Аспарух Никодимов коментира пълното мълчание на президента Борислав Михайлов, въпреки проблемите в българския футбол.

Паро атакува остро Михайлов, засипвайки го с куп нелицеприятни епитети:

Г-н Никодимов, какво е мнението ви за разигралите се събития в българския фут­бол през последната седми­ца?
- Нека да видим какви ще са последствията. На мен лично не ми се вярва да извадят окончателно Литекс, защото това ще е съвсем пагубно за първенството. Ще останат 9 отбора, а то толкова има в Латвия и Андора. Това ще е един невиждан фарс. Ние с пъл­на сила сме се насочили към ни­вото на футбола в тези дър­жави... Другото, което е - ако извадят Литекс, ще има два ощетени клуба. От една страна Ловеч, а от друга -Левски, защото изведнъж ще изостане на 5 точки от Лудогорец. И в Разград практичес­ки си стават шампиони, а доиграването на първенството ще е безсмислено. Друг е въпросът, доколко леги­тимно е това първенство без ЦСКА. Така че е най-добре да не се стига до сценарий с из­важдането на Литекс, защо­то последствията ще са мно­го сериозни. Иначе в БФС си пишат правилници, после ги спазват за едни клубове, а за други - не. Това са стари прак­тики и във футболния съюз са добре известни с непоследо­вателните си действия. А какво да кажем за големия пре­зидент? Не сме го чули и една думичка да обели след сканда­ла на „Герена". Не го знаем да­ли изобщо е в България, или е зачезнал някъде по Карибски­те острови в нелегалност. Поне да даде някакво мнение за цирковете в последната седмица. Вместо това тои се крие зад цялата си клика от служители. Жалко ще е да изхвърлят Литекс, защото този отбор спечели симпа­тии в последните няколко се­зона с налагането на млади иг­рачи, с продажбата им, както и с евтините чужденци, но с много висока класа като Асприля. Но ако все пак извадят клуба от елита, трябва да разкарат и съдията Георги Йорданов. Той не трябва да свири повече, защото двойни­ят му аршин беше повече от очевиден и вече е тотално компрометиран.

Мачът Левски - Литекс отприщи вълна на недовол­ство и атаки срещу БФС, изг­лежда ги подкрепяте?
- Тези промени в БФС тряб­ваше да се поискат много от­давна, а не едва след настоя­щия случай. БФС отдавна трябваше да бъде издухан. Отделен е въпросът, че пре­зидентите изобщо нямат място в Изпълкома. Така че това искане за оставки е мно­го закъсняло. Сега Левски са ощипани и затова искат оставки. Защо си траеха досега, защо преди не поискаха промяна във футбола? Защото не им отърваше, естествено. Така че на тях не им отива да се правят на принципни.

Изчерпа ли се Борислав Ми­хайлов като ръководител на футбола?
- Отдавна се е изчерпал, ако изобщо някога се е зареждал като такъв... Той се покри покрай скандалите с Платини. Но не става така. Ти си прези­дент и носиш отговорност за целия български футбол. А на­шият човек се крие! Той няма да вземе еднолично решение нито за Литекс, нито за как­вото и да е било друго. Но трябва бързо да се реагира по такива важни въпроси. А ние тук си изчакваме тихичко, за­митаме под килима и чакаме да мине време, че хората да забравят скандалите. По съ­щия начин се действаше с ЦСКА - проточиха се нещата, "увъртяха" се и после - бум при аматьорите. После ни мота­ха и с новото дружество. Ако беше сега Иван Славков-Батето президент на БФС, щеше да излезе, да каже два-три ла­фа, да разсмее хората, да ос­вободи малко напрежението. Но настоящите ръководите­ли нямат такива качества. От време на време излезе някой от периферията, каже някакви щуротии и после пак се покрият. И та­ка си дъвчем едно и също месе­ци наред, тупкаме си топка­та и българският футбол бав­но потъва в тресавището. Президентът трябва да дава тон на футбола в България, а нашият ръководител дори не смее да ходи на мачовете на грандовете. Появява се само от време на време в Разград, като станат шампиони, да се покаже пред хората и дотам. Но не става така. Да дойде на мач на Левски, на ЦСКА. Да ви­ди какво мислят хората за него...

Казахте, че президентът трябва да дава тон на бълга­рския футбол. В нашия слу­чай май звучат чалга рит­ми...
- Това си е слабост на всеки човек, това е личен живот. Мен ме интересува общест­веният живот на президен­та. А той трябва да е като майка и баща за българския футбол. За жалост нищо подобно не виждаме.