След загубата на ЦСКА от Стяуа с 0:2 в Клуж, най-лесно е да бъде обвинен Вальо Илиев за шпагата на голлинията, а не Зику за пропуска.

На първо четене крайните цесекари бяха готови да прекръстят фамилията на Вальо на Илиеску заради прекалената преданост към Стяуа срещу отбора на неговата душа, както той нарича своя ЦСКА.

Но когато „червеният” фен се размисли, е достатъчно да се сети само за два момента, свързани с Вальо Илиев. Единият е от есента на 2005 година, когато на мача-реванш на „Анфийлд” ЦСКА победи действащия европейски клубен шампион Ливърпул с 1:0 след фамозен диагонален удар в обратния ъгъл тъкмо на Вальо.

Това бе двубой от трети последен квалификационен кръг за влизане в Шампионската лига. Той не донесе класиране на ЦСКА срещу Ливърпул. Както от времето на Стойчо Младенов на четвъртфинал за КЕШ и неговите два гола на 17 март 1982 година. Но бе от поредните, които влизат в червената антология и тези на българския клубен футбол.

Вальо Илиев даде всичко от себе си и в плейофния кръг срещу Байер (Леверкузен) в Германия и на „Армията”. По този начин той бе един от футболистите на ЦСКА с основна заслуга за влизането в групите на УЕФА.

Другият момент, свързан със сина на вратаря на „червените” Илия Вълов, е мач-реванш от първия кръг за Купата на УЕФА през септември 2006. В първия двубой в Истанбул ЦСКА загуби от Бешикташ с 0:2. Точно, както сега падна от Стяуа в Клуж със същия резултат. На реванша преди пет години „армейците”, под ръководството на Пламен Марков, го докараха до 2:0 в редовното време и после бяха отстранени, след като в продълженията „орлите” вкараха два гола за крайното 2:2. Любопитно е да се припомни, че пламъкът на надеждата тръгна от първия гол за 1:0, отбелязан в 60-ата минута от... Вальо Илиев. А второто попадение бе дело на също така сърцатия Сашо Тунчев.

В мача-реванш със Стяуа ЦСКА трябва да си пожелае подобрен вариант на онзи двубой с Бешикташ отпреди пет години. Дали да бъде 3:0 в редовното време или победно попадение в продълженията, или в краен случай класиране за групите на Лига Европа с дузпи, няма значение.

От първия мач между Стяуа и ЦСКА се видя, че сърцатият Вальо Илиев се хвърля в прекия и в буквалния смисъл за отбора, за който играе. Което показва, че е професионалист. В ситуацията, в която той се хвърли на шпагат пред Зику, румънецът имаше време дори да обработи топката, а после трябваше да я копне. Ясно е, че не може да бъде гениалният Митата Якимов, който в кариерата си има много такива голове, където финтира защитник или вратар и после леко я „качва” над него в мрежата.

В интерес на истината Зику съвсем не е лош играч, но точно в този момент постъпи като „марда” и отигра по най-безотговорен начин положението. Никой няма да помисли, че бившият играч на Динамо (Букурещ) няма да иска да отбележи на вечния враг Стяуа. Нека тогава да се амбицира и да го направи в София. А Вальо, или някои от другите защитници на Стяуа, нека да си се мятат на шпагати. Просто в такива ситуации Зику трябва да бъде майстор докрай.

В ЦСКА не е достатъчно да спасяваш отбора само в мачове като този срещу Черноморец. И като стана дума за бургаския тим, трябва да се спомене, че дали случайно или не, но юношата на Левски Борислав Балджийски, играл като „Балтийски”, направи каквото можа като контузи Апостол Попов. Така сработеният дует в защита Попов-Стоянов се разпадна и последствията бяха очевидни.

През 1982 година в един мач между ЦСКА и Етър на „Армията”, защитникът на „виолетовите” Красимир Калчев контузи тежко Пламен Марков откъм сектор „В” и липсата на плеймейкър се отрази пагубно на срещата от първия полуфинал за КЕШ между ЦСКА – Байерн. Във въпросния мач „армейците” все пак постигнаха историческа победа с 4:3, след като в 18-ата минута водеха с 3:0. В същия този двубой не игра и Спас Джевизов, който по криворазбрани правилници на БФС бе наказан да не играе в международен мач заради провинение във вътрешна среща. Но това е друга тема...