Иван Маркович е сръбски футболист, халф, роден е на 20 юни 1994 г. в Белград, Сърбия. Кариерата на офанзивния футболист минава през юношеските формации на кръвните врагове Партизан и Цървена звезда, а през 2013 г. идва в ЦСКА от полския Корона (Келцие). Някои медии в западната ни съседка сравняват маниера му на игра с този на Неймар и затова прякорът му е "сръбския Неймар". Младият талант скъса коленни връзки в началото на юли 2014 година и възстановяването му продължи малко по-дълго от предвиденото, но от няколко месеца тренира пълноценно и се завърна в игра при загубата на ЦСКА от Ботев в последния кръг. Маркович е считан за един от най-перспективните и обещаващи футболисти в родното първенство и бързо се превърна в любимец на Сектор "Г".
Как се чувстваш след завръщането ти в игра в мача с Ботев (Пловдив), дълго време лекуваше тежка контузия?
- Съжалявам, че загубихме мача, но аз се чувствам добре. Беше ми първи мач след толкова време и гледам от добрата страна на нещата. Радвам се, че нямах проблеми с краката.
Изпитваш ли някакви болки или контузията отшумя напълно?
- Всичко е наред, нищо не ме боли и се чувствам добре, това е важното.
Неприятна загуба от Ботев, но все пак шансовете на ЦСКА за Лига Европа остават. Как ги оценяваш?
- Положението е такова, че трябва да бием два мача. Възможно е. Говорим за ЦСКА, а за този отбор е нормално да побеждава и сега това трябва да се случи.
Най-накрая ЦСКА съумя да отбележи гол, даже два, но това пак не бе достатъчно за победа. Какво е настроението в отбора сега?
- Ясно е, че на отбора му е трудно, но ние трябва да направим всичко възможно да бием в последните два мача, за да гоним класиране в Европа.
Коментарът ти за Любо Пенев?
- Само хубави думи мога да кажа. И като треньор, и като характер нищо лошо не е направил.
Какво мислиш за тежката финансова ситуация в клуба? Всеки ден се появяват нови въпросителни около отбора?
- Не искам да коментираме тази тема. Аз мога да говоря за футбол.
Бързо се превърна в любимец на Сектор "Г". Искаш ли да останеш в ЦСКА?
- Засега искам да остана. Нищо не се знае, но имам договор за още две години и мисля за настоящето.