ги наказвал доста често. Даже твоят колега Томислав Русев доста често ми е сърбал "попарата" като играч на Левски - Раковски. Но да се върнем на онзи финал за купата. При нас бе голямото трио - Ицо, Емо, Любо. Нямаха равни. За първия гол в 85-ата минута Стоичков ми подаде добре ивкарах със силен удар извън наказателното поле, за второто попадение секунди преди края на мача ме изведоха прекрасно и станаха нещата. После вкарах два гола на Левски и в един мач за първенството, който завърши 2:2.

Как отпразнувахте успеха във финала за купата?

- Отидохме на заведение и поляхме спечелването на трофея. Баща ми имаше трабант. Живеехме в "Дружба". През нощта, докато нашите са спали, левскари от квартала са го издраскали с пирони и са го нашарили с нецензурни надписи. Написали и "Само Левски!" от едната страна с боя. Прибирам се аз след банкета вкъщи и баща ми вика: "Я сега да ходиш да пребоядисаш трабанта." Попитах го: "Що бе?" Като слязох долу, лошо ми стана (смее се). А татко си беше левскар, Бог да го прости. Навремето е играл футбол в Левски (Русе).

ЦСКА постави висока цена на голмайстора си Кайседо

Искат 4 милиона евро