Христо Гърбов е един от известните "червени" фенове в артсредите. Той е театрален и филмов актьор. Култово е присъствието му на романтичен запалянко от 70-те години заедно с Валентин Танев в пиесата на Елин Рахнев "Фенове", поставена от съпругата на Гърбов - Иглика Трифонова, и наградена с "Икар".

Актьорът участва в българските филми "Рапсодия в бяло", "Хълмът на боровинките", "Пътуване към Йерусалим". Играе в "Улицата" на Теди Москов, както и в един от най-новите сериали "Морска сол".

Изключително известен с участието си в "Комиците" по БТВ. За ролята си в пиесата "Още веднъж отзад" получава "Аскеер". Специално за "Топспорт" Гърбов изказа своето мнение за това, което се случва в ЦСКА.

"Като отколешен привърженик на ЦСКА съм разстроен и разтревожен от това, което става в отбора. Когато виждам Любо Пенев да говори на пресконференции, си личи как страданието му е изписано на лицето.

Ще се повторя сигурно, но между нас - артистите и спортистите, има голяма прилика по отношение на концентрацията, преди да излезеш на сцената или на игрището. Ако ние пием след дадена премиера и трябва да изиграем същата пиеса на другия ден, просто продукцията, която сме дали, е лишена от заряд и енергия.

Губи се в умората на естествения и психологическия махмурлук. А си представете какво ще стане, когато не един, а доста футболисти преди мач, както е станало с нашите играчи преди двубоя в Ловеч, са правили здрав запой. То се видя какво стана.

Един спортист трябва да разчита на тялото си. И когато си го натоварил и то отказва да работи, се стига до срив на терена. Но не ми е ясно защо трябва да говоря азбучни истини, които ги знае всеки професионален играч. Значи тези момчета вървят против себе си.

Да приемем, че може би им липсва мотивация, ако евентуално не са получили траншове по заплатите. Но извинете ме, защо ние, артистите, в киното и в театъра може да работим за много по-малко пари, но на предела на възможностите, и да правим добри пиеси и филми?!

Сигурно и вие, и аз, и други хора имаме стари романтични възгледи за футбола и смятаме, че играчите трябва да се хвърлят заради червения екип. Но аз си мисля: "Хайде, сега са станали по-прагматични тези момчета". И затова се чудя, защо след като ЦСКА е трамплин да излязат в чужбина, пак не си вършат работата съзнателно.

Да приемем, че идват на "Армията" повече от интерес, за да продължат напред в Европа. Ами как ще го направят, ако го раздават по този начин с висене по кръчмите по цяла нощ? Мисля си още с какво повече може да ги мотивира Любо, или който и да е друг треньор, ако те нямат съзнанието, че трябва да си пазят телата от умора, за да може да са свежи и да показват добри игри.

Това означава все едно ние така да се натряскаме, че като излезем да играем, да сме си
забравили репликите.

Истината е, че след онова поколение, което ни класира на четвъртото място в света в Щатите през 1994 година, като изключим Бербатов, Стилиян, Мартин и някои други футболисти, които наистина са класа, повече от играчите като че ли са лишени от самосъзнание да се хвърлят докрай.

А истината е, че ние, българите, печелим спортните битки, когато се хвърляме тъкмо на сто процента. За последно, конкретно за ЦСКА, този мач в Русия срещу Динамо (Москва), в който отборът игра блестящо, бе такъв точно защото футболистите го направиха. Те се раздадоха наистина през целия мач.

Може нещата да опират и до манталитет. Да са си помислили, че като са влезли в групите на Лига Европа и са победили Левски, са си свършили работата за целия сезон. Да, ама доколкото знам, шампионатът е от 30 кръга. И трябва да се разпределят силите равномерно.

Ако са станали шампиони, защото за ЦСКА това е най-важното, след това да не изтрезняват ако искат и три дни. Но тези момчета трябва да разберат, че ЦСКА не означава да биеш само веднъж, макар и в Европа.

Трябва постоянство, за да може да покажат първо, че са достойни за ЦСКА, а после и за кариера в силни отбори в Европа."