ЦСКА е вечен във времето. Винаги ще има ЦСКА. Заради великата си публика. Колкото и да звучи тривиално, това е най-точното определение за привържениците на "армейския" клуб. Заради които днес цял свят споменава България. Не е за първи път, със сигурност няма да е за последен.

Все още не се знае как ще продължи ЦСКА. Дали с Гриша Ганчев, който иска да слее "червените" с Литекс, или с Васил Божков, желаещ да оздрави сегашното дружество, плащайки поетапно многото задължения, тежко бреме от "Титан" и Александър Томов. Ганчев и Божков би трябвало вчера да са разбрали какво значи ЦСКА, ако не са го направили по-рано. Сектор "Г" им показа.

ЦСКА не е просто побратимяване с Ловеч. Не е просто план за оздравяване. ЦСКА не на Гриша, не е на Божков. ЦСКА е на цяла "червена" България. На тези, които препълниха Северната трибуна, на всеки един, присъстващ на стадиона срещу Созопол, на всеки пред телевизора. На всяка една "армейска" душа, която става, ляга и живее с идеята ЦСКА.

Любов е! Изпепеляваща страст! Футболът ни не може без ЦСКА. Това е ясно дори на най-върлия левскар.

С Ганчев начело, с Божков, а защо не и двамата - ЦСКА ще продължи да бъде институция. Есента за "червените" бе отлична - отборът марширува по пътя на победите. Най-важният мач обаче предстои, трябва да се изиграе възможно най-бързо - Гришата и Васил Божков час по-скоро официално да кажат какви са намеренията им за ЦСКА и как ще ги реализират. А ако се обединят, зад гърба си ще имат най-великата армия. Тази, която е на Дарт Вейдър само привидно. Войниците от армията са "тъмната страна" за съперниците и "бяла", изпълнена с любов и страст към закотвилия се в сърцата им ЦСКА.