Ръководството на ЦСКА е обещало да премира отборите, които откраднат точки от Левски до края на първенството. След равенството на шампионите с Ботев (2:2) в Пловдив разликата между вечните съперници е само 4 точки.
Шефовете на ЦСКА са обявили, че ще дадат 100 000 лева на всеки отбор, който победи "сините". Идеята не бе чужда на "червените" шефове и преди, но заради сериозната преднина на шампиона, те се бяха отказали от нея.
След като Левски загуби 2 точки в Пловдив, от Борисовата градина се надяват, че това може да се случи отново. В предстоящите кръгове до края на първенството програмата на ЦСКА е доста по-лека от тази на Левски. Феновете на "червените" се надяват Берое, Локо (Сф) или Литекс да препънат "сините" и титлата да се озове на "Армията".
В същото време в Борисовата градина се заговори, че заради доброто представяне срещу "железничарите" и категоричната победа играчите ще получат премии в размер на 2000 лева.
Откакто Митал купи ЦСКА през декември миналата година, футболистите не са получавали бонуси. Те започнаха първенството с 2 равенства, а трите поредни победи след идването на Стойчо Младенов бяха последвани от загуба от Левски и отпадане от Берое за купата на България. Това накара шефовете да стопират премиите до края на шампионата.
веселяк
на 03.05.2007 в 09:47:09 #239и кво сега ....шампион е ЦСКА
NASKO SIRAKOVx4
на 02.05.2007 в 19:02:52 #238В годините на преход българското общество претърпя коренна промяна. За жалост все повече се убеждаваме, че тази промяна е повече към пошлостта и материалното, отколкото към някакви духовни нужди. Футболът разбира се не остана по-назад и също пое по пътя на приспособяването към новите условия. В новата футболна джунгла, в която ролята на държавата беше сведена до минимум, все повече изпъкна ролята на демокрацията, т. е. на парите, като решаващ фактор. Разбира се наред с парите изпъкна нуждата от добри организатори и ръководители. При разглеждането на успехите на българските отбори в периода 1990-2006 г., може съвсем спокойно да се твърди, че в тази нова система най-добре се е приспособил отборът на Левски София. Спечелените от Левски 7 титли, 8 купи, влизането в Шампионската лига и достигането до 1/4 финал и 1/16 финал в турнира на УЕФА, го правят най-успешния отбор в новата ни футбола история. Приносът на Левски се допълва и с участието на осем футболисти от Левски при най-големия на националният отбор на световното в САЩ 94. В годините 1990-1995 се наблюдаваше едно много силно родно първенство. Причината за това беше може би все още набраната инерция от социализма. За жалост именно тогава българските тимове се представяха ужасяващо на европейската сцена, като единствено добро впечатление оставиха мачовете на ЦСКА срещу Парма и Ювентус и на Левски срещу Глазгоу Рейнджърс и Вердер. Падението в евротурнирите на отборите се дължеше и на променената турнирна схема (шампионът ни три години поред не беше допускан да участва за КЕШ) и на изравняването на нивото на игра и подготовка на предишните аутсайдери с отборите от средноевропейска класа. В средата на 90-те все повече родни бизнесмени започнаха да навлизат в родния спорт. Най-голямата българска компания Мултигруп стана притежател на ЦСКА, кредитните милионери от Пловдив купиха Ботев, оръжеийният бизнесмен Николай Гигов стана последователно собственик на двата Локомотива от Пловдив и София, Славия се обвърза с бившата застрахователна групировка СИК, а бизнесменът от Ловеч Гриша Ганчев създаде Литекс. Единствен Левски остана без крупен собственик. Начело на тима продължи да бъде Томас Лафчис, който благодарение на умелата клубна политика и неспиращите трансфери на играчи на Левски към Германия успяваше да поддържа клуба. Лафчис не спираше своите играчи за чужбина както сегашното ръководство и веднага щом се появеше оферта за 1 млн. марки, моментално приемаше. Така към Бундеслигата поеха Хубчев, Боримиров, Янков, Цветанов, Христов. Допълнителни спонсори на клуба в различни периоди бяха Пепси и ВИС-2, като годишната сума отпускана от тях за да грее логото им на синия екип беше около 250 хил. марки. След безспорната хегемония на Левски в годините 1993-1995, маркирана с знаменателни победи на преките конкуренти, другите водещи отбори решиха че все пак и на тях се полага да печелят титли и купи. Така в следващите 10 години всеки от големите клубове освен Локо СФ, печелеше купи. След всяка титла или купа журналистите и запалянковците на противника оценяваха успеха като купен и постигнат в резултат на задкулисни игри. Обратно на тях привържениците на отбора победител се скъсваха да обяснват как отборът им е имал тотално преъзходство и е мачкал противниците си. Върхът на простотията в периода 1995-1999, беше останалото в аналите като „титла за купа” приятелско договаряне между ЦСКА и Литекс през пролетта на 1999 г. Тогава ми падна много мнението за привържениците на ЦСКА, които се радваха като обезумели след финала за купата на Армията завършил 2:1 и последван от масово нахлуване на щастливи фенове на терена. Виждайки разиграващата се порнография в първенството ни, новите ръководители в Левски решиха че отборът има право да се защити. Да защити себе си и своите привърженици. Така къде с игра, къде с извънфутболни средства Левски постигна нова хегемония в родното ни първенство, гарнирана с 3 титли и 2 купи. Предвид недостойните за феърплея събития, действията на ръководителите на Левски са напълно оправдани. Могат да бъдат дори сравнени с една сцена от култовия филм „Кръстникът”, в която донът отговаряйки на нападките на жена си по повод извършените от него престъпления, заяви че просто е защитил семейството си. След периода на хегемония на Левски, дойде хегемонията на ЦСКА, воден от новият най-богат българин – Васил Божков, и титлата на Пловдиското Локо управлявано от ВАИ Холдинг. През 2006 г. отново Левски стъпи на върха в родния ни шампионат. Много хора ще кажат, че това че другите отбори са играли нечестно не оправдава действията на Левски. Да, наистина е така, но мисля че успехите на Левски в Европа, оправдават това. Нека напомним, че Левски направи уникален поход в УЕФА достигайки до 1/4 финал и изигравайки 14 мача, отборът се класира и в така мечтаната Шампионска лига. В заключение трябва да се каже, че пътят за развитието на родния футбол е наличието на честен футбол, развитие на детско-юношеските школи и клубните бази, разбира се не на последно място и възраждането на футболното съперничество между Левски и ЦСКА.
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:52:40 #237Non Mollare Mai
на 02.05.2007 в 17:52:11 #236В продължение на повече от година знайни и незнайни люде ни облъчваха с теориите на конспирациите. То не бяха дадени титли, връщане на вересии, шампиони докато бъдат поставени при жребия и още други по-незначителни дивотии. Целият ни футбол заприлича на предаването на Сашо Диков, който се съмнява във всичко и във всички. Нормално е да се съмняваш, ако погледнеш какво става в милата ни държава във всички сфери на обществения живот. Но ето, че родният ни футбол показва учудваща жизненост, въпреки и напук на обкръжаващата канцерогенна среда. Настанаха дните на чудесата в българския футбол! Водещите отбори показват, че са живи от известно време насам. Доказват го последните мачове, в които Левски не успя да взема трите точки, а можеше да си тръгне и без нищо от Пловдив, както и мачът между другите два претендента за титлата ЦСКА и "Локо" София. В тях властваше футболът! Впрочем възходът на българският футбол е явен, въпреки че мнозина не желаят да го признаят. Тенденцията започна с мъчителното завръщане в топ 21 на ранглистата на УЕФА, което ни дава право на общо 4 отбора за ЕКТ, продължи с още по-трудното ни задържане там, за да се стигне до скокът преди две години, когато взехме небивалия коефициент от почти 9 точки за една година, и нелошия коефициент от малко повече от 5 точки за настоящия сезон. Тези точици малко по малко ни издигаха в ранглистата на УЕФА и от следващия сезон ще стартираме на заветното 15-то място с повече от 2 точки преднина пред Гърция, която обаче ще трябва да се бори със своеобразен "хендикеп" заради участието на 6 гръцки отбора в надпреварите, а извоюваните от дадена страна точки се разделят на броя на всички нейни отбори. Ние ще бъдем "ощетени" пък от факта, че подгласникът в шампионата и носителят на купата ще започнат в ЕКТ от втори предварителен кръг на УЕФА, а не от първи, което ни носеше лесни точки срещу слаби противници. Така, шансът да влезем групата на 15-те, даваща право на два участника за шампионската лига, е реален. А българският футбол изглежда върви нагоре напук на обкръжаващата среда.
raev
на 02.05.2007 в 17:48:47 #235В Русия са само Чебурашка и крокодила Гена, за какво да ги защитава
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:42:54 #234Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:41:25 #233Ти стоиш пред мен сега.... нека тя да ти прости
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:37:44 #232Багере,да не заспа бре
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:34:14 #231ФАВОРИТ
на 02.05.2007 в 17:29:45 #230Много пише явно......или сега го мисли
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:29:00 #229айде Багереееееееее
APOCALYPSE
на 02.05.2007 в 17:24:14 #228Bulldozer Регистриран на: 11.04.2006, 11:07 Аре пускай, че требе си ходим, бре!
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:23:35 #227Багере,браво
APOCALYPSE
на 02.05.2007 в 17:20:45 #226Ole Регистриран на: 18.04.2006, 15:14 Мараба!
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:19:58 #225APOCALYPSE
на 02.05.2007 в 17:17:13 #224Bulldozer Регистриран на: 11.04.2006, 11:07 Много повече сме отколкото си милиш...
ФАВОРИТ
на 02.05.2007 в 17:16:47 #223Да не оставате с грешно впечатление -не съм расист,антихрист а съм националист...човек ,който уважава всички етноси стига да не пречат на мира и благополучието на собствената му Родина ! Народ ,който не познава Историята си е обречен да повтаря грешките от миналото ...
ФАВОРИТ
на 02.05.2007 в 17:12:16 #222Багер не питам,аз си знам! Аз съм от поколението \на 31 съм\ които сме учили история .....на продажните ренегати измислили "турското присъствие " не вярвам ,ходил съм в Батак и съм гледал костницата ......аз съм Българин,знаещ и познаващ Българската история ......ако ме интересува нещо....мога да чета и го научавам ,но благодаря за предложената ти помощ !
Xa-x@v
на 02.05.2007 в 17:08:08 #221Багере,няма ни на сайта бе сами останахме май
ФАВОРИТ
на 02.05.2007 в 17:02:27 #220[16:54:30] azsamfavorit каза: Възпоминания от Батак (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече.