Единият е роден в Утрехт, а другият в София. И двамата бяха централни нападатели, сега са треньори. И това, ако не е орисия. Любо Пенев и Марко ван Бастен да са родени на една и съща дата - 31 август. Е, "лалето" е набор 1964, а Любо 1966. Но и двамата в момента карат феновете да си спомнят за техните великолепни изпълнения на терена.

Сега са се устремили към пробив в треньорската кариера. Марко мина през Аякс и националния тим на Холандия. Любо също мина през нашия национален тим, но като помощник на Пламен Марков. А от пролетта на 2009 година смени в ЦСКА легендарния си чичо - Димитър Пенев.

Ето тук е разковничето на голямата амбиция на Любо. Много роднини са страдали и във футбола, и в киното, и в музиката, че са в сянката на своите бащи и чичовци, когато упражняват една и съща професия.

Като футболист Любо успя да се измъкне от всякакъв вид опекунства и сенки, за да направи феноменална кариера в Испания. Реал (Мадрид) му бяха абонати с не един хеттрик. На европейското първенство в Австрия и Швейцария миналата година нападателят на Валенсия Давид Вия, роден в Ландрео и преминал през Хихон и Сарагоса, полудя от радост, след като чу името на Любо Пенев.

Съвсем спонтанно заяви, че Валенсия все още се прекланя пред огромния талант на Пенев. След като европейският шампион с Испания и голмайстор на континенталното първенство за 2008 година сипе тези похвали, какво повече може да се каже. Всъщност може.

Неотдавна Предраг Миятович бе в София и сподели, че Любо Пенев буквално го е въвел в атмосферата на футболния клуб Валенсия. Да не говорим, че когато стана шампион и носител на Купата на Испания с Атлетико (Мадрид) под ръководството на Радомир Антич, сърбинът твърдеше наляво и надясно, че Любо му е като син.

Не случайно, когато зае поста на старши треньор в ЦСКА, Любо каза, че през цялото време, докато е бил в Испания, се е учил от своите наставници. Според стандартите на най-титулувания клуб в България - ЦСКА, а това означава и тези на Любо, първият му полусезон като клубен треньор не бе особено успешен.

ЦСКА бе с нарисувана титла, която изгуби най-вече в прекия двубой с Левски. Всички се учудваха как нахакан и със самочувствие бивш играч на "червените" не приложи най-правилната тактика за двубоя срещу "сините" и следващия с Черно море във Варна.

Последвалите събития обаче показаха, че Любо е бил прав, когато като круши започнаха да капят уж твърди титуляри в Борисовата градина, както и не толкова забележими футболисти, които търсеха само финансова изгода на "Армията".

В контролите в Австрия, които започнаха катастрофално, всъщност Пенев направи тактическа вихрушка и къде по едно полувреме, къде по по-малко видя кой му трябва
и кой не. Видя и кои чуждестранни футболистчета бяха доведени да намерят пристан в ЦСКА само за премии и заплати. Да, ама не се получи! Любо заложи на българското.

Псевдоорисници се чудеха как ЦСКА ще играе с момчета от Ботев (Пд), Сливен и Пирин. Любо обаче въобще не им обърна внимание. И продължи да следва странната за някои трансферна мода да не търси бойци с минала слава, които търкат резервните скамейки по средни футболни отбори в Европа или залязващи звезди, които дават повече интервюта, отколкото да вършат нещо на терена.

Също така за разлика от минали треньори успя да промени Данчо Тодоров. Всички си спомнят оня наказателен жест на Любо, когато Тодоров се намуси публично на мача с Ботев (Пд) в миналия шампионат и после бе наказан лично от треньора си да не играе в Бургас срещу Черноморец и започна като резерва с Левски.

Може би беше грешка тогава, че не започна от началото на мача със "сините",която и да е коствала донякъде първенството, но сега Данчо не спира да повтаря: "Любо беше прав
за всичко."

И се видя, че може и пак да изпуска положения, но отново играе за ЦСКА със същия плам, с който го виждахме в най-силните му години. Апатията е изчезнала и той отново заедно с Тошко Янчев е пример за младите.

Като стана въпрос за младите, преди началото на сезона се питаха доста хора защо Тонев е в Сливен, а Тошев в Черноморец. Вратите на двамата пак ще са отворени за ЦСКА, но Любо изуми в двата мача с Динамо като показа, че "червените" в лицето на Благой Пасков и Атанас Зехиров продължават да са извор на таланти.

Постоянните ротации също имат своя ефект. Дори взетият лично от Любо Орлин Орлинов не се ползва с протекции. Да не говорим какво стана с упорито налагания Руи Мигел, когато започна да действа зад гърба на Любо. Ами, какво се получи с блестящия Иван Караджов?

По време на младежката квалификация с Израел в София бе едва ли не отписан като страж, а Любо не се посвени да го хвърли директно в дълбокото на мача в Дери Сити след контузията на Здравко Чавдаров. Ефектът беше поразителен. Караджов затвори подстъпите на "армейската" врата тутакси и в шампионата и в двата двубоя с Динамо (Москва).

За статистиката Любо ще бъде вписан като първия клубен български треньор, побеждавал
руски тим насред Москва. Играта на отбора бе повече от разчупена. А с този мач Любо показа, че имам всички шансове за сериозен треньорски пробив и в България, и в Европа. В богатата евроистория на "армейците" такъв освободен мач с такава лекота и пресиране на съперника отдавна не е игран.

Също така ЦСКА приложи тенденцията на западните отбори. А именно след реми у дома да разчиташ на победа навън. Дълго време желанието на родните отбори бе да играем първия мач на чужд терен - там с глуха защита, и да правим каквото можем в София. Сега нещата се обърнаха.

Добре, че причината за обръщането на домакинствата бе предстоящия блестящ концерт на Мадона на стадион "Васил Левски". С първия мач в София нашите момчета видяха, че може да се преборят с Динамо и придобиха допълнително самочувствие въпреки нулевото реми.

Другото в Москва бе тактическата феерия на Любо Пенев, два красиви гола с глава на Делев и на Иванов, както и още куп положения в наша полза. Останалото за мачовете от групите на Лига Европа е да си пожелаем като в чудесното изпълнение на Мадона на китара So far away (Толкова далеч), чиято сцена бе откъм "червения" сектор "Г", ЦСКА и Любо Пенев да имат още много щастливи мигове и наистина да стигнат много, много далеч...