В каква степен може да дадем отговор на въпроса: Готов ли е ЦСКА за дербито с Левски? Ще поразсъждаваме върху това. Най-напред голямо браво на Саша Илич, който вероятно е фигурата, която най-добре от всички работещи чужденци у нас знае какво е това дерби, барабар с всичките му специфики. На въпрос след края на мача със Славия, свързан с мача с Левски, сърбина буквално подскочи като ужилен и за разлика от мнозина свои колеги, които минават тънко с клишето "Мач като мач" и че независимо срещу кого се играе трите точки били три точки, Илич поясни, че идващия мач е по-специален и той много добре съзнава това. А всъщност ние най-добре си знаем какво означава именно този мач. За 90 минути даден играч, треньор или целия отбор могат да влязат в историята или пък могат да сринат цялата добре свършена работа до този момент.

Точно последното дерби, финала за Купата през май, донесе огромното разочарование в червената футболна общност. Толкова импотентен, толкова безличен футбол червените не бяха показвали от години. И то точно във финала, където от само себе си се очаква да се раздадеш на макс. Степента на безидейното представяне на отбора на ЦСКА в това дерби дори премина границите на огорчението и сред немалка част от привържениците дори се прокрадна зрънцето на съмнението. Заговори се за извънфутболни намеси, спортът остана на заден план, прокраднаха се конспиративни теории. И всичко това единствено и само поради факта, че наистина бе трудно обяснима чак пък толкова безобразна игра. И то в момент, когато Сектор Г вече бе заявил своята готовност за бойкот, но специално за финала се мобилизира и отново бе познатата червена армада в северната трибуна. Но след това представление в червено, вече нямаше сила на света, която да разубеди сектора в изпълнение на намеренията му. Ето това прави този мач различен. Финал срещу който и да е друг отбор едва ли щеше да доведе до такива крайни реакции.

А дали сега Сектор Г ще остане празен? Това е изключително болезнен въпрос и на моменти дори е безотговорно как в анализи и коментари се правят плахи опити за неглижиране на ситуацията и за принизяване в исторически план на ролята на сектора. Засега няма индикации, че отново в името на вечното дерби червените шалчета ще се завърнат там, където по време на подобни мачове именно те дават основния плам по трибуните. Три-четири месеца след анонса за бойкот е изключително малък период да се прецени има ли масивна промяна в начина на управление на ЦСКА - нещо, което реално бе основната причина за отдръпването. Тук става въпрос за нещо далеч по-мащабно от иначе чудесните и симпатични инициативи преди част от домакинските мачове, лекия маркетингов напредък и голямата селекция, която поне на теория показва намерения за нещо по-различно от второто място.

Саша Илич не може да се оплаче. Въпреки, че не знаем дали взетите от началото на сезона до миналата седмица десетина нови играчи са негов първи избор, то откъм количество сърбина разполага с голям потенциал. Похвалата към Илич идва за неговото успешно до този момент ротиране на състава, разпределяне между възможно най-голям брой играчи на игровите минути, подготвяне на най-различни варианти във всяка една от зоните по терена. В ЦСКА има готовност да играе всяка една двойка централни бранители, дефанзивни халфове, крила, нападател на върха на атаката. Започвайки да отговаряме на въпроса: "Готов ли е ЦСКА за Левски?" това е едно от основните предимства за червените. Може би двойно по-дългата резервна скамейка. И тук изобщо не включваме в сметките последните три трансфера - Марселино Кареасо, Жираир Шагоян и Симеон Александров. Без да имаме представа дали ще успеят да бъдат уредени документално, а и в каква кондиция са, но всеки един от тримата може да бъде изненадващ ход на Саша Илич. Представете си чисто хипотетичната ситуация в която дори един от тези тримата започне като титуляр, без да е изиграл дори минута за ЦСКА. Съперникът няма как да е подготвен за подобен ход. Ще ви върна в средата на 90-те с един подобен пример. Тогава ЦСКА взе един от нашумелите играчи от школата на Марица - Румен Христов-Ромарио. Той бе взет по никое време, насред сезона и дебютира точно в дербито срещу Левски. Помня, че удари греда след един от фирмените си флангови пробиви. Е, добре де, някой ще каже, примерът не ти е много удачен, припомняйки си крайният резултат от мача тогава - 0:3. Но е факт, че се произведе ефект от неговото включване. Сега всичко е в ръцете на Илич и дали това, че определено демонстрира поведение на рисков играч до момента, ще доведе до някакво подобно решение, може само да гадаем. Но поне наставника е с развързани ръце за решения. ЦСКА спечели на пръв поглед тихомълком една дълга серия от победи в първенството, застана на върха заедно с Лудогорец и сега с нараснало самочуствие, спокойствие и вече позарбавени емоции от отпадането от Базел влиза в дните преди дербито. Няма някакви сериозни контузии, няма наказания, няма каквито и да е причини, ЦСКА да не е готов за този мач. Евентуална червена победа, ще направи двуцифрена точковата разлика между двата съперника, което е допълнителен стимул пред Саша Илич и неговия щаб.

Да, червените са готови. И спортно-технически, също така и психологически. Едва ли в следващите дни ще се случат някакви събития, които да отклонят концентрацията от дербито. ЦСКА е готов да победи Левски и в този момент говорим единствено и само за това, за този мач. За нещо друго, за нещо повече - по-нататък. А и вече се поуморихме от преждевременно угаснали надежди.