В онзи ноемврийски следобед преди около осем години стадион "Черноморец" в Бургас беше почти празен. Само няколкостотин от най-върлите фенове бяха дошли за градското дерби с Нефтохимик. Мокри до кости от плющящия дъжд, тези хора имаха щастието да видят първата победа на Черноморец в "А" група над бургаския си съперник с 3:2.

Основната заслуга беше на някакъв дребосък в син екип, който съдра с финтове отбраната на Нафтата и за няма и половин час им намушка два гола. Малкият тичаше като обезумял в калта, падаше в локвите, стискаше зъби, пак ставаше. Вторият му гол беше такъв шедьовър, че виделият какво ли не във футбола съдия Антон Генов го потупа окуражително по рамото: "Само така, момче". Цялото в кал, храброто крило на Черноморец изтича до агитката със сините знамена и направи дълбок поклон пред нея. Така започна всичко...

За Йордан Тодоров навремето Елин Рахнев беше написал, че е от онези футболисти, които изплюват сърцето си на терена и продължават. Могат да изнесат отговорността за един мач, да поведат отбора след себе си, да доразвият играта, да я направят с още няколко мига по-привлекателна.

Интересно, на Армията той не е от най-обичаните футболисти и често от трибуните могат да се чуят освирквания към него. Не го обичат вероятно заради онова сватбарско изпълнение в края на злополучния мач с Тулуза, когато Жан-Пиер Жиняк довлече невъобразимия резил на Армията. Той е големият грешник за пропуснатия шанс в последната минута срещу Левски миналата есен. Пак той беше виновен за това, че вкара само два гола в последния мач през миналия ноември в Мездра, вместо да наниже и трети.

Някак си встрани остана фактът, че Тодоров всъщност играе като десен халфбек и по тази причина го наричат Данчо Тъча, а функциите му съвсем не са да гони голмайсторския приз в "А" група. Въпреки това с осем гола за ЦСКА през този сезон той е реализатор №1 на червените, но въпреки това на Армията има доста хора, които считат, че трябва да вкарва гол след гол като Петър Жеков или Любо Пенев навремето. Толкова мърморене в ЦСКА не е имало дори и срещу класически недоразумения от чужбина като Мансур Аянда, Хамилтон Рикард, Куидо Ланзаат или Сергей Якирович.

Лишен от възможността да играе зад граница, оставен извън националния тим при Пламен Марков и взет като резерва от Станимир Стоилов за последните два мача, за Данчо остана единствената възможност да спринтира по тъча на Армията с надеждата, че все някога ще се хареса на някого. Дори и след мача в неделя, когато вкара двете дузпи срещу Славия, от по-крайните философи на Армията можеха да се чуят реплики, че Тъча няма място в ЦСКА.

В този мач, след който червените излязоха на върха в "А" група, Тодоров пое безумния риск да изпълни и двете дузпи. Ако беше изтървал поне едната, сигурно някой от трибуните щеше да се опита да му пръсне черепа с парче седалка. Двете му изпълнения обаче бяха толкова хладнокръвни, че по-старите фенове на Армията вероятно са се сетили за онзи исторически удар от бялата точка на Ради Здравков срещу Байерн преди 25 години, когато отвъртя на вратаря Мюлер дузпата за 3:0 в 18-ата минута. Изящно.

Въпреки осемте си гола и сърцатата игра Йордан Тодоров вероятно и занапред ще си остане една от най-оспорваните фигури в ЦСКА. На Армията все още мрънкат срещу него за пресконференцията му срещу един от треньорите на ЦСКА. При стачката с извадените джобове неговите стърчаха най-много. Пак той беше сред онези, опрали пешкира след загубата от Пирин за купата. Замеси се и в скандал за капитанската лента.

Три пъти шампион с ЦСКА, Тодоров беше в основата на историческите победи над Ливърпул (1:0) и Леверкузен (1:0, 1:0), като на "Байарена" самият той вкара гола за триумфа на червените. Напоследък обаче самият той не крие, че би искал да отиде някъде в чужбина и поне пет пъти досега си е взимал сбогом с публиката.

Миналия юли в Самоков Данчо помаха прощално от тъча към агитката на разпадналия се от кризата отбор, но в крайна сметка остана в ЦСКА за още един сезон. В Бейтар (Йерусалим) или Страсбург той вероятно щеше да се чувства не по-зле. В ЦСКА обаче трябва да се радват, че онзи, който си изплюва сърцето на терена и продължава напред, все още носи червения екип.