След телевизионния формат "Надхитри блондинките" и радиопредаването "Съблечи блондинката" Иван Иванов спокойно може да претендира за първи участник в "Съблечи блондина". При това без да му задават въпроси зрители или гости, а сам той зорлем си направи стриптийз... на душата.

Всичко това вървеше, както е известно, в неделя преди мача ЦСКА - Черноморец (0:0) в ефира на Канал 3 в предаването "Спорт Мания". Заедно с него гост бе и вратарят на "армейците" Иван Караджов. Но с оглед на изказванията на централния защитник иде реч предимно за него.

След всичко, което се бе чуло около родения в Златица футболист, мненията бяха противоречиви. И в интерес на истината блондинът разкри първоначално неща, които говореха в негова полза. На 21 години, когато се предполага, че един млад човек, особено футболист, може да лети в облаците, да отидеш да кажеш на треньора си, че си изпаднал в депресия и не можеш да помогнеш на отбора (в случая за мача с Черноморец) е повече от достойно. И показва, че имаш чувство за самокритика.

Дори и да приемем, че в последно време то може да изглежда като защитна поза след събитията, стекли се с него. Даже обвиненията, че някои от колегите му "мишкуват" могат до известна степен да бъдат извинени.

Наистина, ако трябва да се излъчва "профсъюзен парламентьор", който да говори с Любо Пенев или с някои от ръководството за неиздължени заплати и други неуредици, е нормално на амбразурата да изскочат "старите пушки". Те имат и повече авторитет и могат да се разберат евентуално с хората над тях.

А не въпросните опитни играчи да се крият и да пращат Иван на преден план да ги покрива само защото е перде. Съвсем нормално Иван Иванов попита защо когато пак повечето футболисти са излизали, но отборът е вървял, никой не е правел въпрос къде са?

И, разбира се, откровението му, че е млад футболист и ще продължи да се весели, звучеше съвсем естествено. Нямаше нищо престъпно в изказването му. Също така може да му се повярва, че не пие.

Но според мен проблемът, при това голям, дойде, когато бе попитан дали като малък е бил от Левски. Трудно може да си станал само от Манчестър Юнайтед или който и да е друг чуждестранен отбор, без да си избрал български. Може да се сметне, че в ефир Иван се опита да финтира, като скрие, че в детските години е бил "син".

Но когато ти е зададен въпрос дали, след като играе на "Армията", вече си от ЦСКА да кажеш "НЕ ЧУВСТВАМ този отбор" - ето това вече е страшно! Наистина, може както и за другите неща, които се случиха около него напоследък, да е казал истината. Но това означава, че също така наистина в центъра на защитата на ЦСКА е имало бомба със закъснител. И в крайна сметка си пролича.

Спасяваш "червените" в мач с Пирин в Благоевград в последната минута, бележиш гол на успокоението в паметен двубой в Европа срещу Динамо в Москва за 2:1 и нещата изглеждат прекрасни. Едва ли не виждаш прекрасно бъдеще в центъра на отбраната, заместил доскоро незаменимите Вальо Илиев и Сашо Тунчев. И изведнъж всичко се сгромолясва. И тогава се сещаш как същото това момче отказва на националния отбор.

Наистина не е първият, не е и последният. Но и световни футболни величия като Йохан Кройф, и Бернд Шустер, и Паул Брайтнер, и Ерик Кантона, и Франческо Тоти са отказвали, когато вече са си извоювали правото да бъдат институции на зряла футболна възраст. Лошо е, ако на Иван Иванов зрялата футболна възраст е дошла сега, когато би трябвало да има да яде още много хляб и трябва да върви нагоре.

Всичко друго може да бъде забравено около Иван. Защото "мишките" идват и си отиват. Но когато си станал основна част от "червения" отбор, да се окаже, че не го чувстваш, за това прошка няма. Нормално е насила да не чувстваш нещо, което не ти се дава да го чувстваш. Но след като си станал твърд титуляр, при това не къде да е, а в ЦСКА, нямаш право да бъдеш просто "сух професионалист".

Разбира се, публиката на "червените" веднага разкрива и тези, които само целуват фланелката и завеждат отдел "Клакьори", като ходят след мач да пляскат пред сектор "Г" за заслугите на други свои съиграчи. Ясно е, че Иван Иванов е доказал, че не може да бъде пунтьор - тоест да имитира. Или е силен, какъвто беше, или е излязъл от форма, както е сега.

Но когато си вече част от големите на един отбор, не може да мине номерът само със сухия професионализъм. Футболът е професия, която се упражнява пред публика. И за тази публика трябва да имаш нещо и отвътре. Не да бъдеш лицемерен, а просто да ти е отвътре. Така, както простичко бойният му другар Иван Караджов в същото това студио на "Спорт Мания" заяви: "За "армейците" съм си чупил краката на "Червено знаме" и искам да продължа да играя за ЦСКА."

Не може ли да ти дойде това чувство, идват други. ЦСКА е конвейер, в който се издигаш на пиедестал, когато си се раздал с тотален професионализъм и с много, много чувство.