Екзекутора на Ливърпул Стойчо Младенов говори за 40-годишнината от знаменитата победа на ЦСКА срещу тогава действащия шампион на Европа. На 17 март 1982 година с два негови гола "червените" поставиха на колене мърсисайдци пред претъпкания до краен предел стадион "Васил Левски".

"Знаете ли. Най-хубавото е, че 40 години по-късно аз съм жив и здрав. За което благодаря на Господ. Трима от моите съотборници вече ги няма - Безински и братя Димитрови... Тъжно е, че защото си отидоха рано-рано.

Винаги съм казвал, че това беше велик мач, велика нощ, велик миг. И не защото аз отбелязах двата гола. Може да звучи тривиално, но успехът е на всички. Наистина е така. На абсолютно всички, които бяха на терена. Както и на треньорския щаб начело с Аспарух Никодимов.

Обувките ми от мача с Ливърпул са в музея на ЦСКА. Какво се случи с фланелката ли? Изчезна. След края на двубоя част от феновете нахлуха на терена. Всички се прегръщахме. Някои взеха да дърпат фланелката ми. Аз в цялата еуфория я съблякох и на секундата я отмъкнаха. Нито видях кой я взима, нито нищо. Впоследствие осъзнах, че съм загубил ценен екземпляр, но не това е най-важното.

Аз имам ценен спомен от въпросните два мача с Ливърпул. Това са две кристални чаши. Много са красиви. Едната е от първата среща на 3 март на "Анфийлд", втората - от 17 март. Подариха ни ги англичаните. Има надпис на тях.

И сега ще ви разкрия нещо. Едната чаша ще я подаря на новия ни музей, когато бъде построен новият ни стадион. Нека я поставят до обувките ми, с една от които вкарах втория си гол срещу Ливърпул. Реших да направя и други дарения. Вкъщи имам богат архив от фланелки, златни медали, грамоти, купи. Ще ги дам на новия ни музей. Надявам се голямата цел на ЦСКА скоро да стане реалност - да имаме нов стадион и още по-красив музей от настоящия", каза Стойчо Младенов пред "Блиц".

40 години от славната победа на ЦСКА над Ливърпул

40 години от славната победа на ЦСКА над Ливърпул

17 март 1982 г ще остане завинаги в историята на "червените"