Съвсем скоро на пазара ще излезе автобиографична книга на легендарния български вратар Георги Велинов. Тя носи заглавието "Моята история" и е написана от дългогодишния спортен журналист Николай Александров.
Книгата, събрала историята на известния вратар в 328 страници, трябва излезе на пазара на 10 декември на цена от 18 лева. Освен за футбол, в "Моята история" се разказва и за необичайния живот на Джони, уви, съпроводен с доста житейски препятствия.
В пет дни поред ТОПСПОРТ ще ви представи части от творбата. Днес е ред на втория откъс.
"Вечерта на 2 декември 1981 година в спортната емисия на Първа програма, в края на "По света и у нас", пускат набързо два кратки репортажа от футболни мачове. Привържениците на ЦСКА помнят, че от двубоя на техния отбор от 1/32 финалната фаза в турнира за Купата на Съветската армия срещу "Чепинец" (Велинград) са показали едва няколко от общо деветте гола, които армейците вкарват. Това е съвсем нормална практика за онези години, хората дори не се ядосвали много, но пък и как да вкараш всичко интересно при двубой, завършил 9:1? Жалкото е друго, че в кратките черно-бели кадри, има-няма 30 секунди, не попада един уникален гол. Така никой друг освен присъстващите няколко хиляди на ст. "Народна армия" не вижда никога попадението на вратаря на ЦСКА Георги Велинов.
![Снимка 508453](https://webnews.bg/uploads/images/53/8453/508453/768x432.jpg?_=1607198330)
"Не помня кой точно гол беше. Май че за четири на нула ли, нещо такова... Топката е в краката ми, излизам няколко крачки извън наказателното поле, гледам - хм, никой не ме пресреща. Чувам Джеки как ми подвиква: "Дай ми я!". "Да бе, да, няма начин да ти я дам" - му отвръщам. И не знам какво ми прещрака, дори не съм гледал дали вратарят на "Чепинец" е излязъл напред. Просто като ми падна и един як шут - топката прелетя целия терен, гледам колегата търчи да се връща назад към вратата си, тя обаче тупна пред него, прескочи го и хоп - хайде у мрежата! Гол! Уникално! Гошо Илиев почва да ми целува лявата обувка, абе малко на майтап го ударихме. По-късно, няколко месеца след това, някой някъде ми каза, че този гол е влязъл в книгата за рекордите на Гинес. Такъв гол сме били вкарвали само аз и Пантелич. Ама не знам, аз нито книгата на Гинес, нито нищо съм виждал. Този гол си остана като куриоз, феновете разказваха легенди за него. По-скоро именно с вкарването на подобен гол в игрова обстановка, не от дузпа или от фаул, не и в края на мачовете, когато отборите, които губят, често се случва да викат вратарите си да помагат в противниковото наказателно поле, та с вкарването на този гол усетих окончателно, че това е моята година."
Няколко дни по-късно е и церемонията за Футболист № 1 на България. Далеч от последващия блясък, съпровождал тези церемонии по време на златното поколение от първата половина на 90-те години. През въпросната 1981-ва година "тържеството", продължило след същественото награждаване в приятелски банкет, се провежда в култовия ресторант над сектор В на ст. "Васил Левски" - "При бай Гошо". Мястото се намира до редакцията на в-к "Старт", който тогава е инициатор на анкетата. Години наред то е нещо като средище на футболната общественост - при бай Гошо се събират да хапнат и пийнат играчи, треньори, деятели, журналисти, както и привърженици. Всичко преминава изцяло в приятелска обстановка.
Футболист на България за 1981 г. става Георги Велинов - вратар на ЦСКА "Септемврийско знаме". Втори в подредбата остава неговият съотборник и приятел Георги Димитров - Джеки, трети е Георги Славков - тогава от "Тракия" (Пловдив). Годината на "Тримата Георгиевци" е сред най-добрите за българския клубен футбол от доста време насам. Прави впечатление и друго - за първи път от цели десет години призьор № 1 става играч на ЦСКА! Фактът е налице, странно как в изминалото десетилетие, при положение че половината от времето - пет титли са именно за червените, не се намира достоен техен представител за първото място. Три втори места в анкетата - за Божил Колев, едно - за Цоньо Василев - наистина странно, при положение че армейците се водят хегемон за този период. Е, поне в следващите няколко години, реално в следващото десетилетие, неизбежно поради лудите европейски успехи нещата в известна степен се балансират".
ivan-rinkov
на 06.12.2020 в 21:53:04 #7Голям рибок беше и абонат на Гиби дето само с х. я си не му беше вкарал гол. А пипнат ли го немците Джонката отнасяшебпо 4или 5 майки. С една дума некадърник
armagedamian
на 06.12.2020 в 17:39:38 #6За мен най-добрият български вратар, който съм гледал!!!
bozhidar-nikolov-ZIgIkrFL
на 06.12.2020 в 13:23:34 #5Джони беше голям мъжкар и много добър вратар. А тунджата е мъжка курв@,свиреща на гайда с два меха
kanchu
на 06.12.2020 в 13:21:36 #4Уникален вратар с невероятен рефлекс. Общо взето Джони си беше половин отбор, както се казва....
le joker
на 06.12.2020 в 11:36:03 #3Джони беше много добър.
tun1915
на 06.12.2020 в 10:32:54 #2Пак ли гейски историй.
Dartagnan
на 06.12.2020 в 09:00:41 #1Странно я !? Само , че си забравил , че тогава и във футбола командореше ДС, а , Леффски беше отбор именно на ДС !?