Сръбският вратар на ЦСКА Оливер Ковачевич бързо извървя пътя от върха до дъното, след като бе единственият представител на родната "А" група на Световното първенство по футбол в Германия това лято, където бе в състава на Сърбия и Черна гора, а в момента е трети вратар в тима на ЦСКА, като дори не попада в групата за мачовете на отбора. Потърсихме стража за мнението му около статута му при "армейците", бъдещето и отношенията в отбора.

- Оливер, все по-усилено се говори, че ще напуснеш ЦСКА през зимния трансферен прозорец. Каква е ситуацията с теб?
- Аз лично не искам да напускам отбора. Всичко тук е перфектно, разбира се с изключение на това, че не играя. Но аз имам договор за още две години с клуба, тренирам сериозно, готвя се индивидуално и чакам своя шанс. Ако ЦСКА обаче смята, че няма нужда от мен, тогава ситуацията се променя. Пак повтарям - моето лично желание е да съм на "Българска армия".

- А разговарял ли си някого от ръководството на клуба относно съдбата ти?
- Не съм говорил с никого за това. Искам да подчертая, че нямам абсолютно никакви проблеми от самото начало на престоя ми в ЦСКА. От клуба са коректни, не срещам никакви трудности каквото и да става.

- Имаш ли някакви предложения от чуждестранни отбори?
- Засега нямам никакви предложения. Признавам, че не съм и търсил клуб, в който да преминавам, защото искам да играя в ЦСКА. До зимата обаче има достатъчно време, зависи как ще се развият нещата. За момента не мисля за преминаване в друг клуб.

- Смяташ ли обаче, че получаваш достатъчно шанс да покажеш качествата си. Все пак от участник на Мондиал 2006 стигна до трети вратар в ЦСКА и рядко попадаш дори в групата...
- И на мен не ми е приятно това, което се получи. Изтървах началото на подготовката на тима, тъй като получих по-дълга почивка заради световното първенство. Бързо обаче си върнах формата и в момента се подготвям индивидуално, тренирам на пълни обороти и само чакам шанса си, за да се докажа пред треньорите. Имам голямо желание да играя. Не губя надежда, че ще ми бъде даден шанс да покажа на какво съм способен.

- Говори се, че ЦСКА ще има нов собственик. Не може тази тема да не се дискутира в съблекалнята и по време на тренировките.
- И ние, както и всички други, само четем по вестниците за евентуална смяна на собственика. Никой от нас обаче не знае нищо повече от това, което излиза по медиите. Каквото и да стане, ние сме сключили договори с ПФК ЦСКА АД и сме собственост на клуба, а не на конкретен човек, така че просто ще приемем ситуацията.

- Излезе информация за скандал между лидера на "армейците" Велизар Димитров и старши треньорът Пламен Марков. Какво можеш да кажеш по въпроса?
- Нищо не знам, само четох днес в пресата и от там съм запознат с конкретната случка. Говорят, че Велизар имал различно мнение от треньора и затова не се разбирали. Аз не мога да коментирам ситуацията между тях двамата. Нормално е всеки да има собствено мнение по различни въпроси. Този, който решава обаче, е треньорът.

- Наред ли е всичко в отбора? Говори се, че атмосферата в съблекалнята е доста тягостна, някои не си говорят.
- Не съм усетил такова нещо. Още откакто пристигнах в ЦСКА колективът е на ниво. Всички тренираме с желание, раздаваме се максимално на тренировките и срещите на тима. Няма конфликти между някого в съблекалнята. Така че това не отговаря на истината.

- Смяташ ли, че ЦСКА има сили да догони Левски и да се пребори за шампионската титла?
- Признавам, че шест точки в българското първенство са доста сериозна преднина. Левски обаче не е машина, отборът тепърва навлиза в тежък цикъл от срещи. Смятам, че до края на полусезона има къде да загубят точки. Ние пък ще се стараем да ги следваме плътно и да използваме всяка тяхна грешка.

- Въпросът е обаче имате ли сили да се преборите със "сините"...
- Виж сега, футбол е - всичко може да се случи. Вярно, че е клише, но е възможно и Левски да загубят някъде. В България има достатъчно отбори, които могат да им се противопоставят. Както ние водехме миналата година със 7 точки, а накрая изпуснахме титлата, така и тази година нещата могат да се обърнат и ние да триумфираме накрая. Ще се борим докрая.