Когато Томислав Стипич на една пресконференция обяви, че ЦСКА ще се бори за място в Топ 5 много хора, включително и аз, бяха скандализирани. Първите четири кръга обаче показват, че хърватинът дори е бил оптимист. В сегашния си вид ЦСКА трудно ще може да се пребори за място в Топ 8. Това са тъжните факти. Отборът има цифром и словом една победа в последните си десет официални срещи и тя дойде срещу основен кандидат за изпадане. Спартак и Славия надиграха категорично актуалната трупа в червено и само вещите намеси на Дюлгеров и Бусато спестиха още по-големи резили. А отборът от село Бистрица направи без да иска невероятна услуга на ЦСКА с отлагането на мача, защото ако се беше играл резултата почти сигурно щеше да е подобен.

Че селекцията е страшно закъсняла е ясно и на малките деца. В момента има само Годуин Коялипу в атакуващ план, а той очевидно все още е в процес на адаптация. Ако обаче не му се получат нещата няма План Б. По крилата положението е същото с Локило и Фаетон. Нещата в халфовата линия са не по-малко притеснителни. Истински опорен халф липсва, след като Амос Юга беше пратен да рита в Б група. По този начин се губи и цялата ефективност на Марселино Кареасо, а норвежците очевидно са тотално загубили форма. За момента единственият светъл лъч е класата на Бусато, която бе демонстрирана и в събота, но бразилеца няма как да печели мачовете.

Добър въпрос е чия е вината. За забавената селекция със сигурност е на скаутите и директорите, които е редно поне да обяснят какво и защо се е случило. Оправданието с многото откази донякъде е валидно. Аз нямам съмнения, че много читави футболисти не искат да ритат в родната лига. Също така обаче е факт, че другите отбори успяха да си намерят адекватни попълнения. С други думи въпросът е да имаш и резервни варианти при отказ, а не в средата на август тепърва да търсиш хора на пост, за който нямаш нито един смислен играч.

Като цяло актуалното положение и в организационен и в спортно-технически план много напомня на средата на 90-те години. Тогава в ЦСКА влезе Илия Павлов с целия ресурс на Мултигруп. Очакванията бяха за връщане към най-славните времена, а реалностите бяха две поредни пети места и серия от чудовищни резили. При Павлов нещата започнаха да се получават чак през пролетта на 1996 или цели три години след влизането му в клуба. Силно се надявам да не гледаме втора част на този филм. За целта обаче трябват спешни мерки на всички нива!

АВТОР: НИКОЛА ДЪРПАТОВ ЗА NOVINATA.BG