Ибрахима Гай безс­порно е един от най-обичаните чужденци в историята на ЦСКА. Свирепи­ят сенегалски цент­рален защитник остана цели пет годи­ни на „Българска армия", като в този период бе и шампи­он на страната два пъти и игра в много от последните голе­ми мачове на „ар­мейците" в Европа. Той бе част и от състава, победил Ливърпул на „Анфийлд". Ето го дългоочакваното зав­ръщане на Гай в българските медии.

Ибрахима, продъл­жаваш ли да тормо­зиш нападателите на съперника?

- Не, преди година спрях с футбола. Започ­нах да се контузвам често, да се уморявам. Играта вече не ми носе­ше същото удоволствие. Мисля, че имах хубава кариера, но дойде вре­ме и да я прекратя.

Къде живееш в мо­мента?

- Главно в Белгия, но се връщам често до Се­негал, където прекар­вам поне 2-3 месеца годишно. Може би скоро ще ми се наложи да бъ­да по-често в Дакар. За­сега обаче не мога да си тръгна за постоянно от Европа.

Следиш ли какво се случва с ЦСКА?

- Винаги, когато мога. Следя резултатите на отбора по интернет, а дори понякога гледам и клипове от мачовете в youtube.

С кой от съотбор­ниците си от ЦСКА за­пази приятелство?

- Най-близък съм с Христо Янев. Дори пос­ледния път, когато бях в София, бяхме постоян­но заедно с него.

Какво помниш от двубоите с Ливърпул преди десет години?

- Всичко. Това са ве­лики мачове, как да ги забравя. Ливърпул бяха европейски шампиони, но и ние бяхме много добър отбор.Това бяха мачовете от топниво, много висока класа. Срещу Ливърпул се играе един път в живота, радвам се, че съм сред щастливците.

Можеше ли ЦСКА да постигне нещо повече от историческата победа на „Анфийлд"?

- Можеше. Ако си спомняш първия мач в София, ние нямахме шанс, а Ливърпул вкара почти всичко пред вратата ни. Резул­татът не беше справед­лив. В Англия отидохме за добър резултат, не на разходка. Постигнах­ме го, но остана съжа­лението.

Това ли беше най-хубавият ти спомен в ЦСКА?

- Един от най-хубави­те, без съмнение. Аз иг­рах 5 години в ЦСКА. Според мен, най-силни­ят отбор бе от сезон 2004/05, който през есента постигна побе­дите над Ливърпул и Байер Леверкузен. Имахме отличен тре­ньор (б. а. - Миодраг Иешич), чудесен прези­дент (б. а. - Васил Божков). Нямахме никакви проблеми, нищо не ни притесняваше. Трябва­ше само да играем доб­ре и го правехме.

Смени ли си фла­нелката с някой от Ли­върпул?

- Да, но не помня с кого. Веднага след мача я подарих на Христо Янев. Той не игра в мача, а бе на трибуните. Янев е голям фен на Ливърпул и бях му обещал, че ще взема фланелка специ­ално за него. Не пазя нищо за мен, подарих и фланелката на Милан, която също бях взел лично на терена.

От кой отбор в ка­риерата си пазиш най-добри спомени?

- От ЦСКА и Цървена звезда. Играл съм дълго време и в белгийския Локерен, но не беше същото. Винаги ще си спомням за ЦСКА пре­ди всичко. Това е отговорът, които ме откри за големия футбол. Напус­нах България през 2006 година, а оттогава не помня колко пъти съм се връщал в София, много са. Нали казвате, че българките са най-красивите жени на света. (Смее се шумно).

А така ли е?

- Така е, но заедно със Сърбия. Не правя разлика между двете страни. Един от най-добрите ми приятели е от Белград. Сега дори ато отивам в Сърбия, живея при него.

Да те чакаме ли в София?
- Задължително. Но сега е зима, ще дойда като се стопли. Мисля да гледам на живо ледващото дерби меж­ду ЦСКА и Левски. На­ли сега играят по ня­колко пъти на сезон.

Знаеш ли, че съ­перникът ти на терена Георги Иванов-Гонзо сега е треньор на Лев­ски?

- Да, знам и че преди година беше в Черно море. Аз не бих станал треньор, не ми се учи за това, а и нямам вре­ме. Не съм учил от 19-годишен, когато се от­дадох изцяло на футбола. Трудно ще ми е сега да изкарам лиценз за треньор.

С какво се занима­ваш в момента?

- Имам завод в Дакар за производство на сок от манго.

Изнасяш ли го в чужбина?

- Да, най-вече в Маро­ко, където си нямат манго. Скоро предстои и да отворя голяма къ­ща за продажба на коли.

Какви коли ще про­даваш?

- Хората с пари в Се­негал обичат луксозни­те коли. Точно както в България (Смее се). Затова и живея предимно в Европа, за да ми вър­ви бизнесът.