На пръв поглед играта в ЦСКА не върви поради липса на качествени нападатели.

Когато няма кой да вкарва голове, ефектът е нулев. Ако вникнем обаче по-задълбочено в "червения" състав, ще видим, че коренът на проблема се крие в опорния или в опорните полузащитници. Без тях ЦСКА прилича на армия без генерал, която се лута на терена като разбита команда.

През пролетта и есента на 2005 година "армейците" изнесоха серия от силни мачове благодарение на желязната ос, която свързва защитата и нападението. Тогава, както и сега, треньорите се доверяваха не на един, а на двама опорни халфове. През шампионската пролет с тези функции бяха нагърбени Тодор Янчев и Беноа Кое, а след това Мурад Хидиуед и Сергей Якирович.

През пролетния полусезон на 2006 година бе извършена поредната треньорска рокада. Пламен Марков замени Миодраг Йешич.

Той завърши шампионата с почти същата схема и остави Сергей и Мурад да действат като двойка опорни полузащитници. Формата на Якирович обаче рязко спадна и феновете започнаха да го критикуват. В същото време Пламен нямаше почти никакви варианти за дефанзивен халф и това налагаше изпълнителите да останат същите.

През лятото пък Хидиуед напусна ЦСКА и дупката пред централната защита зейна още повече. За капак Сергей Якирович продължи да върви устремно назад и Пламен Марков се видя в чудо. Наставникът се принуди да закотви на пейката босненския национал и да пробва варианти с други изпълнители на горещия пост.

Георги Илиев бе преквалифициран от офанзивен халф в опорен полузащитник. Експериментите обаче не спряха. В някои от двубоите се стигна и до там, че като партньор на Илиев действаше Тиаго Силва. Испанецът Фернандо Мартос също бе пускан на тази позиция, но тотално разочарова. Полза от многобройните опити на Марков нямаше.

Тогава Пламен реши да се довери на познатия боец - на универсалния Йордан Тодоров. Почти цялата есен Жоро Илиев и Данчо бяха опората в средната линия на "червения" отбор. Двамата успяха да се справят, но това им аплоа не позволяваше да разгърнат изцяло потенциала си. От което губеше и ЦСКА като цяло.

Данчо Тодоров е силен на друго място на терена. Край дясната тъчлиния. Било то като десен бек или като десен външен халф. С привличането на Петре бе повече от ясно, че Йордан ще е най-полезен в дясната част на отбраната. Но Марков постави Тодоров като опорен полузащитник, с което възникнаха пробойни в ариергарда.

Вярно, Кирил Котев се стараеше много като десен бек, но и най-непосветените фенове разбраха, че там трябва да е Данчо. Нагърбването на Георги Илиев с повече разрушителни функции пък не позволяваше на халфа да демонстрира конструктивните си качества.

От което отново си патеше като цяло ЦСКА. Изправен пред огромната трудност, Пламен Марков наложи в края на есенния полусезон схема не с двама, а с трима опорни полузащитници (3-3-1-1) - Данчо Тодоров, Георги Илиев и Роберт Петров. Идеята бе да се заздрави "червената" цитадела, с което обаче поспадна чувствително атрактивната и офанзивна игра. Леката програма не доведе до издънки в мачовете, а ремито на Левски в Ловеч позволи на ЦСКА да се приближи само на две точки от вечния си съперник.

Марков обаче много добре знаеше, че през зимната пауза трябва на всяка цена да си осигури качествен опорен халф. Поради тази причина трима играчи на този пост попаднаха в трансферния му списък. Пламен държеше най-вече на Даниел Моралес и в крайна сметка го получи. Интересното е, че бразилецът натрупа опит като дефанзивен полузащитник в последните години, тъй като при престоя си в Нафтекс играеше ляв бек и ляв външен полузащитник.

Минусите в играта на Даниел са невисокият му ръст и липсата на добър отскок. Но плюсовете са далеч повече - борбеност, голямата рутина, точния пас, вкусът към атаката. Естествено Моралес не е от ранга на Хидиуед, но с неговото идване Марков ще разреши някои от ребусите.

При това положение Данчо Тодоров ще може да се завърне вдясно на отбраната, където е силата му. А Моралес ще си партнира заедно с Георги Илиев, ако разбира се Марков отново предпочете схема с двама дефанзивни полузащитници.

Бразилецът Даниел Моралес ще стане петият чужденец типичен опорен халф, който ще играе в ЦСКА. Преди него на тази позиция червената фланелка носеха малтиецът Стефан Джилио, французинът Беноа Кое, мароканецът Мурад Хидиуед и босненецът Сергей Якирович. Прави впечатление, че и четиримата са класни футболисти, особено Кое и Хидиуед.

Най-дълго на "Армията" се застоя Якирович, който е в тима от лятото на 2005 година, но сега е на път да бъде трансфериран в австрийския Пашинг. Той има и най-много мачове за ЦСКА от всички чуждестранни опорни полузащитници, носели фланелката на най-титулувания български клуб.

Единствено французинът Кое успя да спечели титлата на България, като това стана през 2005 година. Начело на отбора тогава бе сърбинът Миодраг Йешич. Хидиуед и Якирович имат по една купа и Суперкупа на страната през миналата година. От четиримата чужденци, които са играли като опорни халфове, само Стефан Джилио си тръгна с празни ръце от "Армията". Той обаче впечатли с отличния си вкус към нападението.
Миодраг Йешич бе треньорът, който използва за първи път двойка опорни полузащитници, съставена от чужденци. Сърбинът заложи на Якирович и Мурад Хидиуед и двамата се разбираха безупречно през есента на 2005 година.

Евгени Йорданов бе преквалифициран от Феро по принуда

Освен Йордан Тодоров и Георги Илиев на "Армията" са се подвизавали и други, които не бяха опорни халфове, но по принуда действаха като такива. Списъкът е дълъг, но ние ще припомним само два случая от последните години. 

През есента на 2004-а типичният нападател Евгени Йорданов бе върнат в по-задни позиции. Той пристигна като таран и голмайстор на "Б" група от Македонска слава през лятото на 2003-а. Но точно след година заигра в друга част на терена. 

Ферарио Спасов търсеше заместник на продадения в Русия Светльо Петров и нямаше вариант освен Йорданов.

"Кого ли не пробвах. И Гъргоров, и Муджири, но те са далеч по-офанзивни футболисти. Евгени се справи много добре с новите си функции", спомня си Феро.

Мурад Хидиуед бе използван като опорен халф от Миодраг Йешич и Пламен Марков, въпреки че не е такъв тип футболист. В Литекс той играеше като офанзивен полузащитник.

В Борисовата градина изпуснаха златен шанс с Асен Букарев. Юношата на "армейците" цял живот е играл като централен нападател в ЦСКА, но така никой не забеляза, че Буки може да действа прекрасно като опорен халф. Едва след като отиде в Черно море, Вили Вуцов откри къде Букарев е най-ефективен и започна да го налага на този пост. По-късно в Левски Станимир Стоилов продължи да пуска Буки като дефанзивен халф.

Станислав Ангелов също в някои мачове играе като опорен халф при "сините". Нещо, което остана незабелязано от треньорите, когато Пелето бе в ЦСКА.   

Топ 15 на "Армията"

1. Стефан БОЖКОВ (1948-60)
2. Гацо СТОЯНОВ (1949-60)
3. Никола КОВАЧЕВ (1957-66)
4. Панталей ДИМИТРОВ (1958-1964)
5. Аспарух НИКОДИМОВ (1964-75)
6. Боби СТАНКОВ (1961-73)
7. Радослав ЗДРАВКОВ (1980-86)
8. Георги ИЛИЕВ-Майкъла (1976-78, 80-84)
9. Костадин ЯНЧЕВ (1984-91, 93-95)
10. Ивайло КИРОВ (1984-94)
11. Марин БАКАЛОВ (1989-91)
12. Иво СЛАВЧЕВ (1996-99)
13. Филип ФИЛИПОВ (1990/91, 93-98)
14. Светослав ПЕТРОВ (1999-2004)
15. Тодор ЯНЧЕВ (2000-2005)
Заб. Поради своята универсалност някои от тези футболисти са се подвизавали и на други постове    

ЧУЖДЕНЦИТЕ
Стефан ДЖИЛИО (Мал) (пролет 2000 и 2001/02) 31 мача, 10 гола
Беноа КОЕ (Фр) (пролет 2005) шампион на България 16 мача, 1 гол
Мурад ХИДИУЕД (Мар) (сезон 2005/06) Купа и Суперкупа 30 мача, 11 гола
Сергей ЯКИРОВИЧ (БиХ) (от лятото на 2005) Купа и Суперкупа 46 мача, 3 гола