Милен Кикарин пред ТОПСПОРТ: Медалът ми е на нощното шкафче! Не спах, когато разбрах, че се връщам в ЦСКА

ТОПСПОРТ продължава поредицата си интервюта с футболистите, които донесоха последния за момента трофей на ЦСКА. През 2016-а година "армейците" спечелиха Купата на България след победа с 1:0 над Монтана на финала. ЦСКА направи истински подвиг, защото тогава играеше във "В" група. И стигна до върха само с български момчета. Сле като започнахме с голмайстора Станислав Маламов, сега е ред на левия бек - Милен Кикарин. Ето какво каза юношата на "червените" пред нашата медия:

От дъното на футболния ад, до изковано със златни букви място в "червената" история!

Когато ЦСКА извървя немислимия път от аматьорския футбол до спечелването на Купата на България

Милене, в момента си в Спортист (Своге) заедно с друг бивш футболист на ЦСКА - Томи Костадинов. Доволни ли сте там и какви са целите пред отбора?

- Доволни сме. Направихме добър отбор. Да, Томи е тук, заедно сме. За "В" група организацията е отлична. Заплащането е редовно. През пролетта победихме в първите два кръга. В челото на класирането сме. Не ни е поставяна цел влизане във Втора лига, но защо да не се преборим за място там? Само да видим кога и дали ще се подновят първенствата...

След ЦСКА отиде в Ботев (Пловдив). Защо не се получиха нещата за теб при "жълто-черните"?

- Основната вина е моя. Аз съм човек, който си прави реална самооценка. Започнах като резерва. След това стигнах до титулярния състав. И тогава нямах късмет да се задържа в него. Станаха и проблемите между шефове, треньори и фенове. Чандъров си тръгна. Бях привлечен от него. Направих си равносметка. Взех си поуки.

Източник: LAP.bg

Последва период в ЦСКА 1948. Съжаляваш ли за този момент от кариерата?

- Не! Футболистите трябва да играем. Отдаде ми се тази възможност и приех.

Източник: LAP.bg

Как се стигна до отиването ти на "Армията" от Миньор през 2015-а година?

- Не съм разказвал това до момента. Сезонът свърши и всеки мислеше дали да остане, дали да продължи на друго място. Две седмици преди първата тренировка ми се обади Христо Янев. "Милене, ще те взема навсякъде с мен, където стана треньор. Откажи всички оферти", каза ми той. Не ми каза къде, а само че излиза от среща с Гриша Ганчев. След три дни пак се обади, за да ми каже, че съм футболист на ЦСКА. Знаете, че съм юноша на клуба. Не можех да спя от вълнение до първата тренировка. Нямах търпение.

Какво помниш от финала за Купата на България през 2016-а година?

- Играх от началото до края. Беше хубав ден, още от сутринта. Голяма тръпка е за всеки футболист да играе финал. Бяхме на лагер. Тръгнахме от хотела с автобуса. Доближавахме стадиона, а навсякъде имаше фенове в червено. Помня червените улици, червеното море от хора! Когато виждаха автобуса, започваха да скандират и пеят песни за ЦСКА. Трибуните бяха пълни наполовина още преди загрявката. Настръхнахме! Невероятно беше.

Източник: LAP.bg

Помниш ли кой футболист на Монтана беше срещу теб на фланга и затрудни ли те той?

- В началото беше бившият футболист на ЦСКА - Иван Стоянов. След това мина на другото крило. После се събрахме с него в Ботев. Даже бяхме в една стая по време на лагерите. Шегувах се, че на финала бързо е избягал на другия фланг, защото му е било трудно срещу мен.

Говорих със Станислав Маламов, който вкара победния гол. Каза, че този мач е връх в кариерата му. И за теб ли е така?

- Да! За всеки в България е връх да спечели трофей - титла или купа. Още повече с отбор като ЦСКА. Както казах, юноша на клуба съм и заради това ми е още по-ценно и мило.

Къде стои медалът ти от финала?

- На нощното ми шкафче до леглото. Имам една касичка - фен на ЦСКА. Сложил съм медала на врата на този запалянко (смее се).

Източник: Личен архив

Купонът до сутринта ли беше след мача с Монтана?

- Искахме да празнуваме дълго в съблекалнята. Да сме само ние и купата, да се насладим максимално на успеха. След това празнувахме с феновете на открит автобус, знаеш. Отидохме и на заведение. Имаше и бивши футболисти на ЦСКА, както и фенове. Беше прекрасно.

Можеш ли да отличиш тримата най-добри през този шеметен сезон?

- Не! Отличавам целия отбор. Всички бяхме добри. Всеки допълваше другия и му помагаше. Бяхме много силен колектив и това е в основата на успеха.

Източник: Личен архив

Ясно е, че най-запомнящи се са мачовете с Монтана и Берое за Купата. Но кои срещи от "В" група са останали в твоето съзнание?

- Много са. Всеки мач беше специален за мен, защото всеки път сбъдвах детската си мечта - да играя за ЦСКА! Но се откроява двубоят с Чико в Пазарджик, защото тогава едно полувреме играх със счупен палец и ми беше доста трудно.

Източник: Личен архив

Какъв човек и треньор е Христо Янев?

- Прекрасен! Много съм му благодарен за всичко. Като малък той ми беше от любимите футболисти. Никога не съм му го казвал. Възпитан и добър човек. Треньор, който знае какво иска и как да ти го обясни. И до днес се чуваме с него.

Източник: Личен архив

С кой се разбираше най-добре в отбора?

- С всичките момчета. Останахме си приятели. И към момента е така. Бяхме много близки. Случвало се е след тренировка да не се прибираме по домовете, а заедно да изпием по един сок и пак да тренираме. Това го няма никъде - по цял ден всички от отбора да са заедно.

Кой беше най-големият шегаджия и кой най-сериозен?

- Шегаджията е ясен - Чико Цветанов. Голяма аларма (смее се). Киро Динчев също се майтапеше много. Николай Цветков и Сашо Бранеков пък бяха най-сериозни, момчетата с лица от камък (смее се).

Източник: Личен архив

Защо ЦСКА все още не може да спечели нов трофей?

- В такъв отбор не са нужни само качества, за да спечелиш титла или купа, ако ме разбираш какво искам да кажа. Много неща са нужни. Не критикувам, но... Преди време в ЦСКА имаше футболисти като Христо Янев, Велизар Димитров и Емил Гъргоров. Които винаги можеха да измислят нещо нестандартно и да решат мача, да направят разликата. Сега според мен в отбора няма такива.

Благодаря ти за отделеното време и се пази.

- И аз благодаря за интереса към мен и, че ме върна към прекрасни спомени. Всички да се пазят и да бъдат здрави!